Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (10)

9.

Изпит? Исусе! Затова ли ме бяха изпратили в Балтимор? Дяволски се надявах да не е така.

Същата нощ се прибрах доста късно у дома. Бях доволен, че никой не е буден, за да ме види, особено Нана. Точно сега не бих понесъл някой от онези нейни пронизващи душата, неодобрителни погледи. Имах нужда да пийна една студена бира и да си легна. И да заспя, ако можех.

Вмъкнах се безшумно в къщата, за да не събудя никого. Не се чуваше никакъв звук, с изключение на тихото бръмчене на електрически мотор, което се носеше отнякъде. Възнамерявах да се обадя на Джамила веднага щом се кача горе. Тя ужасно ми липсваше. Роузи, котката, се промъкна до мен и се отърка о крака ми.

— Здрасти, рижа красавице — прошепнах аз. Днес имах добър ден.

В този миг чух плача.

Заизкачвах се забързано по стълбата към стаята на Алекс. Той явно се бе събудил и ревеше с пълно гърло. Не исках Нана или някое от децата да става, за да се погрижи за него. Освен това не бях виждал малкото си момче от сутринта и копнеех да го гушна в прегръдките си. Липсваше ми личицето му.

Когато надникнах в стаята му, той седеше в леглото и се изненада, щом ме видя. Сетне се усмихна и плесна с ръчички. О, боже! Дошъл е тати. Тати — най-големият готованец вкъщи!

— Защо си буден, мъниче? Късно е — рекох му аз.

Леглото на Алекс имаше прегради от двете страни. Лично ги бях измайсторил.

Пристъпих към него.

— Отмести се, за да сториш малко място на татко — прошепнах аз и го целунах по главичката.

Правех го често, защото не си спомнях моят баща да ме е целувал някога. Същото се отнасяше и за Джени и Деймън, независимо от оплакванията им на пораснали, но недотам помъдрели деца.

— Колко съм уморен, мъниче — въздъхнах аз и се изтегнах. — А ти как си? Тежък ден ли имаше?

Измъкнах бутилката с мляко, пъхната между матрака и дървената преграда. Алекс започна да пие, после се сгуши по-близо до мен. Прегърна плюшената си крава Му и след минути вече бе заспал.

Беше толкова хубаво. Вълшебно. Обожавам това сладко ухание на бебе, тихото му дишане.

През тази нощ и двамата спахме непробудно.