Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Big Bad Wolf, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Джеймс Патерсън. Големият лош вълк

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2005

Редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-26-0355-X

История

  1. — Добавяне

16.

Лизи Коноли не можеше да повярва, че целият този ужас се случваше точно с нея. Все още й се струваше невъзможно, абсурдно… И все пак беше истина — тя беше заложница!

Къщата, в която я държаха, бе пълна с хора. Явно имаше някакво шумно парти. Парти? Но как смееше той?

Нима похитителят й бе толкова уверен в себе си, толкова арогантен? Безумно нагъл! Беше ли възможно всичко това?, питаше се тя ужасено. Той се бе похвалил пред нея, че бил гангстер, кралят на гангстерите, най-великият. Имаше отвратителни татуировки — на дясната си ръка, върху раменете, върху гърба, около показалеца, както и по интимните си части — върху тестисите и пениса.

Лизи определено беше сигурна, че в къщата има парти. Дори чуваше откъслечни разговори: обсъждане на пътуване до Аспен; слуха за любовната връзка между бавачка и местна майка; смъртта на едно шестгодишно дете в басейн (на възрастта на нейната Гуен); футболни истории; една шега, която вече бе чувала в Атланта, за две момчета от църквата и една сиамска котка.

Кои бяха тези хора, къде я държаха? Къде съм, по дяволите? Въпросите се блъскаха в главата й и Лизи с все сили се опитваше да не полудее. Всичките тези хора с глупавите им дребнави приказки бяха толкова близо до мястото, където тя лежеше овързана, със запушена уста. Заложница на някакъв откачен мъж, вероятно убиец.

Докато младата жена слушаше, сълзите бавно се стичаха по лицето й. Гласовете им, безгрижието им, смехът им — всичко беше само на няколко метра от нея.

Аз съм тук, точно тук! По дяволите, помогнете ми! Моля ви, помогнете ми! Аз съм до вас!, искаше й се да изкрещи, но устата й беше запушена с лепенка.

Около нея беше тъмно, не можеше да различи нищо.

Хората и партито бяха от другата страна на дебелата дървена врата. Тя беше заключена в малка стая, която беше част от гардеробна. Държаха я тук от няколко дни. Разрешаваха й единствено да ползва за кратко банята.

Беше здраво овързана с въже, не можеше да помръдне, нито да извика за помощ.

Но продължаваше да крещи наум:

Някой да ми помогне, моля ви!

Аз съм тук!

Не искам да умра!

Защото това беше единственото нещо, което той й бе казал, че е сигурно: ще я убие.