Джеймс Патерсън
Големият лош вълк (112)

112.

Отне ми още един ден във Флорънс, докато успях да изкопча името от Кайл. А дали можех да му вярвам? Информацията му беше проверена няколко пъти във Вашингтон и Бюрото най-после се увери, че затворникът ни беше дал името на боса на Червената мафия. Лично аз имах съмнения, обаче нямахме никакви други отправни точки.

Може би Кайл се опитваше да ме провали или да дискредитира Бюрото. Или искаше да покаже колко е бил умен, с добри контакти, най-добрият от всички нас. Положението на въпросната персона правеше ареста доста спорен и рискован. Ако задържим този човек, а се окаже, че сме сгрешили, върху Бюрото за дълго време щеше да бъде лепнато срамно петно.

Затова изчакахме почти седмица. Отново проверихме информацията си и проведохме няколко разследвания. Заподозреният беше поставен под наблюдение.

След като се уверих, че сме се подсигурили достатъчно добре, се срещнахме с директора на ЦРУ в кабинета на Бърнс.

— Ние вярваме, че той е Вълка, Алекс — пристъпи направо към въпроса Рон. — Вероятно Крейг казва истината.

Томас Уиър от ЦРУ ми кимна.

— От известно време наблюдаваме заподозрения в Ню Йорк. Смятахме, че в Русия е бил от КГБ, но не разполагахме с достатъчно убедителни доказателства. Никога не сме подозирали, че е от Червената мафия, нито че е Вълка. Не и този мъж. Не и след като се имат предвид отношенията му с руското правителство.

Уиър замълча за миг, без да откъсва изпитателния си поглед от мен.

— Увеличихме нивото на аудио следенето, за да включва и апартамента, в който живее заподозреният в Манхатън. Узнахме, че организира ново покушение. Този път — върху Рон Бърнс.

Директорът ме погледна.

— Той не прощава и не забравя, Алекс. Нито пък аз.

— В такъв случай решено ли е да отидем в Ню Йорк и да го арестуваме?

Бърнс и Уиър кимнаха тържествено.

— Това трябва да е краят на историята — рече Рон. — Върви и залови Вълка. Донеси ми главата му.