Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (20)

19.

На следващата сутрин ми наредиха да присъствам на важна среща за отвличането на Коноли и вероятността то да е свързано с другите отвличания през последната година. Случаят беше обявен за „първостепенен“ и му бе дадено кодовото име „Бялото момиче“.

Екипът за бързо реагиране към ФБР вече бе изпратен в Атланта. Бе наредено да се направят сателитни снимки от търговския център „Фипс Плаза“ с надеждата, че ще успеем да идентифицираме колата, която похитителите са карали, преди да заминат с комбито на Коноли.

Имаше около две дузини агенти в стаята без прозорци, където се обсъждаше „първостепенният случай“ на Бюрото във Вашингтон. Когато пристигнах, узнах, че Вашингтон ще бъде „базов офис“ за случая, което означаваше, че е много важен за директор Бърнс. Отделът за криминални разследвания вече бе подготвил папка, където щяха да съхраняват рапортите за него. За ФБР най-същественото в този случай беше, че е изчезнала съпругата на федерален съдия.

Нед Махони от ОСЗ седеше до мен и изглеждаше не само дружелюбно, но и приятелски настроен. Поздрави ме със смигване: „Здравей, звезда!“. Слаба тъмнокоса жена в черен работен гащеризон се тръшна на стола от другата ми страна. Представи се като Мони Донъли и ме осведоми, че е прикрепена към случая от отдел „Жестоки престъпления“. Говореше изключително бързо, изпълнена с енергия.

— Предполагам, че ще работим заедно — каза тя и разтърси ръката ми. — Чувала съм добри неща за теб. Чела съм кратката ти биография. Аз също съм се дипломирала в „Джон Хопкинс“. Какво ще кажеш?

— Мони е най-добрата и най-умната ни сътрудничка — намеси се Махони. — И това е слабо казано.

— Прав е — съгласи се тя. — Разгласи го, моля те. Омръзна ми все да бъда „тайно оръжие“.

Забелязах, че моят наставник — Гордън Нуни, не беше сред присъстващите петдесетина агенти. Накрая започнаха разискванията по случая „Бялото момиче“.

Главен агент Уолтър Зелрас се изправи отпред и започна да показва диапозитиви. Изложението му бе професионално, но доста суховато. Изпитвах натрапчивото усещане, че все едно съм се присъединил към екипа на IBM или „Чейс Манхатън Банк“, а не към ФБР.

— Не се притеснявай — прошепна ми Мони, — ще стане още по-лошо. Той просто загрява.

Зелрас имаше монотонен и приспивен глас, напомнящ ми за бившия ми професор, който преди много години ми преподаваше в „Джон Хопкинс“. И двамата — Зелрас и бившият ми професор — говореха за различни неща с еднаква и равна интонация, никога не се вълнуваха или смущаваха от материала, който представяха. Зелрас говореше за евентуалната връзка, която би могла да съществува между отвличането на Коноли и няколко други похищения през последните месеци, и темата би трябвало да е доста интригуваща.

— Джерълд Готлиб — отново прошепна Мони. Аз се усмихнах, но всъщност едва се сдържах да не прихна. Готлиб беше професорът, който ни приспиваше с лекциите си в „Джон Хопкинс“.

— Богати и привлекателни бели жени — продължаваше Зелрас — са изчезнали през последната година. Според статистическите данни, броят им надвишава с малко повече от три пъти обичайните подобни случаи. Това важи и за Америка, и за Източна Европа. Ще ви предоставя да разгледате истински каталог отпреди три месеца, в който се рекламират жени за продажба. За съжаление, ние не успяхме да проследим каталога до производителя. Някои от следите водеха до Маями, но там прекъсваха.

Когато каталогът стигна до мен, видях, че снимките са черно-бели, вероятно препечатани от интернет. Прелистих набързо страниците. Бяха показани седемнадесет голи жени, придружени от подробности като бюст, размер на талията, „истински“ цвят на косата, цвят на очите. Жените имаха прякори като Кенди, Сейбъл, Фокси, Мадона и Райп^[1]. Цените варираха от 3500 до 150 000 долара. Нямаше други биографични данни, нито подробности за личността им.

— Ние работим в тясно сътрудничество с Интерпол върху това, което подозираме, че е търговия с „бели робини“. За ваше сведение, названието „бели робини“ се отнася за жени, купени и продадени с цел проституция. В наши дни тези жени са обикновено азиатки, мексиканки или южноамериканки — т.е. не са бели, с изключение на жените от Източна Европа. Би трябвало също така да забележите, че понастоящем подобно робство е много по-глобализирано и технологизирано, отколкото е било някога. Някои страни в Азия гледат по друг начин на търговията с жени и деца — особено в Япония и Индия. Но през последните години пазарът се отвори и за бели жени, особено блондинки. Те се продават на цени от няколкостотин долара до петцифрени суми, а понякога и по-скъпо. Както вече казах, Япония е важен и значителен пазар. Разбира се, не по-малък е и Близкият изток. Там най-големите купувачи са саудитците. Вярвате или не, но пазар има дори в Ирак и Иран. Някакви въпроси на този етап?

Имаше няколко, в повечето случаи уместни, което ми даде да разбера, че в стаята бе събран екип от умни хора, познаващи добре работата си.

Накрая и аз зададох въпрос, макар и доста неохотно, имайки предвид, че бях ШН.

— Защо смятате, че отвличането на Елизабет Коноли е свързано с останалите случаи? Имам предвид, точно по този начин?

Зелрас бързо отговори:

— Била е отвлечена от екип. Подобни банди са много популярни в търговията с роби, особено в Източна Европа. Те са опитни и много ефективни в отвличанията, а освен това са свързани по веригата. Обикновено има подготвен купувач далеч преди да бъде похитена жена като госпожа Коноли. Това е много рисковано, но със сигурност високоплатено. Фактът, че не се иска откуп, прави особено привлекателни подобни похищения. Отвличането на Коноли отговаря на нашия профил.

— Възможно ли е купувачът да пожелае конкретна жена? — попита някой. — Изобщо съществува ли подобна възможност?

Зелрас кимна:

— Ако парите са добри — със сигурност! Цената може да достигне шестцифрени стойности. Ние работим и върху този аспект.

През останалата част от срещата се дискутираше за госпожа Коноли и дали можем да я открием по-бързо. Общото становище се оформи като отрицателно. Една подробност беше особено озадачаваща: защо похитителите са отвлекли жертвата от оживено обществено място? Големият откуп изглеждаше най-вероятното и логично обяснение, но досега не бе поискан. Дали някой не бе пожелал точно госпожа Елизабет Коноли? И ако е така — кой? Какво бе толкова особеното у нея? И защо я бяха похитили от търговския център? Със сигурност съществуваха много по-подходящи места за отвличане.

Докато говорехме за нея, снимката на госпожа Коноли с трите й дъщери се виждаше върху екрана в конферентната зала. Те изглеждаха толкова близки и щастливи. Беше плашещо, тъжно. Открих, че си мисля за нас двамата с Джени, когато бяхме предишната вечер на верандата.

— Коя от отвлечените жени е била намерена? — попита някой в залата.

— Нито една — отвърна агент Зелрас. — Страхуваме се, че са мъртви. Вероятно похитителите или купувачът, на когото са били доставени, са се отнесли към тях като към стока за еднократна употреба.