Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (59)

58.

Същата нощ Вълка имаше среща с двама професионални хокейни играчи в „Цезар“ в Атлантик Сити, Ню Джърси. Апартаментът, в който бе отседнал, бе с позлатени тапети, прозорци с изглед към Атлантика и гореща вана в дневната. Облече се в скъп костюм на фино райе, модел на „Прада“, от уважение към гостите си, които бяха големи звезди.

Свръзката му беше богат кабелен оператор, който пристигна в апартамента с хокеистите Алексей Добушкин и Иля Тептев. И двамата бяха играчи на „Филаделфия Флайърс“. Едрите мъжаги бяха супер защитници и ги смятаха за корави момчета, защото се движеха бързо и бяха доста опасни. Вълка не мислеше точно така, но беше голям запалянко на играта.

— Обичам американския хокеен стил — обяви той, докато ги приветстваше с широка усмивка и протегнала ръка.

Алексей и Иля кимнаха в знак на съгласие, но не поеха протегнатата ръка. Вълка се обиди, но с нищо не издаде чувствата си, напротив — усмивката му стана малко по-широка. Помисли си, че спортистите са твърде глупави, за да разбират кой е той. Бяха получили твърде много дървени стикове по черепа.

— Нещо за пиене? — обърна се той към гостите си. — „Столичная“? Каквото пожелаете.

— Без мен — отвърна кабелният оператор, който изглеждаше невероятно надут, ала повечето американци бяха такива.

— Нет — с безразличие изрече Иля, сякаш домакинът му беше хотелският барман. Хокеистът беше на двадесет и две години, родом от Воскресенск, Русия. Беше висок метър и деветдесет и четири, с късо подстригана коса, едва набола брада и квадратна глава, разположена върху огромен врат.

— Не пия „Столичная“ — заяви и Алексей, който, също като съотборника си, беше облечен в черно кожено яке с тъмно поло отдолу. — Може би имате „Абсолют“ или бомбайски джин?

— Разбира се — сърдечно кимна Вълка и приближи до огледалните витрини на мокрия бар. Докато приготвяше питиетата, обмисляше какво да предприеме. Ситуацията започваше да го забавлява. Този път беше различно. Никой от присъстващите не се страхуваше от него.

Вълка се отпусна небрежно върху мекия диван, отрупан с малки възглавнички, между Иля и Алексей. Огледа поред лицата им, усмихвайки се широко.

— Май доста отдавна не сте били в Русия — поклати укорително глава той. — Ти пиеш бомбайски джин? Нима сте забравили доброто си възпитание?

— Чухме, че наистина си безмилостен и опасен мъж — заговори Алексей, който беше малко над тридесетте и очевидно вдигаше тежести за форма. Беше около метър и осемдесет и тежеше почти сто килограма.

— Не, не съвсем — махна с ръка Вълка. — Напоследък съм просто поредният американски бизнесмен. Нищо специално. Никакви опасности. И така, питах се дали ще сключим една сделка за мача с „Монреал“?

Алексей погледна към кабелния бос.

— Кажи му — рече.

— Алексей и Иля очакват малко повече екшън, отколкото обикновено — отвърна той. — Разбираш ли какво казвам? Екшън!

— Аха — ухили се широко Вълка. — Обичам екшъна — обърна се той към бизнесмена. — Освен това обичам също и това, което се нарича шалит. В моята страна означава да палуваш.

Скочи от дивана със светкавична бързина, на каквато останалите и не подозираха, че е способен. Беше измъкнал малка оловна тръба изпод една от възглавничките и я заби в бузата на Алексей Добушкин. После я огъна около горната част на носа на Иля Тептев. Само за секунди двете хокейни звезди се обляха в кръв като заклани прасета.

Чак тогава Вълка измъкна пистолета си и опря дулото му между очите на кабелния оператор.

— Знаеш ли, те не са чак толкова корави момчета, за каквито ги мислех. Разбирам подобни неща само за секунди — каза. — А сега да поговорим за бизнес. Една от двете големи мечки ще позволи на „Монреал“ да вкара гол през първата третина. Другият ще пропусне във втората. Разбирате ли? „Флайърс“ ще загубят този мач, за който са смятани за фаворити. Ясно ли е? И ако нещо се обърка, тогава всички ще са мъртви. А сега изчезвайте оттук. С нетърпение ще очаквам мача. Както казах в началото, много обичам американския хокеен стил.

И Вълка избухна в смях, докато двете хокейни звезди се измъкваха, залитайки, през вратата.

— Приятно ми беше да се запознаем, Иля, Алексей — извика той, след като вратата се затвори. — Желая ви успех!