Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Big Bad Wolf, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Джеймс Патерсън. Големият лош вълк

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2005

Редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-26-0355-X

История

  1. — Добавяне

7.

Чу се изпукване и аз подскочих. Някой беше отворил кутийка с безалкохолно и ме потупа с нея по рамото.

Вдигнах глава и видях Нед Махони, шефа на Отряда за спасяване на заложници в Куонтико, да ми подава диетична кола. Изкарах няколко часа при него по време на обучението ми по ориентация. Той си познаваше работата, поне в класната стая.

— Добре дошъл в моя ад — поздравих го аз. — Между другото, какво изобщо правя тук?

Махони ми смигна и приседна на земята до мен.

— Ти си изгряваща звезда или може би вече изгряла. Познаваш тънкостите на професията. Накарай го да говори, поддържай красноречието му — каза Нед. — Чухме, че наистина си добър в това.

— Тогава ти какво правиш тук? — попитах.

— А какво мислиш? Наблюдавам, изучавам техниката ти. Ти си любимецът на директора, нали? Той смята, че имаш вродена дарба.

Отпих от колата, после притиснах хладната кутия до челото си. Добро посрещане на един ШН в редиците на ФБР.

— Денис, кой иска да те убие? — заговорих отново по клетъчния телефон. — Разкажи ми всичко за това, което става тук. Също искам да те попитам за семейството ти — добре ли е?

— Нека не губим шибаното си време в празни приказки! — избухна Коултър. — Искат да ме ликвидират. Ето, затова е всичко. Не се заблуждавай. Огледай се, човече. Това е екзекуция!

Не можех да видя Денис, но си го спомнях. Висок около метър и седемдесет, с козя брадичка, модно облечен, с подчертана слабост към интелигентните шеги, малко груб. В поведението му често прозираше комплексът на малкия човек. Той започна да ми разказва историята си, но за нещастие нямах представа до каква степен казаното е истина. Според него, детективите от полицейското управление в Балтимор вземали огромни подкупи от наркобосовете. Дори той не знаел сумите, но бил сигурен, че не са никак малки. Раздрънкал се. След което узнал, че къщата му е обградена от ченгета.

Тогава Коултър хвърли бомбата:

— Аз също вземах подкупи. Някой от партньорите ми ме беше издал на „Вътрешни разследвания“.

— Защо партньорът ти ще направи подобно нещо?

Той се изсмя жлъчно:

— Защото станах алчен. Исках по-голямо парче от баницата, мислех, че държа партньорите си в ръцете си. Но те не смятаха така.

— И с какво ги държеше?

— Казах им, че имам копия от документите, в които е записано на кого и колко е било плащано. Документи, които ще им осигурят доста годинки на топло.

Най-после стигнахме донякъде.

— Наистина ли ги имаш? — попитах.

Денис се поколеба. Защо се колебаеше? Или ги имаше, или не.

Може би — рече той накрая. — Но те със сигурност го вярват. И сега смятат да ме ликвидират. Днес дойдоха за мен… Решено е, че не трябва да напусна тази къща жив.

Докато говореше, аз се опитвах да доловя някакви други звуци или гласове в къщата. Не чух нищо. Дали някой вътре все още беше жив? Какво бе сторил Коултър със семейството си? Доколко отчаян беше?

Погледнах към Нед Махони и свих рамене. Наистина не бях сигурен дали Денис казва истината, или просто бе само едно улично ченге, което внезапно бе откачило. Махони също изглеждаше скептичен. Върху лицето му съвсем ясно бе изписано изражението: „Не ме питай“. Явно трябваше да потърся съвет от другаде.

— И какво ще правим сега? — попитах Коултър.

В слушалката долетя подигравателен кикот:

— Надявах се, че ти ще ми кажеш. Предполага се, че ти си умникът, нали?

Това беше нещо, което всички продължаваха да повтарят.