Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Big Bad Wolf, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Джеймс Патерсън. Големият лош вълк

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2005

Редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-26-0355-X

История

  1. — Добавяне

23.

— Ето че отново потегляме, скъпа моя Зоя — заговорнически прошепна Слава. — Между другото, изглеждаш много представително. Направо идеално за днес.

Двойката не се отличаваше от останалите заможни американци, тълпящи се в търговския център „Прусия“. Беше „вторият по големина в Америка“ според рекламните надписи, разположени на всички входове. Но причината за популярността на търговския център беше друга: алчни купувачи прииждаха тук от околните щати, защото в Пенсилвания нямаше данъци върху дрехите.

— Тези хора изглеждат толкова богати. Всичко им е точно — отбеляза Слава. — Не мислиш ли? Чувала ли си израза „всичко да ти е точно“? Американски е, жаргонен.

Зоя се изсмя злобно.

— Е, само след час, като си свършим работата тук, ще видим колко им е „точно“ всичко! Страхът им се таи под доволните им физиономии. Също като всички в тази прогнила и разглезена страна, и те се страхуват от сенките си. Особено от болката, дори от съвсем малко неудобство. Не го ли виждаш по лицата им, Слава? Те се боят от нас. Само дето просто още не го знаят.

Слава огледа главния комплекс, доминиран от магазините на „Нордстрьом“ и „Нойман Маркъс“. Навсякъде се виждаха надписи, рекламиращи тийнейджърските списания „Рок енд Шоп Тур“. Междувременно тяхната мишена си купи кутия с бисквити за петдесет долара от „Нойман“. Удивително! След това си купи нещо също толкова абсурдно, наречено „Червено, бяло и синьо куче“, с безумно висока цена.

Глупави, глупави хора. Да си водят дневник за някакво куче, помисли си Слава. Тогава видя отново мишената — излизаше от „Скечърс“, следвана от двете си малки деца.

Всъщност в момента тя им се стори малко неспокойна. Защо ли? Може би се боеше, че ще я разпознаят и ще трябва да дава автографи или да си бъбри любезно с феновете си. Цената на славата, а?, ехидно отбеляза Слава. Сега тя се движеше забързано, водейки малките си скъпоценни отрочета към „Дик Кларкс Америкън Бандстенд Грил“, вероятно за обяд или просто да избягат от тълпата.

— Дик Кларк е дошъл от Филаделфия — заяви Слава. — Знаеше ли го?

— На кого, по дяволите, му пука за Дик Кларк, Дик Трейси или за останалите шибаняци? — изсумтя Зоя и тупна с юмрук мускулестата ръка на спътника си. — Престани с тъпите си игрички. От тях ме заболява глава. Откакто те срещнах, съм изгълтала поне милион хапчета за главоболие.

Мишената изцяло отговаряше на описанието, дадено им от посредника: висока и руса ледена кралица, изцяло погълната от себе си. Но също и готина до последната подробност, помисли си Слава. И това не бе изненадващо. Тя беше купена от един клиент, който се наричаше Художествения директор.

Двойката изчака петдесет минути. В преддверието хор от гимназията в Брумал, Пенсилвания, изнасяше представление. Мишената и двете й деца излязоха от ресторанта.

— Да го направим — рече Слава. — Ще бъде забавно, нали? Децата го правят предизвикателно.

— Не — възрази Зоя. — Децата го правят откачено. Почакай, докато Вълка научи за това. Ще забърше палетата. Между другото, това също е американски жаргон.