Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (69)

68.

През следващите двайсет и четири часа повече от трийсет агенти бяха определени да наблюдават четиринадесет различни порносайтове и чатове. Това беше най-страхотният „полицейски надзор“. Не знаехме кого точно търсим, но се надявахме да засечем поне един, който би споменал сайт, наречен „Леговището на Вълка“. Междувременно двамата с Мони събрахме цялата информация, до която можахме да се доберем, за Червената мафия и по-конкретно — за Паша Сорокин.

По-късно трябваше да си тръгна. Моментът не бе подходящ. Но за това едва ли някога щеше да има подходящ момент. Бях поканен да присъствам на предварителна среща с адвокатите на Кристин Джонсън в Блейк Билдинг, в района на „Дюпон Съркъл“. Тя искаше да си върне малкия Алекс.

Пристигнах малко преди пет и попаднах на вълната от служители, изливаща се от интересна дванайсететажна постройка, заемаща ъгъла на пресечката между Кънектикът Авеню и Ел Стрийт. Проверих регистъра в партера и видях, че наематели на сградата са фирми като „Мазда“, „Баронс“, „Национален съвет по сигурност“ и няколко адвокатски кантори, включително и тази на „Марк, Харанзо и Данио“, които представляваха Кристин.

Приближих с бавна крачка към асансьора и натиснах бутона. Кристин искаше попечителството над малкия Алекс. Адвокатът й бе уредил тази среща с надеждата да се споразумеем, без да се стига до съд или до алтернативни начини за разрешаване на подобни спорове. Сутринта разговарях с адвоката си и реших той да не присъства, след като това беше „неофициална“ среща. Докато се качвах с асансьора към седмия етаж, се опитвах да се съсредоточа върху една-единствена мисъл: Направи това, което е най-добро за Алекс. Без значение как щях да се чувствам аз.

Посрещна ме Джилда Харанзо — беше слаба и привлекателна, облечена в тъмносив костюм с бяла копринена блуза, закопчана до врата. Адвокатът ми се бе изправял в съда срещу нея и ме предупреди, че е много добра и е „посветена на мисията си“. Беше разведена и притежаваше родителските права върху двете деца. Бившият й съпруг бе лекар. Хонорарите й бяха много високи, но с Кристин бяха учили заедно в прогимназията и бяха приятелки още оттогава.

— Кристин вече е в заседателната зала — каза ми тя, след като се представи. После додаде: — Съжалявам, че се стигна дотук. Този случай е труден, в него няма замесени лоши хора. Ще ме последваш ли, ако обичаш?

— Аз също съжалявам — отвърнах. Макар че никак не бях сигурен дали няма лоши хора. Бях видял доста през живота си досега.

Госпожа Харанзо ме въведе в средно голяма стая, застлана със сив килим, със светлосини стени. В средата на помещението имаше стъклена маса с шест елегантни кожени стола. Върху масата — кана, пълна с вода с ледени кубчета, няколко чаши и един лаптоп.

Кристин стоеше близо до прозорците, гледащи към „Дюпон Съркъл“. Когато влязох, остана мълчалива. После отиде до масата и седна на един от кожените столове.

— Здравей, Алекс — изрече накрая.