Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (102)

100.
Крал Питър

Кралската сватба беше замислена като по-зрелищно представление дори от коронацията на крал Питър. Унизено от разгрома на Оскивъл, цялото човечество бе зажадняло да възвърне самочувствието си. Поданиците забравиха раздразнението си от ограничаващата ражданията прокламация на Питър и се обединиха, вдъхвайки си взаимно увереност, че могат да превъзмогнат трагедията.

Според Базил Венцеслас тъкмо това бе необходимо на всички, за да поддържат духа си. А и по-близките контакти между Терок и Ханзата вдъхваха по-големи надежди.

Доволен да допринесе за въодушевлението, Питър се включи с готовност в сватбените церемонии и празненства, посветени на Естара. Повече го интересуваше да достави удоволствие на нея, отколкото на новинарските медии. След кратките им лични срещи все повече харесваше младата жена. Може би тя щеше да се окаже единственият му съюзник.

Естара се радваше, че родителите й са тук, а Сарейн бе доволна заради сестра си. Чрез зеления жрец в Двореца сутринта на сватбения ден се бе свързала с Рейналд на Терок и с Бенето на Гарванов пристан.

Целият Дворцов квартал бе идеално почистен за церемонията и всяко камъче бе излъскано до блясък. Фонтаните също бяха почистени и напълнени с оцветена вода. Светлини и флагове бяха осеяли високите точки из града. Милион зелени лентички бяха привързани по кабелите и напречните греди на висящия мост над Кралския канал. Щом зърна цялата тази украса, Питър затаи дъх от изумление, след което се усмихна.

Във всяко кътче бяха засадени свежи цветя и дръвчета, за да придадат на Двореца на шепота и целия комплекс наоколо пищно зелен „терокски“ стил, а вечерното великолепие на фойерверките и конфетите символизираше богатството на Ханзейския съюз, напук на надвисналата заплаха от хидрогите.

Измъкнат за спектакъла, застарелият глава на официалната Църква на единството бе облечен в златна мантия и носеше сияен скиптър с аура на върха. Макар никога да не бе виждал краля и кралицата, архиотецът бе отрепетирал многократно церемонията, а гримьорите бяха наставили сивата му брада, за да му придадат по-мъдър и патриархален облик.

Питър и Естара получиха сценария за церемонията и репетираха своите отговори под ръководството на ОХ и петима министри по протокола. За Базил беше от огромно значение представлението да бъде изиграно без нито една грешка. Когато понякога объркваха репликите си, Питър и Естара се споглеждаха крадешком, сподавяйки пристъпите на смях от напрежение.

Но кралят беше постоянно нащрек. Помнеше, че в деня на коронацията тайно го бяха упоили, за да се подчинява безропотно, затова през целия ден не сложи нито хапка в устата си.

Макар никога да не се бе срещал със стария крал Фредерик, бе сигурен, че предшественикът му е бил глуповат и напълно незаинтересован от политиката. Питър — Реймънд Агуера — беше достатъчно интелигентен. Бе убеден, че с умната си и очарователна кралица може да управлява Ханзата със или без постоянните разпоредби на председателя. Политиката, която провеждаше Базил, беше в полза на успешния бизнес, но не защитаваше интересите на народа и единствено Питър беше в състояние да разбере това.

Щом церемонията започна и специално композираната сватбена симфония гръмна из целия дворцов квартал, Питър и Естара закрачиха по отделни пътеки, покрити с килими — неговият червен, нейният зелен — към пресечната им точка, където върху издигната платформа ги очакваше архиотецът.

Роклята на Естара бе дори по-зашеметяваща, отколкото обещаваха дворцовите шивачи. Парадната униформа на Питър проблясваше със златните си ширити, копчета от скъпоценни камъни и медальони. Двамата внушаваха идеализираната представа за Ханзата в очите на публиката.

Въздухът ухаеше на цветя и бе изпълнен с възбуденото нетърпеливо бърборене на струпалата се тълпа. Кралят и годеницата му крачеха към мястото, където жизнените им пътища щяха да се пресекат пред архиотеца.

Архиотецът вдигна покритите си с ръкавите на мантията ръце в жест на поздрав и благослов и възторжените викове станаха толкова оглушителни, че Питър престана да чува величествените месингови акорди на симфонията. На всяка крачка имаше гвардейци и часови, поставени за да го охраняват. Да не би сред тълпата да се бе промъкнал някой хидрог? Или се притесняваха от човешки наемен убиец? Или пък трябваше да гарантират неговото подчинение?

Архиотецът произнесе от платформата напевно прочувствено слово, след което покани Питър и Естара да повторят тържествените си клетви. Главата на Църквата събра ръцете им и ги постави един до друг, обявявайки с гръмовния си глас, че двамата вече официално са съпруг и съпруга. Питър погледна Естара право в очите. Не можеше да повярва колко зашеметяващо красива е в този момент. За миг забрави за всичко останало.

