Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Forest of Stars, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 38 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Гневът на хидрогите

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ИК „Бард“, София, 2003

ISBN 954–585–469–3

История

  1. — Добавяне

10.
Крал Питър

Кралят приключваше с обличането, преди да напусне покоите си. Прислугата му бе нагласила за сутринта шарени, претрупани и абсолютно неудобни дрехи (несъмнено кроени и подбирани от цяла комисия). Но той въобще не им обърна внимание, а сам си подбра дрехи и освободи всички лакеи, които искаха да му помогнат с ръкавелите и яката. Майката на Реймънд Агуера отдавна го бе научила как да се облича.

Докато се оправяше, разговаряше небрежно със своето учителско компи.

— Базил няма нужда от вожд. — След като бе слушал години наред ОХ за нюансите на властта и риториката, крал Питър гледаше на стария робот като на нещо повече от база данни или устройство с историческа картотека. Не можеше да се справи с единия маншет. — А от актьор.

Преди известно време Питър бе решил да направи всичко, което зависи от него, за да стане истински крал. Отначало на шега бе започнал да налага дребни промени, съществени единствено дотолкова, доколкото демонстрираха неговата независимост. Вместо безвкусните бижута и драпирани одежди, които навличаше старият крал Фредерик, Питър почна да носи леки и удобни униформи. Сиво, синьо и черно. Председателят одобри, понеже отчете, че пруският стил съответства на военното положение.

— За теб би било добре да бъдеш и двете, крал Питър. — Добродушното на външен вид учителско компи бе едно от многото, създадени да пътуват с първите заселнически кораби, които изследваха звездите. Сега ОХ служеше в Ханзейската лига при обучението на велики крале. — Но твоята роля е по-голяма. Хората трябва да ти вярват.

Питър се усмихна.

— Добре тогава. Да вървим да ни огледат, докато отиваме към служебния кабинет.

Реймънд бе израсъл в сплотено бедно семейство. Живееше в оскъдица и бе работил какво ли не, бе разговарял с улични търговци и познаваше и разбираше обикновените незабележими хорица.

Точно те бяха истинските поданици на краля, но Базил не отчиташе значението им в своите велики планове. Председателят беше блестящ в сглобяване на пъзела, но нямаше никакво понятие от незначителните страни на живота. Не познаваше истинските хора, а единствено политическите последствия и общите икономически рамки. Това го правеше добър бизнесмен, но не и вожд, който да те накара да си му предан…

С ОХ до себе си, Питър крачеше по широкия коридор. Усмихна се на една хиспанка, която лъскаше алабастров бюст на крал Бартоломю.

— Здравей, Анита. — Взря се в съвършените черти на статуята. — Мислиш ли, че старият Бартоломю действително е изглеждал така, или портретът му е идеализиран?

Тя грейна от оказаното внимание.

— Аз… мисля, че така е изглеждал в очите на скулптора, господарю.

— Знаеш ли, права си.

Двамата с ОХ продължиха по коридора към полираната дървена врата на бившата библиотека, превърната сега в служебен кабинет. По-рано лавиците бяха натъпкани с толкова овехтели книги, че никой не можеше да ги чете. Сега по тях бяха наредени прозрачни екрани.

Офицерите и сътрудниците по тактика имаха редовни заседания за анализ на ханзейските колонии, разположението на илдирийските кораби и флота на ЗВС из десетте пространствени квадранта. Макар официално да не го канеха на тези заседания, Питър смяташе за важно да ги посещава всяка седмица. Никой от специалистите не би го отпъдил, ако не наредеше председателят. Но Базил не би направил сцена. Щом кралят и ОХ влязоха, той само леко кимна в знак на съгласие от тапицираното си кожено кресло.

Придворният зелен жрец Натон седеше съсредоточен до една източена фиданка с позлатено стъбло и очакваше да получи докладите по телевръзка. Новини пристигаха и чрез малките куриерски кораби без екипаж, които можеха да пътуват надалеч с минимален разход на екти. Освен че разнасяха съобщения и информационни данни между ханзейските светове, те често пренасяха изследователски изображения, документиращи градове и населения за осъвременяване на колониалните база данни.

— Все още не сме получили нищо от разузнавателния флот на Дарса, господин председателю — каза адмирал Стромо. — Закъсняват вече цяла седмица.

Ескадра от кораби на ЗВС бе отпътувала за един от газовите гиганти за пореден опит да установи връзка с хидрогите. Това беше само официален жест, от който не се очакваха особено осезаеми резултати. До този момент извънземните неприятели пренебрегваха всякакви мирни сондажи.

— Знаех си, че трябва да изпратим зелен жрец за мигновена връзка, но не разполагахме със свободен — изсумтя Базил.

Натон остана невъзмутим, без да обърне внимание на критичното подмятане.

Военните съветници и колониалните специалисти се заеха да прегледат последните данни, като проектираха сложна мозайка на цивилизация. До момента подписалите Ханзейската харта страни бяха шейсет и девет, а така също шепа сателитни колонии и некаталогизирани лагери. След като стратезите обсъдиха известни промени относно разгръщането на корабите, техниците модифицираха изображенията, за да отразят най-вероятната ситуация в Спиралния ръкав.

Питър огледа подробностите, за да направи собствените си заключения.

Натон обгърна с пръсти тънкия ствол на фиданката и установи връзка между съзнанието си и световната гора. Разпръснатите навсякъде из Спиралния ръкав зелени жреци разпространяваха докладите си и той получи достъп до тях. Челото му се набръчка и татуираните върху лицето му линии се сгъстиха. Когато приключи, изглеждаше и оживен и угрижен.

— Получих докладите на шестима зелени жреци, четирима от колониални светове и двама на борда на дипломатически кораби.

Базил се понадигна, забелязал угрижения израз на жреца.

— Какво има?

— Няколко бойни кълба на хидрогите са били забелязани да прекосяват обитавани системи. Не са установили контакт, но са се доближили до различни планети и явно ги наблюдават.

Питър посочи звездната карта.

— Посочи местата, където са забелязани бойните кълба. Може да установим някакъв модел.

— Само шестима от двойниците ми са забелязали хидрогите. — Зеленият жрец изреди имена на неизвестни системи и върху мозайката се появиха блещукащи червени точици. — Уск. Котопакси. Буунов брод. Хиджонда. Париж Три.

ОХ пристъпи крачка напред, макар оптическите му сензори да имаха достатъчно висока разделителна способност, за да забелязва подробностите от разстояние.

— Това не прилича на обикновена защитна позиция. Като имаме предвид разпръснатостта на зелените жреци из колониалните светове, вероятно много други хидроги не са били забелязани.

Базил се навъси.

— Проверете всички куриерски файлове и вижте дали няма други изображения на хидроги.

— Според моите доклади — обади се Натон — бойните кълба не са предприели нито една открито нападателна маневра.

Крал Питър не откъсваше поглед от мозайката. Оглеждаше разпръснатите червени точици, където бяха забелязани бойни кълба. После каза:

— Засега.