Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (95)

93.
Естара

В една открита класна стая на един от покривите на Двореца на шепота подът представляваше невидим екран. Рояк многоцветни пеперуди пърхаха във въздуха и кацаха на всяка повърхност. Според учителското компи ОХ това бе едно от предпочитаните места, където Питър обичаше да бъде обучаван… но пеперудите неспирно кацаха по ръцете и косата на Естара и това я затрудняваше да се съсредоточи върху лекциите.

Компито я обучаваше на поведение, протокол и дипломация, на социални очаквания и публична представителност. На Терок бе изучила историята на своя свят, но сега ОХ упорстваше да я запознае подробно с историята на Теранския ханзейски съюз.

Днес — отсъствието на председателя Венцеслас продължаваше — крал Питър също присъстваше: очевидно търсеше повод да е често в компанията на Естара. Той се усмихна при опитите й да се съсредоточи, докато пъстроцветните пеперуди пърхаха наоколо. Естара едва сдържаше смеха си. Питър пък се опитваше да прикрие удоволствието да са заедно, но знаеше, че лицето му го издава.

Когато учителското компи повтори въпроса и сепна Естара от заплесването й по една огромна синя пеперуда, кралят се обади:

— ОХ не харесва скучните стаи. И не може да разбере колко лесно се разсейва един ученик. Когато бях по-млад, смяташе, че мога да се съсредоточавам дори когато плувам в басейн с делфини.

Очите на Естара светнаха.

— Обичам да плувам. Какво е делфини?

— Множествено чисто. Казва се делфин. Ще ти ги покажа някой ден. Обещавам.

— Друг път — прекъсна ги ОХ. — Сега имаме още работа, за която е нужно внимание.

Още преди да приключи лекцията обаче, току-що завърналият се от Марс Венцеслас влезе в пеперудената стая. Беше видимо възбуден.

— Дяволски добре, че охраната следи стъпките ти, Питър. Нямам време да те търся като побъркан из целия Дворец на шепота.

Естара вдигна очи и се изненада от мрачното лице на председателя. Кралят се навъси, възмутен от незаслужения упрек.

— Помагам на Естара в обучението, Базил. Не е необходимо да се държиш така грубо. Ако беше изпратил съобщение, с радост щях да те посрещна в по-подходяща обстановка… Един момент. Ти не трябваше ли да си на Марс? Какво стана на Оскивъл? Защо не ми е съобщено нищо?

— Защото разпоредих абсолютна цензура върху медийното отразяване на кризата и задаването на въпроси, докато не измисля какво да правя. Но заради тези проклети зелени жреци, слуховете са плъзнали навсякъде. Нищо подобно на секретна информация, дори по време на извънредна военна ситуация като тази! — Вбесеният председател продължи да обяснява: — Пълно поражение. Загубихме най-малко един дреднаут, над триста ремори и десетки манти и буреносни платформи. Броят им непрекъснато се увеличава. Дори не съм в състояние да изчисля загубите. Генерал Ланиан е принуден да обяви оттегляне, преди хидрогите да ликвидират целия флот.

Естара се изправи разтревожена. Кралят изглеждаше поразен. Неуместно жизнерадостните пеперудки продължаваха да пърхат из въздуха.

Председателят Венцеслас продължи:

— Ханзата все още не е дала официално изявление, но не можем да удържим положението много дълго. Ще трябва да направим собствено изявление. — Той пое дълбоко въздух. — Стегни се и се облечи в съответствие със сериозността на ситуацията. След по-малко от час трябва да направиш изявление. В момента пишат словото, но искам да направиш репетиция пред огледало, за да изглеждаш подходящо съкрушен.

Сините очи на Питър проблеснаха.

— Ако нашият флот е разбит и хиляди — а може би и десетки хиляди — наши войници са избити от врага, няма причини да се преструвам.

Кралят последва председателя към вратата, но на прага погледна назад към Естара и й се усмихна окуражително.

— Не се притеснявай — всичко ще бъде наред.

След което закрачи бързо след председателя Венцеслас към Тронната зала.