Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Big Bad Wolf, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Джеймс Патерсън. Големият лош вълк

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2005

Редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-26-0355-X

История

  1. — Добавяне

63.

Всичко ще се оправи, повтаряше си Франсис, докато с все сили се опитваше да разсъждава спокойно и логично за станалото. Нищо от това, което му се бе случило, не бе възможно да му се случи! Той не можеше да е отвлечен преди няколко часа от кампуса на „Светият кръст“ от трима страховити мъже. Нито пък превозен до място, което само Бог знаеше къде се намира, в багажника на някаква кола в продължение на четири–пет часа.

А най-важното: Винс не можеше да е мъртъв. Онова жестоко и безсърдечно дяволско изчадие не бе прерязало гърлото на Винс, докато двамата си лежаха на ливадата на колежа. Да, това не се беше случило.

Всичко навярно беше някакъв кошмарен сън, който Франсис Дийгън не бе сънувал от дете. А този мъж, който стоеше сега пред него, това абсурдно същество, обрасло с къдрави туфи светлоруса коса отстрани на оплешивялата му глава, облечено в прилепнал черен кожен спортен костюм — е, то също не можеше да е истинско. Нямаше начин.

— Много съм ти ядосан! Страшно много съм ти сърдит! — крещеше господин Потър в лицето на Франсис. — Защо ме напусна? — изписка зловещо той. — Защо? Кажи ми! Никога не бива отново да ме напускаш! Ужасно се страхувам без теб и ти го знаеш. Това беше много неразумно от твоя страна, Роналд! Франсис вече се бе опитал да се разбере с мъжа — господин Потър, така се бе назовал, но не беше Хари Потър. Ала опитите му не се увенчаха с успех. Младежът бе повторил няколко пъти на разбеснелия се тип, че никога досега не го е виждал. Той не беше Роналд, не познаваше никакъв Роналд! Но с обясненията си само спечели няколко плесника през лицето, единият от които бе толкова силен, че му разкървави носа. Този ненормалник явно беше по-як, отколкото изглеждаше.

Най-после, отчаян и напълно объркан, Франсис прошепна на отвратителното създание:

— Съжалявам, толкова съжалявам. Повече няма да се повтори.

И след това господин Потър започна да го прегръща буйно, като го олигави целия със сълзите си.

— О, господи, толкова се радвам, че се върна. Много се тревожех за теб. Никога вече не бива да ме напускаш, Роналд.

Кой, по дяволите, беше този Роналд? И кой беше господин Потър? Какво щеше да се случи сега? Нима Винс наистина беше мъртъв? Всички тези въпроси пулсираха болезнено в объркания мозък на Франсис. Всъщност за него не беше особено трудно да се разплаче в прегръдките на Потър и дори да се вкопчи в него, опитвайки се да спаси живота си. Да притисне лице към черния кожен костюм и да шепне отново и отново:

— Съжалявам, толкова съжалявам. О, господи, наистина съжалявам.

А Потър отвърна:

— Аз също те обичам, Роналд. Обожавам те. Ти никога повече няма да ме напуснеш, нали?

— Няма, обещавам. Никога няма да те напусна.

Тогава Потър се засмя и се отдръпна рязко от момчето.

— Франсис, скъпи Франсис — прошепна той. — Кой, по дяволите, е Роналд? Аз само си играя с теб, момче. За мен това е само игра. Ти учиш в колеж, вече трябва да си го разбрал. И така, нека да поиграем игрички, Франсис. Хайде да отидем в обора и да си поиграем.