Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (117)

Епилог
Вълците

В девет часа сутринта Паша Сорокин трябваше да се яви в съдебната зала в Маями. Камионетката, в която го караха, бе ескортирана от шест коли на федералния затвор. До последния момент преди потеглянето никой от шофьорите не знаеше маршрута.

Нападението стана на един светофар, преди колите да излязат на магистралата за Флорида. Те атакуваха с автомати и гранатомети, които за по-малко от минута взривиха ескортиращите коли. Наоколо се посипаха останки от тела и димящ метал.

Черната камионетка, в която пътуваше Паша Сорокин, беше мигновено заобиколена от шестима мъже в черни дрехи, без маски. Вратите на колата се разтвориха и полицейската охрана бе избита за секунди.

Един висок и мускулест мъж се отправи към отворените врати и надникна вътре. Усмихна се игриво, сякаш в затворническата камионетка се намираше малко дете.

— Паша — рече Вълка, — научих, че си решил да ме предадеш. Така ми съобщиха моите източници, моите много добри и невероятно щедро заплатени източници. Кажи ми, вярно ли е?

— Не е вярно — избъбри Паша, който се бе свил от страх на средната седалка в камионетката. Беше облечен в оранжеви затворнически дрехи, а китките и глезените му бяха оковани с вериги. От флоридския му тен нямаше и следа.

— Може би не е, а може и да е — закима замислено Вълка.

После изстреля от упор една граната в Паша. Нямаше как да пропусне целта.

— Замочить — рече той и се засмя. — В наши дни човек никога не е прекалено внимателен.