Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (80)

79.

Тази нощ Вълка беше във Филаделфия, рождено място на американската нация. Не го показваше, но беше неспокоен и разтревожен. Ала това състояние го зареждаше с емоции. Караше го да се чувства по-жив. Харесваше му и да е невидим — никой не знаеше кой е той, можеше да отиде навсякъде и да прави всичко, което си пожелае.

Тази вечер гледаше мача на „Флайърс“ срещу „Монреал“ във „Фърст Юниън Сентър“. Беше уредил предварително резултата, но до момента нищо не се бе случило и тъкмо затова беше разтревожен и ядосан.

Свършваше втората третина, а резултатът беше 2:1 за „Флайърс“! Беше седнал в средата на залата, четири реда зад наказателното поле, съвсем близо до центъра на играта. За да се разсее, наблюдаваше тълпата — смесица от юпита в делови костюми с разхлабени вратовръзки и обикновени работници, нахлузили широки тениски на „Флайърс“. Изглежда, всички се бяха въоръжили с картонени чаши с бира и пликчета с чипс.

Погледът му се насочи обратно към мача. Хокеистите се носеха по блестящия лед със зашеметяваща скорост, придружавани от свистящи звуци, когато остриетата на кънките им се врязваха в леда.

— Давай, давай. Направете нещо! — крещеше Вълка.

Тогава внезапно видя Иля Тептев да напуска поста си. Последва сблъсък, шайбата излетя и — гол! За канадците! Тълпата избухна в ругатни:

— Ти си схванат левак, Иля! Тъпак!

В залата се разнесе гласът на говорителя:

— Гол за канадците в деветнадесетата минута и тридесет и втората секунда, голмайстор е номер осемнайсет — Стиви Боуен.

Третината завърши с резултат 2:2. Забучаха машините за изглаждане на леда и игралното поле отново заблестя.

През следващите шестнадесет минути резултатът остана 2:2. Вълка искаше да извие вратовете на Тептев и Добушкин. Тогава канадският център-нападател Боуен проби противниковата защита и се озова в половината на „Флайърс“. Подаде пас към десния нападател. Удар, със замах! Пресрещна го Алексей Добушкин, който изпрати шайбата зад вратата на отбора си. После се плъзна вдясно, стреля наслуки през леда — напряко на вратата — и шайбата бе прихваната от Боуен, който със силен удар я запрати в ъгъла на мрежата.

Гол — за канадците!

Вълка се усмихна за пръв път през тази вечер. После се извърна към придружителя си — седемгодишния си син Дмитрий, чието съществуване щеше да изненада всички, които смятаха, че познават Вълка.

— Да си вървим, Дмитрий, мачът свърши. Канадците ще спечелят. Точно както ти казах, че ще стане.

Дмитрий не беше убеден за крайния резултат, но вече бе разбрал, че не бива да спори с баща си.

— Прав си, татко — съгласи се момчето. — Както винаги, си прав.