Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (57)

55.
Тасия Тамблин

След атаката на хидрогите на Буунов брод Базил Венцеслас свика спешно командно заседание на ЗВС на базата на Марс. Изправен пред подобно унищожително поражение, генерал Ланиан доведе много офицери заради техния принос в битката и най-вече такива, които бяха видели с очите си корабите на обитаващите ядрата извънземни.

Включително Тасия Тамблин и Роб Бриндъл, героите при нападението на Буунов брод.

Заседателната зала бе издълбана в сух запуснат каньон. Стените бяха облицовани със светъл полимер и естествените окисни червени скали прозираха през него. Цяла стена с подсилено защитно стъкло гледаше към просторния ръждив пейзаж и схлупените небеса, по които в разредената марсианска атмосфера се носеха прашни облаци.

Над главите им прелитаха сребристи ремори — тренираха прецизни бойни маневри. Войници на ЗВС изскачаха от бойни транспортьори с помощта на невероятно гигантски станиолови крила, за да забавят спускането си в марсианската атмосфера. Пехотните тренировки се състояха от обсадни техники срещу добре защитени укрепления.

Докато наблюдаваше занятията, Тасия не можеше да си представи, че подобни умения биха свършили работа срещу чудовищните извънземни хидроги.

— Нека най-напред погледнем откъм добрата страна, господин председателю — започна генерал Ланиан. — Пораженията срещу нашия патрулен флот на Буунов брод в крайна сметка са сравнително незначителни. Загубихме само един крайцер манта и двеста и дванайсет ремори.

Председателят Венцеслас не бе впечатлен.

— Следователно поражението е по-незначително в сравнение с предишните, но си остава разгром.

— Тъкмо това има предвид генералът, сър — обади се адмирал Стромо.

Адмирал Уилис се намеси с горда усмивка:

— Благодарение на светкавичната съобразителност и свежите изобретателни идеи на командващ Тамблин, успешно евакуирахме повече от половината колонисти.

Ланиан се обърна към Тасия и кимна с неохотното признание, че една обикновена скитничка може да се справи така блестящо.

Тасия би следвало да запази спокойствие и просто да приеме потупването по рамото, но заседанието започваше да я безпокои.

— Извинете ме, господа, но главната причина, поради която нашите загуби не са сто процента, е, че врагът изобщо не обърна внимание нито на нас, нито на колонистите — каза тя високо. — Ако бяха решили да ни нападнат, бойните кълба можеха да изтребят всички на Буунов брод и да пометат патрулния флот, без да можем да се противопоставим по никакъв начин. Щеше да е същото като на Юпитер.

Адмирал Стромо изглеждаше засегнат.

Адмирал Уилис отново взе думата:

— Все пак бяхме нападнати изненадващо и ни принудиха да действаме дефанзивно. Признавам, че подценихме военната мощ на противника, но вече пет години ЗВС изграждат защитни схеми и се запасяват с оръжия.

Стромо се намеси, тъй като въпросът бе от неговата компетентност.

— Усъвършенствахме защитната облицовка и увеличихме бойните съдове. Дори подновеният „Голиат“ е помощен, отколкото преди да бъде повреден на Юпитер. Имаме цяла серия нови оръжейни модели, които сме готови да въведем — включително и комплект ядрени снаряди.

— Аха, класически оръжия — подкрепи го Фицпатрик.

— И да не пропускаме унищожителните пулсатори и въглеродните разрушители, които се надяваме да разкъсат тези диамантени черупки.

— Ако някой от тях задейства — подхвърли Базил Венцеслас.

Роб Бриндъл се почувства принуден да подкрепи неприятното изявление на Тасия.

— Присъединявам се към командващ Тамблин, господа. Предвождах реморските ескадрили и на Буунов брод, и на Юпитер. По мое мнение хидрогите изобщо не ни обърнаха внимание.

Висшите офицери се извърнаха да го изгледат и Роб потъна дълбоко в стола си.

— Чисто и просто ЗВС не разполагаха с достатъчно огнева мощ — продължи Фицпатрик, като погледна към Ланиан, сякаш излагаше официалното мнение на генерала.

— Но сега ситуацията е променена. Благодарение на необмислената и прибързана разузнавателна акция на подполковник Бриндъл вече знаем къде са кацнали тези агресивни бойна кълба.

— Или по-скоро смела и съобразителна — подхвърли Тасия достатъчно високо, за да я чуят всички.

Адмирал Уилис стисна устни.

— Винаги сме знаели, че хидрогите обитават вътрешността на някои газови гиганти, но сега установихме точното местоположение поне на едно тяхно укрепление. Със сигурност.

Фицпатрик се наведе напред.

— Спира ли ни нещо просто да пуснем един кликиски факел и да ги изпепелим, както стана случайно на Ансиър? Това положително ще ги притесни, а може и да ги убеди да не ни закачат повече.

