Метаданни
Данни
- Серия
- Алекс Крос (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Big Bad Wolf, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 33 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Violeta_63 (2014)
- Разпознаване и корекция
- Egesihora (2014)
Издание:
Джеймс Патерсън. Големият лош вълк
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, София, 2005
Редактор: Петя Димитрова
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 954-26-0355-X
История
- — Добавяне
73.
Телефонните разговори за тази нощ не бяха приключили. Веднага щом свърших да говоря с Джамила, телефонът отново иззвъня. Беше градско обаждане. Запитах се дали не е Кристин. Наистина не желаех да обсъждаме съдбата на Алекс точно сега. Какво можеше да ми каже тя — и какво можех да й кажа аз?
Телефонът не спираше да звъни. Погледнах часовника си — минаваше полунощ. Поколебах се, преди да вдигна слушалката.
— Обажда се Рон Бърнс. Извини ме, че те безпокоя толкова късно. Току–що пристигнах във Вашингтон с полет от Ню Йорк. Поредната конференция за контратероризма, каквото и да означава това, по дяволите! Изглежда, никой не знае как точно да се пребори с копелетата, но всички си имат теория.
— Играй по техните правила. Разбира се, това би притеснило неколцина души — отвърнах. — И със сигурност не е политически или обществено правилно.
Бърнс се засмя.
— Стреляш право в целта. И никак не се боиш да изложиш идеите си.
— Като заговорихме за това… — започнах аз.
— Знам, че си малко ядосан — прекъсна ме той. — Не те упреквам след всичко, което се случи. Ти ни предупреди за шикалкавенията на Бюрото. Трябва да разбереш нещо, Алекс. Опитвам се да обърна много трудно подвижен океански лайнер. В Потомак. Имай ми малко повече доверие. Между другото, защо си още във Вашингтон? Защо не си в Ню Хемпшър?
Аз премигнах неразбиращо.
— Какво е станало там? О, мамка му, не ми казвай…
— Имаме заподозрян. Никой не ти е съобщил, така ли? Твоята идея да се проследят всички споменавания на „Леговището на Вълка“ сработи. Добрахме се до един!
Не можех да повярвам на ушите си.
— Никой не ми е казал — повторих. — Не съм излизал от къщи, откакто се върнах от работа.
По линията за миг настъпи тишина.
— Ще проведа няколко разговора. Вземи самолета утре сутринта. В Ню Хемпшър ще те очакват. Повярвай ми, наистина ще те очакват. И, Алекс, имай ми малко повече доверие.
Малко повече, помислих си. Но отвърнах:
— Добре.