Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (8)

6.
Адар Кори’нх

Седемте красиво анодизирани кораба на Слънчевия флот пристигнаха в отговор на повикването на губернатора на Добро. Адар Кори’нх бе застанал прав в командния център, докато септата пищно украсени кораби преминаваше в стандартна орбита и прибираше сложните отражателни платна.

Бе получил заповед в Призматичния палат лично от мага-император Сайрок’х да отиде сам, без да прехвърля задачата на по-низш офицер. Кори’нх се бе намръщил.

— Винаги съм изпитвал безпокойство по отношение на онова, което се върши на Добро, господарю. Не е… уместно да бъде включено в Сага за седемте слънца.

— Дейността ни там никога няма да бъде записана в Сагата, адаре. Но все пак трябва да го направим. — Магът-император се размърда и подобната на пипало плитка потрепна. — Експериментите на Добро са ключът за оцеляването на нашата раса, а дори след полаганите поколения наред усилия все още не сме готови за предизвикателствата, пред които сме изправени. А ето, че хидрогите се завърнаха. Времето не достига.

Кори’нх знаеше, че милион скрити мисли и идеи, съвършено непонятни за него, шават кротко зад спокойното изражение на владетеля. Магът-император бе фокусната точка на целия тизм, средоточието, в което блещукаха всички душевни нишки от по-високо ниво, съставено изцяло от светлина. Той се чувстваше неловко дори при мисълта да постави под въпрос намеренията на владетеля.

И все пак, като командващ Слънчевия флот, адарът бе длъжен да сподели мнението си.

— Действително ли е наложително, господарю? Хидрогите не са създавали проблеми, откакто се оттеглихме от техните газови гиганти.

Магът-император поклати глава.

— Хидрогите няма да се задоволят да останат в своите крепости и скоро ще останат много по-агресивни. Трябва да сме подготвени да направим всичко за оцеляването на нашата раса.

Надлежно повдигнал въпроса, Кори’нх се поклони и прие задачата. А и нямаше никакъв избор.

Сега чакаше във военния лайнер. Една совалка се издигна от Добро със самия губернатор на борда. Вторият син на мага-император искаше да разговаря с него насаме. Кори’нх скоро щеше да научи какъв е проблемът.

Подозирайки, че мисията му ще има неприятни последствия, Кори’нх вече бе изпратил тал Зан’нх с работна задача. Адарът щеше да изцапа ръцете си с тази задача, но не виждаше необходимост да въвлича своя подчинен, сина на престолонаследника…

След като совалката кацна, пилотът излезе объркан. Зад гърба му губернаторът на Добро огледа площадката като хищник. Беше облечен в неугледни работни дрехи без галони, украси и многоцветни самоактивиращи се енергийни нишки. Приличаше на обикновен работник, комуто е възложена тежка задача.

Щом видя очакващия го командващ, губернатор Удру’х изръмжа грубо на пилота на совалката:

— Махай се! Адарът ще ме откара, където му наредя.

Пилотът го погледна неловко, но Кори’нх му кимна в знак на съгласие.

— Очевидно двамата с губернатора имаме нужда от уединение. Няма съмнение, че той има определени разпореждания за мен.

Преди три години го бяха изпратили на Добро със спешната задача да се съвкупи с една от пленените човешки жени, зеленокожа жена от Терок. Кори’нх не можа да разбере защо я държат заедно с потомците на „Бъртън“, но и не му разрешиха да задава въпроси. Връзката не му достави никакво удоволствие. Изглеждаше му… непочтена. Но беше негово задължение, непряка заповед от самия маг-император.

Изпитваше страх от онова, което този път щеше да му нареди губернаторът.

Кори’нх седна зад контролните уреди в пилотската кабина. Не промълви нито дума. Губернаторът Удру’х му съобщи координатите и совалката се отдалечи от орбиталните трасета към покрайнините на системата Добро. Ято замръзнали лунички и астероиди напомняше пометени под изтривалката купчина планетни отломъци — твърде разпръснати за истински астероиден пояс, а всеки поотделно с прекалено миниатюрни размери за планетоид.

— Тук сме го скрили. Чудесно място — каза губернаторът. — Но въпреки това трябва да сме внимателни.

Изпитвайки неловкост от продължаващата мистериозност, Кори’нх се обади:

— Моля да ми обясните, губернаторе. Какво търсим?