Неловката тишина около масата подсказваше, че тази идея е хрумнала на всички, но че повечето не смеят да я изрекат. Накрая Базил Венцеслас проговори:

— Това може отново да ги накара да тръгнат да ни отмъщават. Досега понасяме произволни удари, но нещата могат да се влошат. Уверихме се, че притежават мощта да изпепелят всяка колония, която си изберат, и да нанесат поражение на ЗВС във всяко сражение. Засега предлагам да оставим кликиския факел за краен случай.

Останалите изглеждаха облекчени. Но Ланиан се обади:

— И все пак, господин председателю, трябва да отвърнем по някакъв начин.

Председателят опря ръце върху масата, загледан в марсианския пейзаж.

— Тотална атака ли предлагате, генерале? Горим ли от желание да изгубим още кораби в една безсмислена битка?

Ланиан се изкашля и го погледна стоически.

— Горя от желание да докажа на какво са способни моите ЗВС, а Оскивъл е най-подходящото място да осъществим това. Всяка информация ще е от полза при тази съдбоносна операция, дори ако трябва… да понесем допълнителни щети.

— Този път екипи на някои от корабите могат да бъдат новите бойни компита, които вече слизат от производствените линии — напомни Фицпатрик. — Това ще ни даде възможност да ги изпробваме в бойни условия и по този начин да намалим възможните човешки загуби.

— Извинете ме, господа, но ще ми позволите ли… да предложа алтернатива?

Тъй като Стромо не погледна към генерала, на Тасия й стана ясно, че на „домашаря“ му е хрумнало нещо неподсказано от командващия офицер.

— Естествено — отвърна председателят.

— Трябва да признаем факта, че не можем да се справим в тази война с преки военни средства. Самата същност на конфликта не позволява сравнение с никакви военни тактики, които познаваме от нашата история. Хората и хидрогите не воюват за територии или убеждения. Нямаме нищо, от което се нуждаят извънземните, било то ресурси, земя или религиозни предмети. Нашите небесни мини, доколкото ни е известно, не са ощетили по никакъв начин техните газови гиганти.

— Все пак кликиският факел наистина взриви една от планетите им — вметна Роб.

— Това бе нещастна грешка, но по някакви причини това все още не е ясно на хидрогите. Тази война е непропорционална от гледна точка на предприетите репресивни мерки след този инцидент и не мога да не смятам, че най-елементарната комуникация най-малко би уточнила параметрите. Ако държим да насочим нашето въоръжение и военна мощ срещу хидрогите, ще загубим. Погледнете доказателствата. — Стромо опря юмруци върху масата. — Длъжни сме по някакъв начин да постигнем мир с тези извънземни. Длъжни сме да намерим общ език с тях. Да започнем диалог.

Венцеслас го погледна кротко.

— И как ще го направите, адмирале? Нямаме никакви комуникационни канали, никаква възможност за изпращане на съобщение. Хидрогите нямат при нас посланик, с когото да контактуваме…

— Веднъж изпратиха, господин председателю. Техен пратеник пристигна в Двореца на шепота в капсула под налягане, за да оцелее в нашата околна среда. Не можем ли да постъпим по същия начин? Да конструираме нещо като водолазен звънец и да изпратим наш говорител в атмосферата на газов гигант? Да се срещнем с тях на собствената им територия, лице в лице. Да използваме по някакъв начин световните дървета за изпращане на съобщения, ако зелените жреци приемат.

— И после какво? — запита председателят. — Пратеникът на хидрогите се самовзриви и уби крал Фредерик и всички останали в Тронната зала.

— Може би, ако се срещнем с хидрогите при предложени от тях условия, нашият представител ще има възможност да им обясни как възнамеряваме да постъпим. Да поднесем извинения за Ансиър. Какво ще кажете за… изпращане на капсула с дипломатически пратеник в нея? Или просто някой, който да предаде съобщение?

— Може с автоматично устройство — предложи Тасия. — Или да поставим някое от бойните компита.

Стромо поклати глава.

— Не така елементарно. Необходим ни е някой, който да пилотира сред тежките облачни условия. Това е неизследвана територия и ще са наложителни светкавични решения.

— А и няма да е възможен личен контакт — добави Фицпатрик.

Базил забарабани с пръсти по масата.

— Не можем да обучим ей така някой дипломат за пилот на капсула в извънредни обстоятелства.

Стромо се усмихна.

— Много по-лесно е добър пилот да изкара бърз курс по дипломация. Всичко, което трябва да направи, е да отвори канал и да накара хидрогите да ни изслушат. Ще го снабдим с подготвени изявления и точни предложения — само трябва да отнесе съобщението. Или, ако решите да рискувате с двама души, да изпратите дипломат и пилот.

— Един човек е достатъчно налудничаво — възрази адмирал Уилис. — Решително бих посъветвала да не излагаме двама души на подобна опасност.

