Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Forest of Stars, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 38 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Гневът на хидрогите

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ИК „Бард“, София, 2003

ISBN 954–585–469–3

История

  1. — Добавяне

65.
Престолонаследникът Джора’х

Джора’х бе останал сам с мислите си в пълната с черепи зала. Бе отпратил охраната и помощниците. Блещукащите млечнобели стени напомняха полупрозрачни кости.

За синовете на мага-император костницата в Призматичния палат беше място за съзерцание, размисъл и благоговение. В богато украсените ниши, напомнящи килийки на кошер, почиваха черепите на предишни магове-императори, велики владетели на Илдирийската империя, властвали през изминалите хилядолетия.

Джора’х бе отпуснал ръце. Тежката пелерина притискаше раменете му, но не така мъчително, както въпросите и отговорностите, които го измъчваха. Той оглеждаше редиците пусти очни ями, ситните равни зъби, гладките лобове с цвят на слонова кост. Дали всеки от тези мъже бе пристъпвал тук, задавайки същите въпроси, когато все още е бил престолонаследник? Дали всички до един, включително и баща му Сайрок’х, бяха заставали в костницата и си бяха задавали въпроси, бяха настоявали, че все още не са подготвени?

Скоро и черепът на баща му щеше да заеме мястото си сред безмълвните и почитани предшественици.

Всички илдирийци вярваха в сияйното царство на Извора на светлината, нивото на абсолютната виделина. Лъчисти струйки от тази свещена светлина проникваха в реалната вселена, а магът-император бе фокусна точка на духовните нишки, тизма. Всички илдирийци го чувстваха, някои раси по-силно от други. Нямаха никакви религиозни различия, а следователно и противоборстващи секти и всевъзможни тълкования, както беше при човешката раса. Свещениците-философи можеха да фокусират нишките светлина и да насочват обикновените илдирийци.

Престолонаследникът Джора’х обаче трябваше сам да взема решения.

Всички илдирийци съхраняваха черепите на своите мъртъвци. Поради необичайната фосфоресцираща импрегнация на костната структура, черепите сияеха известно време, после постепенно помръкваха. Поради връзката си с Извора на светлината обаче, черепите на маговете-императори продължаваха да сияят над хиляда години.

Черепите на мъртвите магове-императори в залата проблясваха с вътрешна светлина, сякаш мислите им продължаваха да витаят в тях, свързани с тизма, и Джора’х очакваше откровение. Но днес те оставаха безмълвни.

Обучаваше се всеки ден в плътно сътрудничество с баща си и други съветници, за да се подготви за ролята си като следващия велик владетел. Знаеше, че много неща са все още тайна за него, много забулени секрети, които само един маг-император можеше да проумее. Когато се възкачиш и станеше фокусен център на тизма, всичко щеше да му се разкрие. Но трябваше да обмисли много неща преди настъпването на този ден.

Струваше му се, че колкото повече усилия полага, за да се усъвършенства, толкова по-неподготвен е. Но знаеше, че ще го последват. Нямаше да поставят под въпрос решенията му, тъй като имаха абсолютна вяра в тизма и в добронамереността на своя владетел. Джора’х искаше да притежава същата убеденост.

Потънал в безмълвен размисъл сред блещукащите черепи, най-накрая той обеща на своите предшественици, че ще полага максимум усилия. Щеше да се постарае да стане достоен маг-император, за да заслужи честта да бъде положен до тях в костницата на Призматичния палат.

Тръгна си по-загрижен как да постъпва приживе, отколкото с какво ще бъде запомнен след смъртта си.

 

 

Прибра се в личните си покои и се сепна, като видя трептящ силует, който го очакваше зад многоцветните прозрачни стени.

Не си спомни да е насрочвал среща с някоя от задължителните по мандат любовници. През последните дни бе така ангажиран с постоянните срещи с болния си баща и размишленията в костницата, че му се налагаше да отменя голям брой от уговорените, съвкупления. Много скоро, след като седнеше в трона като новия маг-император, никога вече нямаше да има любовници. Но колкото повече наближаваше този миг, от който изпитваше страх, толкова по-силно усещаше, че удовлетворението от физическите удоволствия помръква. По-велики неща ангажираха съзнанието му.

С изненада видя, че го чака Тор’х. Младият мъж се бе изправил надменно и го очакваше с твърда решителност.

