Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (90)

88.
Естара

Сред стълпотворението от разговарящи хора, облечени във всевъзможни тъкани и цветове, Естара се чувстваше така, сякаш бе организирала частен прием в покоите си. Но това беше събиране на служителите от протокола и социалните функционери. Днес трябваше да представи сватбената си рокля.

Беше се подпряла на един плюшен стол, неспособна да открие спокойно кътче сред навалицата. След малко повече от два месеца щеше да се премести в кралските покои като съпруга на крал Питър, но засега имаше собствен разкошен апартамент с просторни стаи, огромни сервизни помещения, вани с пяна и дори лична оранжерия.

Дворцовите шивачи демонстрираха своето произведение — изложиха на показ необикновената рокля и почнаха да обясняват скрития в нея символичен смисъл, който — Естара бе сигурна — иначе никой нямаше да забележи. Седмици преди това шивачите й бяха направили цялостен и притеснително подробен триизмерен оглед, за да могат да конструират холографски модел и да изпробват различни варианти, преди да завършат произведението си.

На сватбата Естара щеше да бъде в центъра на вниманието. Не беше нито суетна, нито разочарована от външния си вид, но истински я притесняваше обстоятелството, че искат да я превърнат в най-голямата красавица в целия Спирален ръкав. Само допреди година-две беше просто безгрижна палавница на Терок, катереше се по дърветата и търчеше из гората.

Полагайки усилия да демонстрира кралски маниери, тя се обърна към нетърпеливите шивачи.

— Това е най-невероятната рокля, която съм виждала. Ще се постарая да бъда достойна за великолепието й.

— Ваше благородие ще подчертае красотата на роклята — отвърна главният шивач, изпаднал в самодоволен възторг от комплимента й.

— Разбирате ли, уважаема госпожице, положихме огромни грижи да употребим най-съвършената комбинация от материи — разбъбри се друг шивач и повдигна ръкава на разкошната дреха. — Украсихме традиционната за Земята сватбена рокля от бял сатен с тези красиво оцветени в зелено терокски какавидени тъкани. Перлите са от рифовите мини на Реджак. — Той повдигаше различни ъгълчета на надиплената рокля. — Тази дантела е бродирана ръчно от осемте най-съвършени майсторки на Уск. Борд юрната украса е запазена марка на Рамах. С една дума, постарахме се да представим всеки от ханзейските колониални светове.

— Терок е независим свят — отбеляза Естара, — а не ханзейска колония.

— И все пак те почетоха с признанието на нашето културно наследство при създаването на тази изключителна дреха. Не се заяждай, Естара.

Сарейн погледна намръщено сестра си и плъзна ръка по роклята, сякаш самата тя копнеше да я облече. Естара познаваше амбициозността на сестра си и бе сигурна, че би искала тя да стане кралица — не защото бе влюбена в Питър, а защото обичаше властта и славата.

— Този брак ще обедини нашите две култури и ще направи Терок и Ханзата съюзници.

Приготовленията напредваха с вихрено темпо. Не без задкулисното насърчение на ханзейските сановници медийните репортажи се въртяха около сърцераздирателната история за „младежки роман“ между краля и избраницата. В програмата бяха включени тържествени празненства, танцьори репетираха специално хореографирани представления, утвърдени музиканти композираха грандиозна сватбена симфония — и всичко това за забавление на населението.

На вратата се появи охраната, придружаваща крал Питър, и предизвика суматоха сред моделиерите, които се заблъскаха да скрият роклята й. Естара и сестра й се извърнаха едновременно. С почетна стража, придружени от няколко зелени жреци, влязоха Идрис и Алекса.

Естара се втурна да прегърне родителите си и извика радостно:

— Очаквах ви най-рано след една седмица!

Поел ролята на гостоприемен домакин, крал Питър бе облякъл красива униформа, за да придружи бившите вождове на Терок до личния апартамент на Естара. Сарейн поздрави родителите си по-сдържано.

— По-добре да подраним, отколкото да закъснеем за сватбата на дъщеря си — каза Идрис. Беше облечен в многоцветна дреха от лакирани цветчета и крилца на насекоми. — Толкова много неща се случиха, че решихме да се качим на един свободен кораб и ето ни тук.

Алекса се усмихна на Питър.

— Благодаря, че ни придружихте, крал Питър. Вие сте много мил младеж. Двамата с Естара изглеждате толкова… толкова добре един до друг. — Алекса бе облечена в традиционна терокска носия от блещукащи черупки на насекоми и потрепващи какавидени коприни. — Сарейн толкова ни е разказвала за Двореца на шепота, че ни се струваше, че преувеличава. Това място е великолепно.

— И съвсем различно от всичко на Терок. — Идрис поглади гъстата си брада. Естара не можеше да прецени дали баща й е впечатлен от обкръжаващия го разкош, или смутен от необичайността му. — Може би Рейналд беше прав, че направи визити на други планети. Сега разбирам защо смята странстванията си за толкова ценни. Разбира се, никога не сме подозирали, че ще му се случи толкова важна среща, докато обикаляше из Спиралния ръкав…

— Толкова сме горди с теб и Рейналд — прекъсна го Алекса. — Би ли могъл един родител да желае повече? Две вълнуващи сватби за една година!

— Бихме ли могли да издържим повече? — изпъшка Идрис.

— Две сватби ли? — попита Сарейн. — Да не би Рейналд най-после да си е намерил съпруга? Кое селище я предлага?

Алекса изкриви лице от изненада.

— О, Сарейн, забравих. Сватбените кораби пристигнаха веднага след вие двете с Естара отпътувахте за Земята. Предполагам, че от вълнение сме забравили да кажем на Натон да ти съобщи. Рейналд предложи на Ческа Перони, говорителката на скитническите кланове, да се омъжи за него. Тя е прекрасна жена и много надарена.

— Някаква… скитничка? — Сарейн сякаш щеше да припадне. — Но как е могъл? Рейналд току-що се съгласи да се съюзи с Ханзата и…

Алекса й заговори с упрек.

— Скитниците притежават изключително жизнена култура с големи възможности. Двамата с баща ти одобряваме. Всъщност това е още една крачка към обединението на цялото човечество в едно всеобщо семейство.

Усмихната, тя пое ръката на своя съпруг Идрис, без да обърне внимание на скептичните погледи на присъстващите в стаята. Естара, полагайки огромни усилия да не се разсмее, се надяваше брат й да бъде много щастлив с тази Ческа Перони.