Ланиан погледна навъсено командващия квадрант нула, явно ядосан, че Стромо не се е консултирал с него предварително.

— Няма да намерим дори един човек да поеме този риск. Кой би приел доброволно подобна нелепост, Лев? Това ще е самоубийство.

— Аз ще го направя — заяви Роб Бриндъл след кратка пауза. Всички приковаха очи в него и той се надигна в стола си. — Това може да спаси десетки хиляди воини, а вероятно и милиони колонисти в края на краищата.

На Тасия й се прииска да го срита под масата. Но само го изгледа втрещена.

— Какви ги вършиш?

— Знаеш, че няма да се намери по-добър пилот. И ще помоля, освен това да обещаете да не ме съди военен съд заради сензационното ми преследване на хидрогите до Оскивъл. — Той се усмихна притеснено. — Родителите ми много ще се разстроят.

— А защо биха го изслушали хидрогите? — запита председателят и огледа поред всички на масата.

Този път Фицпатрик скочи, усетил възможност да обедини двата подхода.

— Защото ще носим голяма сопа! Ще изпратим на Оскивъл масивен боен флот, демонстрирайки мускули, след това Бриндъл ще се спусне с капсулата да преговаря. Ще каже, каквото трябва, и ако хидрогите се съгласят да разговарят, всички са доволни. Ако го сполети… някакво нещастие, действаме според първия план и правим тия копелета на пух и прах.

Председателят Венцеслас се замисли. Тасия искаше да се разкрещи на всички, че изобщо си позволяват да обсъждат подобна глупост, но Ланиан се обърна към Роб.

— Добре, приемам предложението ви, подполковник Бриндъл, макар да не съм сигурен дали е награда, или порицание за това, че открихте местонахождението на хидрогите.

— Благодаря ви, сър… И аз не съм сигурен.

 

 

Тасия лежеше на леглото си във временната си квартира на Марс. Мислите й бяха объркани.

Искаше й се да спре Роб. Искаше й се да го нахока заради мъжкарското му безумство, но знаеше, че не може да го накара да промени решението си. Упоритият пилот беше неотстъпчив, а и, честно казано, тя не го обвиняваше за нищо. Би направила същото, въпреки че евентуален контакт с хидрогите никога не би могъл да бъде поводът за постъпването й в ЗВС — освен под формата на отмъщение за онова, което бяха направили с брат й.

Двамата с Роб никога не се бяха обяснявали в любов, но се разбираха. Тя беше скитник, той — боец. Просто си допадаха. В някакъв неясен и необсъждан смисъл — да, действително изпитваха дълбоки чувства, но трудните обстоятелства и обичайната близост на смъртта ги бяха принуждавали да поддържат отношения на принципа ден за ден. Би било проява на глупост от страна на двама офицери от ЗВС по време на война да правят дългосрочни планове.

Освен това Тасия беше предана на скитническите кланове. Една от най-големите корабостроителници се намираше на скалистите пръстени на Оскивъл тайно от Ханзата. А сега огромен боен флот на ЗВС щеше да връхлети върху нея. Председателят Венцеслас щеше да остане безкрайно доволен да открие фабриките и съоръженията, които бе конструирал Дел Келъм.

Тасия трябваше да изпрати предупреждение на Рандеву. Жилищните модули на Оскивъл трябваше да бъдат евакуирани, а съоръженията — укрити. Скитниците умееха да се справят с внезапно възникнали ситуации. Можеха да скрият и най-малката следа на действащата корабостроителница.

Но базата на Марс се намираше под строг контрол и на скитническите кораби бе забранено да доближават военните зони. Тасия нямаше никаква възможност за пряк контакт, а не смееше да изпрати съобщение, което някой тук би могъл да засече. Вероятно би могла да получи отпуск или прехвърляне на лунната база, която подслушваше търговски кораби.

Получи достъп до всевъзможни разписания и установи, че няма никаква благоприятна възможност дори за временно прехвърляне през следващите три седмици… а следващият скитнически кораб трябваше да пристигне цели шест дни по-късно. Твърде късно, прекалено късно.

Щяха да изминат месеци, преди ЗВС да струпат достатъчно голям флот, да построят нови кораби, да конструират и сглобят защитената капсула под голямо налягане на Роб. Но и евакуацията на скитниците щеше да коства напрегнати и продължителни усилия.

Само да можеше да ги предупреди навреме…

След дълъг размисъл Тасия осъзна, че вече разполага със съвършения пратеник. Извика личното си компи и то дойде в квартирата й, отклонявайки се от военните си задължения.

— ЕА, имам нова задача за теб, най-важната, която ти е възлагана досега.

— Да, Тасия Тамблин. Каква е?

Компито не показа никакъв страх.

Тасия се усмихна и му изложи плана си.

— Трябва да се измъкнеш от Марс и да стигнеш до Рандеву. И да отнесеш съобщение на говорителката Перони.