Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (101)

101.

— Радвам се, че си тук, за да го видиш със собствените си очи, Атикъс — каза Вълка на адвоката си.

— Това е най-безпочвен тормоз. Бизнесът ми е безукорен във всяко отношение. Ти го знаеш най-добре. Всичко това е изключително обидно. — Погледна към мен. — Знаете ли колко много мои бизнес партньори засегнахте преди малко?

Едва се сдържах да не отвърна подобаващо на заплахата му към семейството ми и по-специално към малкия Алекс. Но в момента нямах намерение да го разобличавам, исках единствено да го изведа оттук.

— Повярвайте ми, това не е безпочвен тормоз — уверих адвоката. — Тук сме, за да арестуваме клиента ви за отвличане.

Сорокин завъртя недоумяващо очи.

— Да не би вие, хора, да сте полудели? Знаете ли кой съм аз?

Вече бях чувал същата реч в Далас.

— Всъщност знам — осведомих го. — Истинското ти име е Паша Сорокин, а не Ари Манинг. Някои твърдят, че си руският кръстник. Ти си Вълка.

Сорокин ме изслуша, сетне избухна в гръмогласен смях.

— Всички сте големи глупаци. Особено ти. — Посочи към мен. — Само че още не си го разбрал.

Внезапно откъм стая на първия етаж се разнесоха викове:

— Пожар! Нещо гори!

— Ела с мен, Алекс! — рече Махони. Оставихме трима агенти да пазят Сорокин, а ние хукнахме, за да видим как така бе избухнал пожар, и то точно сега.

Наистина имаше пламъци. Изглежда, бяха плъзнали от една малка гардеробна и бяха обхванали големия кабинет, намиращ се встрани от обширния салон. Изпод вратата на гардеробната излизаха задушаващи кълба дим.

Сграбчих горещата дръжка, но малката стая беше заключена. Наведох рамо и ударих силно вратата. Засилих се и ударих още веднъж. Този път дървото изпука. Натиснах отново и вратата се откърти. Обвиха ме гъсти облаци черен дим.

Пристъпих вътре и се опитах да различа нещо. Тогава някакво движение привлече погледа ми.

Различих човешко лице…

Елизабет Коноли беше там — и цялата бе в пламъци!