Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Big Bad Wolf, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Джеймс Патерсън. Големият лош вълк

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2005

Редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-26-0355-X

История

  1. — Добавяне

13.

Внезапно всичко се задейства на бързи обороти. След като се приземих, един микробус ме откара в търговския център „Фипс Плаза“ в Бъкхед.

Още докато влизахме в паркинга на Пийчтри Стрийт, стана ясно, че там има нещо много гнило. Минахме покрай главните магазини — „Сакс Пето Авеню“ и „Лорд & Тейлър“, които бяха почти празни. Агент Уолш ми каза, че жертвата — госпожа Елизабет Коноли — е била отвлечена от подземния паркинг, намиращ се близо до друг голям магазин, наречен „Паризиен“.

Целият район на паркинга бе сцена на престъплението, особено третото ниво, където е била похитена госпожа Коноли. Всяко ниво на гаража бе украсено с пурпурночервени спираловидни орнаменти, но сега върху тях бяха опасани жълтите полицейски ленти. Екипът на ФБР по проучване на доказателствата вече беше там. Невероятната активност свидетелстваше, че местната полиция бе взела случая много на сериозно. В съзнанието ми изплуваха думите на Уолш: Тя не е първата.

По ирония на съдбата аз се чувствах по-удобно да разговарям с местните полицейски агенти, отколкото с тези от Бюрото. Приближих се и заговорих двамата детективи Педи и Чачо от полицията в Атланта. Мъжът и жената ме оглеждаха недружелюбно.

— Ще се опитам да не ви се пречкам — казах им, после додадох: — Преди бях към вашингтонската полиция.

— Продадоха те, а? — подхвърли Чачо и едва сподави смеха си. Трябваше да прозвучи като шега, но думите й ме жегнаха, защото в тях имаше твърде много истина. В очите й проблесна някаква студена светлина.

Педи, който изглеждаше с десет години по-възрастен от нея, запита:

— Защо ФБР се интересува от случая?

Разказах им само това, което сметнах за необходимо.

— Имало е и други подобни отвличания или поне изчезвания. Бели жени, от местните предградия. Проверяваме за възможни връзки. Но, разбира се, в случая става дума за съпруга на съдия.

— Имаш предвид отвличанията в района на Атланта ли? — попита Педи.

Аз поклатих глава.

— Не. Или поне доколкото ми е известно. Става дума за други безследно изчезнали в Тексас, Масачузетс, Флорида, Арканзас.

— Искани ли са откупи? — продължи да разпитва Педи.

— Само в Тексас. При останалите случаи не е бил искан откуп. Ала никоя от жените не е била открита.

— Жертвите само бели жени ли са? — включи се и детектив Чачо, докато си водеше бележки.

— Доколкото знам, да. И всички са заможни. Но не е бил искан откуп. И нищо от това, което ви разказвам, не е стигнало до медиите. — Огледах паркинга. — С какво разполагаме дотук? Помогнете ми малко.

Чачо погледна въпросително към Педи.

— Да говоря ли, Джошуа? — попита тя.

Педи сви рамене.

— Добре, Ирене, разкажи му.

— Разполагаме с нещо. В една от паркираните коли е имало двойка младежи по време на отвличането. Обаче не са били свидетели на първата част на престъплението.

— Били са заети с нещо друго — осветли ме Джошуа Педи.

— Но са погледнали, когато са чули писъци, и са видели Елизабет Коноли. Похитителите са били двама и очевидно много опитни. Мъж и жена. Те не са забелязали двамата любовници, защото са били отзад в един микробус.

— И главите им са били наведени, предполагам — отбелязах аз.

— И това също. Но когато ги вдигнали, за да си поемат дъх, видели мъжа и жената. Описаха ги като трийсетинагодишни, добре облечени. Вече били хванали госпожа Коноли. Бързо я повалили, после я натикали на задната седалка на собствената й кола. След което потеглили с автомобила й.

— Защо младежите не са излезли от микробуса, за да й помогнат?

Чачо поклати глава.

— Казаха, че всичко е станало много бързо, а и са били изплашени. Сторило им се „нереално“. Мисля, че освен това са били притеснени, задето са се забавлявали в задната част на един микробус, вместо да са на училище. И двамата учат в местната гимназия в Бъкхед. Били избягали от часовете — обясни тя.

Съпругата на съдията е била отвлечена от екип професионалисти и за нас това беше голям пробив. От това, което успях да прочета, докато пътувах насам, при останалите отвличания не е бил забелязан подобен екип от мъж и жена. Това беше интересно. Странно и неочаквано.

— А сега ти искаш ли да ни отговориш на един въпрос? — прекъсна мислите ми детектив Педи.

— Ако мога. Питай.

Джошуа погледна към Ирене. От начина, по който се гледаха, имах чувството, че двамата може би са прекарали известно време на задната седалка на някоя кола.

— Чухме, че това може да има нещо общо със случая на Сандра Фрийдландър. Вярно ли е? Онзи, който стана във Вашингтон преди две години и все още не е разкрит?

Погледнах детектива и поклатих глава.

— Доколкото ми е известно — не — отвърнах му.

— Ти си първият, който прави връзка със случая на Сандра Фрийдландър.

Това не беше съвсем вярно. Името й фигурираше в поверителните доклади на ФБР, които прочетох, докато летях от Вашингтон. Сандра Фрийдландър — и още седем други.