Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (131)

129.
Магът-император Джора’х

Дворцовите музиканти думкаха барабаните, които тътнеха като гръмотевици. Други изпълняваха на странни инструменти едновременно приповдигнати и траурни мелодии, които съчетаваха скръбта от загубата на мага-император Сайрок’х и тържествеността от възкачването на Джора’х. Най-талантливите певци на Илдира бяха застанали един до друг и извисяваха пронизителните си гласове, които свиреха по нервите на публиката като по струни на музикални инструменти.

Потънал в дълбока печал, Джора’х пристъпи още една крачка напред. Миналото го заобикаляше от всички страни, преливащо от спомени и пропуснати възможности… а бъдещето се опитваше да го обърка с безброй многото си въпроси без отговори.

След броени минути с приключването на церемонията щеше да настъпи краят на дните, изпълнени със секс и романтична любов. Но копнежът на Джора’х да зърне отново Нира не можеше да бъде прерязан с един замах на сребристото острие на лекаря. Той се запита дали някой от предишните владетели някога се е влюбвал. Обеща си с мрачна решителност, че не всичко ще се промени. Не всичко.

Как бе копнял да се втурне към Добро, за да спаси Нира. Но бе невъзможно, особено сега, когато Империята бе изтръпнала от ужас и от очакване отново да има владетел. Трябваше да свърши първо с това.

А после…

Огромни телохранители го придружаваха при всяка бавна крачка пред очите на всички зрители в палата. Барабаните заблъскаха още по-силно, сякаш в ритъма на собственото му сърце. Пъстрите проблясъци на подобните на факли осветителни тела се отразяваха в кристалните стени и цветните стъкла.

Джора’х се изкачваше към платформата под надвисналата небесна сфера, пълна с птици, растения и цветя. Над главата му на върха на колоната от светлина се носеше пуст облак мъгла без холографското изображение на Сайрок’х, чийто благосклонен лик вече не гледаше надолу към молителите в залата за приеми.

Скоро ликът на мага-император Джора’х щеше да обгърне с взора си цялата Илдирийска империя.

Един философ-свещеник бе застанал сам в дъното на площадката. Трима лекари стояха в триъгълник около празния какавиден трон. Бяха облечени в безукорни бяло-сребристи роби. Върху една маса бяха подредени украсените им със скъпоценни камъни инструменти, чиито остриета проблясваха на светлината. Джора’х втренчи поглед в злокобните ножове, след което вдигна поглед напред. И се съсредоточи.

Всеки мъж в Илдирийската империя бе отрязал косата си при смъртта на мага-император, с изключение на Джора’х, чиято коса в момента се мяташе на всички страни, възбудена и тревожна. През всичките години на неговото управление тя щеше да продължава да расте, за да я сплете в един момент в едно-единствено дълго въже, както беше постъпил баща му.

Той пристъпи върху платформата и спря. Изпъна рамене и вдигна поглед към небесната сфера. От слънчевата светлина ирисите му засияха като звездни сапфири, но той не видя тизма, духовните нишки, които извираха от Извора на светлината. Още малко.

Успя да потъне в абсолютно спокойствие. Империята го наблюдаваше.

Публиката не откъсваше очи от Джора’х в трепетна надежда. Илдира и всички отломъчни колонии бяха потресени, а хората — изгубени без сигурността на телепатичната мрежа, която ги съединяваше. Всички губернатори, синове на починалия маг-император, бяха пристигнали в Илдира от своите разпръснати планети. Представители на всички съсловия се бяха струпали в сгради и по площади, жадувайки необходимата хармония. Цялата раса се намираше на косъм от безумието и хаоса и много скоро щеше да бъде обхваната от всеобща летаргия или пълно безумие, ако не се извършеше церемонията по възкачването.

Станеше ли маг-император, Джора’х отново щеше да свърже нишките на тизма. Независимо от собствените си чувства и страхове, не можеше да се осмели да отлага. Дори и заради възможността да зърне отново Нира.

Джора’х вдигна ръце и барабаните, певците и музикалните инструменти стихнаха. Той се обърна бавно, все още без да промълви дума. Втренчи се в трона, който му се стори неприветливо празен без отпуснатото масивно тяло на баща му.

Огромният трон го уплаши. Щеше ли да стане негов затвор? Той взе твърдо решение да не се превръща в хром владетел като баща си. Традицията повеляваше стъпалата на мага-император никога да не докосват земята… но един маг-император имаше право да променя традициите. Безмълвно си обеща да остане здрав и активен, а не да тъне в самолюбуване и самозалъгване. Да, той непременно щеше да промени много неща.

Все пак всичко, което проумяваше в момента, можеше да се промени щом станеше център на тизма. Изворът на светлината щеше да му разкрие много истини.

Джора’х заговори. Гласът му звучеше силно и уверено. Всички затаиха дъх, заслушани в страхопочитание.

— Империята се нуждае от нов маг-император. Тизмът трябва да бъде възстановен и народът отново да се обедини. Вече дни наред се носим по течението и това е достатъчно дълго. Прекалено дълго. Като се възкачвам днес, аз ще се превърна във ваша сила. Ще съзра пътя и ще ви поведа по него в тези тежки времена.