— Наложи се да се позова на кръвното си право, за да убедя охраната и бюрократите да ме допуснат тук. Имам нужда да се видим насаме.

Джора’х затвори вратата и каза:

— Винаги се радвам да разговарям с теб, Тор’х.

Престолонаследникът огледа преценяващо сина си.

Беше очевидно, че младият мъж се е изкъпал и е положил педантични грижи за външния си вид. Лицето му бе напудрено. Бе си поставил грим и сенки, а чистата му кожа излъчваше уханието на странен, съблазнителен парфюм.

Но очите му продължаваха да гледат с остротата, придадена им от шайинга, който правеше очертанията му в тизма неясни и ефимерни. Неспокойни. След началото на ужасяващите атаки на хидрогите, помисли си Джора’х, снабдяването с шайинг в Илдирийската империя вероятно бе затруднено. Както и всичко останало.

Тор’х се бе облякъл в пищна губернаторска униформа, както изискваше ролята му на евентуален наследник. Младият мъж имаше гордо и самоуверено поведение — твърде значителна промяна след доскорошните хедонистични дни и отказа му да погледне сериозно на задълженията си. Твърде много неща се бяха променили в живота на това момче, което бе очаквало всичко да му бъде сервирано върху украсен със скъпоценни камъни поднос.

Когато до неотдавна Джора’х посещаваше сина си, го намираше неизменно размъкнат и с посивяло лице до изпадналия в безсъзнание губернатор. Сега обаче Джора’х се впечатли. Тор’х изглеждаше като човек, преживял големи изпитания и възмъжал твърде забележимо. Младият мъж очевидно бе стигнал до някакво решение.

— Ти ми даде да разбера достатъчно ясно, татко, че искаш да се обучавам тук, в Призматичния палат. Но толкова много неща се промениха, откакто ми каза, че искаш да се върна на Илдира. Губернаторът на Хирилка продължава да е в дълбок подтизмов сън, без да дава никакви признаци, че изобщо ще се събуди.

Гласът на Тор’х се задави, но той успя да се овладее.

Джора’х разбираше колко много обича чичо си Руса’х младият мъж.

— Медицинският персонал прави всичко възможно…

Тор’х го прекъсна:

— Знам. — Направи крачка напред. — Татко, хидрогите опустошиха културите, градовете и космодрума на Хирилка. Хората там — много от тях мои приятели — са тежко ранени. Като добавка към техните страдания губернаторът — най-пряката им връзка с мага-император — вече не е при тях’, нито се очаква да се върне някога. А заместването му не е подготвено. — Той повдигна рамене — Искам да се върна на Хирилка и да наглеждам спасителните и възстановителните операции. Някой трябва да упражнява контрол. Хората там се нуждаят от ръководство.

Молбата му изненада Джора’х, но той се замисли сериозно над нея. Може би беше добро решение. От подобна задача младият мъж положително би научил повече неща за отговорността на владетеля, отколкото от всички инструкции, които би получил в Призматичния палат. Усети се, че кима.

— Това е великолепна идея, Тор’х. — От изненада и облекчение на лицето на сина му грейна мимолетна усмивка. — Първата ми реакция е да те запазя и задържа тук на Илдира, но самият аз прекарах твърде лишен от предизвикателства живот. Това не ме подготви достатъчно да наметна плаща на мага-император. Предстои ти да станеш престолонаследник в по-млада възраст от тази, на която бях аз, но твоята молба показва, че ти вече се подготвяш. Да, съгласен съм. Хирилка се нуждае от теб.

— Благодаря, татко.

Тор’х, изглежда, изпитваше едновременно тъга заради безнадеждното състояние на чичо си и радост, че ще се върне на планетата, която бе негов дом от толкова много години.

Джора’х отвори вратата и извика за чиновници, работни надзиратели и представители на Слънчевия флот.

— Трябва заедно да планираме това, Тор’х. Възстановителните операции на Хирилка трябва да бъдат осъществени с абсолютен успех, което ще е огромна основа за бъдещето ти управление.

Тор’х изглеждаше смутен от това, с което бе решил да се заеме, но след като видя ентусиазма в погледа на Джора’х, нямаше как да се откаже. Престолонаследникът събра най-различни специалисти и часове наред избираха екипите работници и инженери, които да потеглят с Тор’х към Хоризонтния куп.