Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Big Bad Wolf, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Джеймс Патерсън. Големият лош вълк

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2005

Редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-26-0355-X

История

  1. — Добавяне

18.

На следващия ден отлетях обратно за Вашингтон и към шест часа вечерта си бях у дома, приключил с работата си. Имаше времена като тези, когато почти вярвах, че най-после всичко в живота ми ще се подреди. Може би бях взел правилното решение, присъединявайки се към Бюрото. Може би… Докато се измъквах от старото си черно порше, видях Джени на предната веранда. Дъщеря ми се упражняваше на цигулката си. Искаше да бъде следващата Мидори[1]. Свиренето й беше впечатляващо — във всеки случай поне за мен. Когато Джени искаше нещо, тя се бореше за него.

— Коя е красивата млада дама, държаща с такова съвършенство цигулката си „Юзек“?[2] — подвикнах й, докато прекосявах бавно моравата.

Джени погледна към мен, но не каза нищо. Само се усмихна многозначително, сякаш знаеше някаква тайна. Двамата с Нана участвахме в нейните упражнения, които включваха основните положения на метода „Сузуки“. За да се включим, леко променихме метода. Родителите бяха част от упражненията, но наистина си струваше. При метода „Сузуки“ се полагаха големи усилия, за да се избягва съперничеството и негативните последствия. Родителите биваха съветвани да прослушат безброй записи и да присъстват на уроците. Аз лично съм посещавал повечето от уроците й. Нана покриваше останалите. По този начин двамата изпълнявахме двойната роля на „домашен учител“.

— Какъв прекрасен начин да те посрещнат у дома с красива музика! — казах на Джени. Усмивката й си струваше — веднага заличи всичко лошо, през което бях преминал този ден.

— Укротяване на дивия звяр — продума накрая тя. С цигулката под мишница и отпуснат лък, Джени се поклони, след това отново започна да свири.

Приседнах на едно от стъпалата на верандата и се заслушах. Бяхме само ние двамата, залязващото слънце и музиката. Наистина звярът бе укротен.

След като тя свърши с упражненията, хапнахме лека вечеря, после забързано потеглихме към „Кенеди Сентър“, за да присъстваме на един от спектаклите със свободен вход в главното фоайе. Тази вечер темата бе „Лист и виртуозността“. Но бяхме запланували и още неща: утре вечер планирахме да атакуваме новата стена за катерене при „Кепитъл Уай“; после с Деймън следваше екстравагантната видеоигра, включваща „Вечният мрак: Реквием на Разума“ и „Боен кораб III: Царството на Хаоса“.

Надявах се животът ни да продължи все така. Дори и с видеоигрите. Сега бях поел по правилния път и това ми харесваше, радваше Нана и децата.

Около десет и половина вечерта, като чудесен завършек на деня, се свързах с Джамила по телефона. За разнообразие тя си беше у дома в този доста приличен час.

— Здравей! — зарадва се тя, като чу гласа ми.

— Здравей и на теб. Можеш ли да говориш? Удобно ли е?

— Може би ще успея да ти отделя няколко секунди. Надявам се, че ми се обаждаш от къщи. Така ли е?

— Прибрах се у дома още в шест. Прекарахме семейна вечер в „Кенеди Сентър“. Голям успех.

— Вече ревнувам.

Поговорихме за работата й, после за моята чудесна вечер с децата и накрая за живота ми и за присъединяването ми към Бюрото. Но след петнайсетина минути имах усещането, че Джамила трябва да тръгва. Не я попитах обаче какви са плановете й за тази вечер. Ако искаше, щеше да ми каже.

— Липсваш ми, че си чак в Сан Франциско — казах и наистина го чувствах. Надявах се да не е прозвучало като банална любезност. Защото наистина се интересувах от Джам. Тя постоянно присъстваше в мислите ми.

— Трябва да бягам, Алекс. Чао — отвърна тя.

Джамила трябваше да бяга. А аз най-сетне се опитвах да спра.

Бележки

[1] Прочута японска цигуларка, дебютирала единайсетгодишна в Нюйоркската филхармония. — Б.пр.

[2] Юзек е прочут майстор на цигулки от Прага, създал първата си през 1910 г. — Б.пр.