Той свали робата и се изправи гол пред своя народ. Скоро щеше да познае всички до един, потайните им мисли, страховете им, мечтите им. Не изпита никакъв срам. Изпълняваше съдбовно важен ритуал.

Цялата Империя трябваше да е съпричастна. Престолонаследникът щеше да докаже, че родът му е силен.

Синът му Тор’х се бе завърнал от възстановителните дейности на Хирилка. Младият мъж бе останал достатъчно дълго в разрушената колония, зает с множество наложителни ремонти и строителни проекти. Сега Тор’х щеше да остане в Призматичния палат и да облече официалната мантия на престолонаследника.

Джора’х бе разпоредил нови лекари да се погрижат за Руса’х, който не се събуждаше от дълбокия си подтизмен сън. Престолонаследникът — вече маг-император — имаше много братя и много синове, но не би позволил лесно да му отнемат дори един-единствен от тях. Включително достойния за презрение Удру’х, който бе отвлякъл и измъчвал Нира толкова много години. Сега всеки от тях щеше да застане на нова позиция, да поеме нови отговорности в съответствие със своя чин и в съгласие с илдирийските обичаи и закони.

Джора’х се облегна в огромния трон. Стори му се, че той го прие с благоразположение: изпитваше едновременно и нови, и познати усещания.

Лекарите се приближиха и го прегледаха, отбелязаха с лека линия мястото, където щяха да направят прореза. Джора’х трепна, но си наложи да се съсредоточи върху най-близките наблюдатели.

Най-големият му син тал Зан’нх бе застанал сред тях в безупречната униформа на Слънчевия флот. Джора’х току-що бе научил с изумление за самоубийствената атака на адар Кори’нх на Кронха Три. Една септа бързи кораби пристигна с изображения, които показваха как кохортата на адара изменник успешно унищожава почти петдесет бойни кълба на хидрогите с цената на много жертви.

До сина си Джора’х видя губернатора на Добро — сериозен и решителен. Удру’х се усмихваше самоуверено. Може би си мислеше, че новият маг-император ще разбере и ще се съгласи с плановете за разплод, след като получи пълен достъп до тизма…

Превъзмогнал гнева си, Джора’х отново си даде обет, че щом стане маг-император, ще спаси Нира и ще освободи всички затворници на Добро. Ще сложи край на ужасните опити и ще върне изгубените човешки синове на Теранския ханзейски съюз, макар че след толкова много поколения надали някой от тях помнеше произхода си.

Лекарите едновременно взеха ножовете и металните остриета тихичко прозвъннаха. Публиката моментално стихна и се напрегна, сякаш всички се превърнаха в статуи.

Джора’х се изопна и потърси със съзнанието си разпокъсаните нишки на тизма, за да ги хване и свърже и да възстанови по този начин целостта на илдирийската раса. Знаеше, че ще боли и че болката е част от ритуала. Пое дълбоко дъх…

Разрезът беше светкавичен и уверен и яркият взрив на бляскавото сияние в очите му му помогна да се съсредоточи, да издигне съзнанието си на ново ниво на просветление — бе зърнал най-после Извора на светлината. И мислите му се понесоха като снаряди.

Джора’х нададе неволен вик от болка, който внезапно премина в задъхано изумление. Пътеките на тизма се очертаха ясно и златистите духовни нишки го обвиха от всички страни като подухвани от вятъра.

Той пое всички разкъсани краища и ги събра във великолепна бродерия. Издърпа ги здраво, за да свърже съдбите на милиарди и милиарди илдирийци от всички съсловия и раси, достигайки назад до дълбините на историята и познанието. Неговото познание. Истината.

Лекарският екип работеше експедитивно. Джора’х не помръдваше, парализиран и замаян от всичко, което нахлу в съзнанието му. Спряха кръвотечението, затвориха раната и отнесоха отрязаното.

Постигнал невероятното докосване до колективното съзнание на всички илдирийци и цялата наследена памет от предците си, Джора’х съзря сложната плетеница на усуканите марионетни нишки. Едновременно с това прозря очертаните от мага-император и всичките му предшественици стратегии… И най-после проумя.

Ритуалната кастрация бе твърде малка цена за подобно откровение. От неизброимите планове и преплетени кроежи дъхът му спря.

Възторжените възгласи и въздишките на облекчение едва достигаха до слуха му. Неговият народ — всички илдирийци из цялата Империя — беше отново цял. Всички усещаха със сърцата и умовете си, че магът-император е заел мястото си върху трона, че тизмът е непокътнат, че всички са единни и в безопасност. Изворът на светлината отново грейна над илдирийската раса.

Както преди.

На Джора’х му бе трудно да възстанови някакво усещане за себе си и своя морал. Откровенията го връхлитаха едно след друго, по-светкавично, отколкото бе в състояние да осмисли узнатото. Толкова много неща бяха укривани от него! Толкова много причини, толкова много ужасни принуди! Съзнанието му се замая и Джора’х лежеше в какавидения трон зашеметен, неспособен да промълви и дума.

И едва накрая — безпомощно — се втренчи безизразно в тълпата, осъзнал, че и той е лишен от избор.