След което се целунаха сред обезумелите писъци на тълпите. Щом срещна погледа му, тя примигна с израз на надежда, възхищение и щастие, който оправдаваше всеки миг от непосилната и изтощителна подготовка.

След което двамата минаха покрай архиотеца и закрачиха по една обща пътека, отдалечавайки се от него.

През останалата част от деня и през цялата вечер кралят и кралицата бяха оглушавани от звуци и заслепявани от багри. Пищните тържества и несекващата музика изтощиха новобрачните. От тостовете, угощенията и танците на Питър му се виеше свят.

Даваше си сметка, че очакванията на хората са стигнали кулминационната си точка заедно с гнева и жаждата за реванш над хидрогите. Няколко пъти в открити разговори умишлено сподели загрижеността си по повод „провала на председателя“ да постигне напредък по отношение на врага и тревогата си, че настоящата експедиция до Голген е очевидно пилеене на усилия и средства.

Преди началото на приема в желанието си да постави Базил на мястото му Питър даде категорични инструкции на организаторите на сватбата за подредбата на местата. Обоснова се с уважителното си отношение към желанието на председателя „да остане в сянка“, както обикновено.

Когато всички гости заеха определените им места в просторната банкетна зала, Базил с изумление установи, че мястото му е променено: вместо да седи на челната маса непосредствено до краля и кралицата, той бе изтикан в отдалечен ъгъл на стаята на маса с непочтително незначителни сановници. Председателят не можеше да не си даде сметка за смисъла на това преместване, нито пък можеше да си позволи да се премести, без това да предизвика брожение. Питър бе убеден, че няма да стигне дотам.

Празникът бе в разгара си, танцуващите двойки се носеха под акомпанимента на музиката, кралят седеше до съпругата си, заобиколени от Алекса и Идрис и най-малката им дъщеря Сели, онемяла от вълнение от всичко, което вижда. Дъщеря им Сарейн изглеждаше крайно притеснена от обстоятелството, че Базил не е при тях.

Питър прикани към минута тишина и обяви:

— Нуждая се от кратък отдих от целия този шеметен пир. Бих помолил за разрешението ви да се поразходя в градината на Лунната статуя заедно с новото си семейство. — Той разтвори широко ръце в подканващ жест към Алекса, Идрис, Естара и Сарейн. — Ще се присъединим отново към вас след по-малко от час. Продължавайте да празнувате.

Присъстващите заръкопляскаха. Както бе очаквал, Базил си проби път към тях, вбесен от шегата на Питър с размененото му място.

— Разрешете ми да се присъединя към вас, крал Питър — каза той, опитвайки се да придаде престорена топлота на хладния си тон.

Питър му хвърли снизходителна усмивка и отвърна достатъчно високо, за да го чуят околните:

— Не е необходимо, господин Венцеслас. — Не употреби дори „председателю“. — Вървете и се забавлявайте. Излишно е да ви досаждаме със семейните си проблеми.

След което прегърна Естара и изведе групичката от банкетната зала. Заслуша се в щастливия разговор на Алекса и Идрис с дъщеря им, докато крачеха в прохладната нощ. Бъбреха за пеперудени празници и терокски дървета и споделяха дребните си грижи, и показваха съвсем незначителен интерес към проблемите на цивилизацията на Спиралния ръкав. Въпреки това Питър се преструваше на заинтригуван, докато се разхождаше заедно с тях.

— Трябва да се опознаем, Идрис и Алекса — каза той. — Обещавам да направя всичко по силите си, за да бъде дъщеря ви щастлива.

И погледна към ярко осветения дворец, където бе останал Базил. Беше сигурен, че бившите терокски владетели тълкуват напълно погрешно усмивката на удовлетворение, която бе разцъфтяла върху лицето му.

Базил щеше да се пръсне от гняв. Престореният израз на спокойствие върху лицето му бе толкова крехък, че би се разпаднал дори от кихавица. Бе сигурен, че всички забелязват гневната руменина върху страните му, а той ненавиждаше липсата на контрол.

Доловил потиснатостта на председателя, господин Пелидор се промъкна незабелязано до него.

— Да ги подслушам ли, сър? Те са в обсега на скритите в градината микрофони.

— Не — изсъска Базил през зъби. — Не се опитват да заговорничат зад гърба ми. Това спектакълче беше единствено заради мен.

Той пое дълбоко дъх, за да се овладее.

— Боя се, че нашето красиво кралче става все по-непослушно с всеки ден.

Базил направи пауза, оглеждайки гостите, после промълви с половин уста:

— Май се налага да помислим какво да предприемем.