Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Big Bad Wolf, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Джеймс Патерсън. Големият лош вълк

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2005

Редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-26-0355-X

История

  1. — Добавяне

80.

Тази вечер в единайсет и половина възнамерявах за пръв път да вляза в „Леговището на Вълка“. Но за това се нуждаех от помощта на господин Потър. За целта Хомър Тейлър бе доведен във Вашингтон. Нуждаех се от очите му.

Двамата седяхме близо един до друг в оперативната стая на петия етаж на Хувър Билдинг. Тейлър бе с белезници. Беше нервен и аз предположих, че го бяха връхлетели съмнения за нашето споразумение. Явно страхът от Вълка не му даваше мира.

— Не си мисли, че няма да се добере до теб. Той е неуморим. И е побъркан — за сетен път ме предупреди професорът.

— И преди съм имал вземане-даване с побъркани и съм успявал да се справя — уверих го. — Споразумението ни все още ли е в сила?

— Да, нима имам друг избор? Но ще съжаляваш. Както, боя се, и аз.

— Ние ще те защитим.

Той присви очи.

— Ти така казваш.

Вечерта беше доста натоварена. Най-големите компютърни специалисти от Бюрото се бяха опитали да разбият паролата за влизане в „Леговището на Вълка“. Но всички опити бяха завършили с пълен неуспех. Провал претърпя и атаката с така наречената „груба сила“, с която агентите често успяваха да дешифрират закодирани данни, използвайки комбинации от цифри и букви.

Нищо не даде резултат. Специфичните характеристики на кръвоносните съдове на ретината и разположението на петната върху ириса бяха в основата на новите и уникални методи за идентификация. За сканирането се изискваше светлинен източник с нисък интензитет и оптична връзка.

Потър допря едното си око до уреда и след това фокусира погледа си върху червената точка. Отпечатъкът от ретината му беше взет и изпратен. След секунди получихме достъп.

Тук е Потър — написах аз, докато извеждаха Тейлър от оперативната зала. За през нощта щяха да го отведат във федералния затвор в Лортън, а след това да го върнат в Ню Ингланд. Престанах да мисля за него, ала не можех да забравя предупреждението му за Вълка.

Тъкмо си говорехме за теб — каза някой, чийто прякор беше господин Трекър.

Аз пък се чудех защо ми горят ушите — написах и се запитах дали за пръв път бях влязъл във връзка с Вълка. Дали той беше онлайн? И къде се намираше? В кой град?

Бях в средата на оперативната зала, използвана от СИОЦ. Около мен се бяха събрали повече от дузина агенти и техници. По-голямата част от тях бяха и компютърни специалисти. Сцената приличаше на учебен кабинет, оборудван по последна дума на техниката.

Г-н Трекър: Всъщност не говорехме точно за теб, Потър. Ти си параноичен. Какъвто си бил винаги.

Погледнах към имената на останалите участници в чата.

Сфинкс 3000

Тоскабела

Луи XV

Стърлинг 66

Нямаше никой с прякор Вълка. Дали това означаваше, че не беше онлайн в „Леговището на Вълка“? Или господин Трекър беше Вълка? Дали в момента ме наблюдаваше? Дали бях издържал теста?

Нуждая се от заместник на Устър — написах аз. Потър ми беше казал, че кодовото име на Франсис Дийгън е Устър.

Сфинкс 3000: Изчакай реда си. Сега говорехме за моята доставка. Мой ред е. И ти го знаеш, сладкишче.

Не отговорих веднага. Това беше първият ми тест. Дали Потър щеше да се извини на Сфинкс 3000? Не мислех, че би го направил. По-скоро щеше да отвърне с нещо язвително. Или не? Предпочетох засега да си затрая.

Сфинкс 3000: Да ти го начукам. Знам какво си мислиш. Ти си извратено копеле.

Сфинкс 3000: Както казах преди малко, бях прекъснат. Искам една южна красавица, колкото по-сдържана и колкото по-погълната от себе си, толкова по-добре. Искам ледена кралица, която смятам да разтопя. Напълно. Искам да ухае на „Шанел“, да се облича в парцалки на „Мио Мио“[1] и да носи бижута на „Булгари“ дори когато ходи да пазарува. С високи токчета, разбира се. Не ми пука дали е висока или ниска. Красиво лице. Щръкнали цици.

Тоскабела: Колко оригинално.

Сфинкс 3000: Майната му на оригиналното и съжалявам, че ще трябва да се повторя, но да ти го начукам. На мен ми дай някогашния рокендрол. Знам какво искам и съм си го заслужил.

Стърлинг 66: Нещо друго? За тази южняшка красавица? На колко години да бъде — двайсетина, трийсет?

Сфинкс 3000: Това е добре. И двете, а може и малко отгоре.

Луи XV: А не искаш ли тийнейджърка?

Стърлинг 66: Колко дълго смяташ да я задържиш?

Сфинкс 3000: Една незабравима нощ на екстаз и дива забрава… само една нощ.

Стърлинг 66: И после?

Сфинкс 3000: Ще се отърва от нея. Е, ще получа ли своята богиня?

Настъпи пауза.

Никой не отговори.

„Какво става?“ — запитах се.

Разбира се, че ще я имаш — отвърна Вълка. — Но бъди внимателен, Сфинкс. Бъди много внимателен. Наблюдават ни.

Бележки

[1] Младежка модна линия на „Прада“. — Б.пр.