Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (87)

86.

Бяха трима огромни мъже, които приближаваха към Пол Готие. В същото време и ние се приготвихме за действие. Аз извадих своя глок, но дали наистина бях готов за това, което можеше да се случи в този тъмен парк?

Похитителите гледаха да не се отдалечават от Парк Драйв и аз предположих, че на улицата ги чакаше микробус или пикап. Изглеждаха уверени и спокойни. Личеше си, че са го правили и преди. Бяха професионални похитители.

— Заловете ги сега — казах аз на главен агент Нилсен. — Готие е в опасност.

— Ще изчакаме, докато го хванат — беше отговорът. — Искаме да действаме по правилата.

Не бях съгласен с агент Нилсен и това, което ставаше, никак не ми харесваше. Защо да чакаме? Готие се бе размотавал наоколо прекалено дълго, а паркът беше тъмен.

— В опасност е! — повторих.

Единият от мъжете — блондин, облечен в дълго яке на „Бостън Бруинс“ — махна на Готие. Той изчака непознатия да приближи, кимна и се усмихна. Блондинът държеше малко фенерче в ръка. Освети с него лицето на Пол.

Чувах добре разговора им.

— Хубава нощ за разходка — каза Готие и сетне се засмя. Звучеше нервно.

— Само за любов — отвърна блондинът. Говореше с руски акцент.

Двамата стояха на няколко метра един от друг. Останалите похитители — недалеч от тях.

С ловко движение блондинът измъкна пистолет от джоба на якето си. Приближи дулото му към лицето на Готие.

— Ти идваш с мен. Никой няма да те нарани. Просто ще тръгнеш с мен. Така ще е по-лесно за теб.

Останалите двама се приближиха.

— Нещо грешите — възпротиви се Готие.

— О, и защо мислиш така? — попита блондинът.

— Аз имам пистолет, а не ти.

— Арестувайте ги. Сега — прозвуча заповедта на главен агент Нилсен. — ФБР! Горе ръцете! Отдръпнете се от него! — изкрещя Нилсен, докато ние се втурвахме напред.

— ФБР! — долетя и втори вик. — Вдигнете ръце! Тогава всичко сякаш се завъртя в някаква бясна вихрушка. Другите двама похитители измъкнаха пистолети. Блондинът продължаваше да притиска дулото към челото на агент Готие.

— Отдръпнете се! — изкрещя той. — Ще го убия! Хвърлете оръжията си! Ще го застрелям, кълна се! Не се шегувам!

Агентите продължаваха да се придвижват бавно напред.

В този момент се случи най-лошото — едрият и тромав блондин стреля в лицето на агент Готие.