— Целта ни е не да търсим, а да скрием и по този начин да запазим секретността.

Кори’нх се замисли над думите му. Совалката се носеше сред скованите в лед скални отломъци. Дребни частици и ситни камъчета обстрелваха със съскане защитните екрани. Скенерите засякоха пред тях тъмен силует, очевидно изкуствена конструкция от неилдирийски произход.

— Както виждаш, адаре, оставили сме твърде много доказателства. Винаги има риск да бъде открит.

Огромен, старинен космически кораб.

Адарът се интересуваше от военната история на Земята и веднага разпозна обемистите квадратни очертания на огромния междузвезден космически съд, по-голям и от пет военни лайнера на Слънчевия флот. Размерите му бяха разточителни — кораб, който разчиташе по-скоро на грубата сила, отколкото на ловкостта. Беше проектиран като висока сграда, а на върха му бяха разположени производствени процесори, колектори и рафинерии. Приличаше на запокитен в пространството камък. Огромният съд тънеше в мрак, очукан от белезите на древни урагани и сражения — някакъв обитаван от духове призрачен кораб, който се носеше из пространството без екипаж.

Кори’нх забеляза знаците върху корпуса. Огромните двигатели не достигаха светлинна скорост. Били са му необходими векове, за да прекоси космическата бездна… и все пак дръзките човешки същества бяха долетели със старинния заселнически кораб.

— По дяволите! Това да не е… „Бъртън“?

Губернаторът оглеждаше с презрение огромния съд.

— Слънчевият флот ескортирал това нещо до Добро. Навремето смятали да разрешат на човеците да се заселят с нашата отломъчна колония тук и така да се съберат две раси. Губернаторът дори взел човешка жена — капитана на „Бъртън“ — за своя съпруга. Но другите човешки същества… не могли да свикнат. Преди да бъде установен официален контакт или да бъде изпратена делегация на Земята, жената била убита и поваленият от скръб губернатор се принудил да наложи строг ред.

— На Земята никога не разбрали за тези бегълци — продължи губернаторът. — Моят прадядо магът-император Юра’х разпоредил тези непокорни същества да бъдат проучени по всички възможни начини. Щом „Бъртън“ бил опразнен, един военен лайнер го изтеглил тук, в покрайнините на системата.

Кори’нх се замисли за всички усилия и надежди, вложени при създаването на гигантския звезден кораб.

— Това е ценна реликва.

Губернаторът се засмя презрително.

— Сигурен съм, че човеците биха искали да си го върнат. Имат изследователи и търсачи, които преравят междузвездното пространство, за да го намерят. Трябва да поддържаме техните митове, за да не открият никога истината.

— Съгласен съм — отвърна Кори’нх, но поради друга причина. — Никога не трябва да разберат какво сме направили.

Адарът внимателно промъкваше совалката между космическите отломки. Суровото великолепие на изоставения кораб го опияняваше.

Губернаторът продължи:

— Няма причини да пазим повече тази древна грамада. Ако бъде открита, ще е неприятно веществено доказателство.

— А защо е бил скрит тук? Да не би някой да е имал намерение да… го използва?

— Именно затова, но моят предшественик се… обърка навремето — отвърна губернаторът. — Не открихме в конструкцията и двигателите на „Бъртън“ нищо, от което да се възползваме. В резултат на конфликта с хидрогите Теранският ханзейски съюз разработва нови оръжия, за да увеличи военната си мощ. Винаги са били агресивни. Разширяват се върху чужди колонии, превземат дори такива, които сме изоставили…

— Като Крена — вметна Кори’нх.

Изражението на губернатора на Добро стана злобно.

— Баща ми е решил, че опасността от случайно разкриване далеч надхвърля ползата от съхраняването на „Бъртън“. Лично аз не виждам никаква причина да го държим тук.

Заинтригуван, Кори’нх насочи совалката в нова бавна обиколка около проядения като от молци съд; заобикаляше отломъците, за да го огледа по-добре. После пусна рефлекторите и плъзна сноп светлина по очукания състарен корпус.

— Та… защо ме повикахте, губернаторе?

Удру’х го изгледа така, сякаш отговорът бе очевиден.

— Искам да разрушиш „Бъртън“. Да не остане нито следа от него.