Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (36)

34.
Престолонаследникът Джора’х

Макар да пътуваше с адар Кори’нх в бойния лайнер към Хирилка, престолонаследникът Джора’х не сподели с него тревожните си мисли. Трябваше да се преструва, че поръчката да доведе сина си Тор’х е чисто политическа. Никой не трябваше да допусне, че експедицията има нещо общо с влошаващото се здраве на мага-император. Никой друг не можеше да разчита тизма и да прави заключения като неговия баща.

— Войските ми са действали тук многократно — обади се Кори’нх, загледан замислено в екрана на бойния лайнер. На ръба на Хоризонтния куп пространството изглеждаше претрупано със звезди.

— Губернаторът на Хирилка обича грандиозните шествия и съм сигурен, че ще е разочарован, че водя само една септа.

Джора’х се опита да се усмихне.

— Дори един син на мага-император не може да получи всичко, което му се иска. Брат ми би трябвало да го знае.

„А така също и Тор’х.“

Адарът понижи глас:

— Ако мога да споделя, престолонаследнико, добре е, че връщате сина си на Илдира. Той добре поживя тук, но ми се струва, че има изкривена и неточна представа за нашата империя. Тежестите на отговорността все още не са го докосвали. А и той като вас е предопределен да служи като престолонаследник, а след това и като маг-император — макар да се надявам този ден да е в далечното бъдеще.

Джора’х усети хлад отвътре.

— Тор’х ще започне да служи, когато бъде призован. За това е обучен и за това е роден.

По непоклатима традиция всеки престолонаследник трябваше да е чистокръвен благородник като първия син на престолонаследника, а не военен офицер със смесена кръв. Зан’нх бе достигнал висок чин в Слънчевия флот благодарение на изобретателността и уменията си. Досега Тор’х не бе показал наклонности да управлява или дипломатически умения… но все още бе твърде млад.

Хирилка се намираше в системата на двойна звезда, един от многото бинари и тринари сред блестящата тиара на Хоризонтния куп. Огромното синкавобяло първично слънце осветяваше небето през дългите дни на Хирилка, докато вторичното озаряваше нощите, тъй че илдирийците не познаваха страха от тъмнината. Привлечени от умерения климат и потъналата в зеленина планета, те я бяха превърнали в изобилен миролюбив свят.

Кори’нх свали седемте бойни лайнера върху площадката на космодрума, павирана с шестоъгълни печени плочи, подредени в сложна мозайка, та красотата на Хирилка да може да се наблюдава от кацащите кораби. Ликуващи тълпи размахваха отражателни вимпели, за да приветстват септата.

Джора’х се намръщи заради устроения спектакъл.

— Предупредих Руса’х, че това е неофициална визита. Помолих го да не привлича внимание към пристигането ми.

Кори’нх го погледна и се усмихна едва-едва.

— Вие сте престолонаследникът, който идва да отведе сина си. Как би могъл да пропусне подобна възможност губернаторът на Хирилка?

Губернатор Руса’х бе устроил цяло парадно шествие от многоцветен ескорт, паметители, танцьори и певци за посрещане на гостите. Джора’х и адарът излязоха един до друг, приветствани от възторжени възгласи. Златистата коса на престолонаследника блещукаше около главата му като корона. Очите му — като звездни сапфири — се присвиха на светлината на яркото синкавобяло слънце на Хирилка.

Кори’нх нареди на почетната стража да образува прецизен строй по рампата. Войниците се мъчеха да запазят реда, докато избутваха въртящите се по пистата изпълнители.

Като полагаше усилие да потисне раздразнението си, Джора’х поздрави брат си и добави:

— Това неочаквано хубаво посрещане бе излишно, Руса’х.

Губернаторът на Хирилка не долови критичната нотка в гласа на престолонаследника.

— Това е само началото!

Беше бузест и женствен, ухилен до уши и с глуповато изражение. Потупа брат си по рамото с безцеремонна фамилиарност.

— Не мога дори да изброя приемите, представянията и представленията. Разполагаме с историк, съперничещ дори на Вао’сх в Призматичния палат. Инсталирал съм нова галерия от танцуващи фонтани. Ще останеш изумен. — Той се приведе по-близо. — И лично съм проверил предпочитаните си интимни компаньонки кои от тях са най-плодовити. Хирилка ще заслужи честта сред населението й да остане кръвен наследник на престолонаследника.

Болката на Джора’х заради влошаващото се състояние на баща му помрачаваше радостта му и всякакво желание за забавления.

— Прекалено много се стараеш заради мен, братко. Ще направим съответните представяния и може би адар Кори’нх ще се съгласи на кратка демонстрация на доблестната си септа. — Джора’х огледа внимателно сина си — колко младо изглеждаше момчето! — който се спотайваше притеснено зад гърба на губернатора. — Но двамата с Тор’х имаме важна работа.

Младежът направи поклон, напомнящ по-скоро потрепване.

— Чичо ми каза, татко.

Руса’х се изкикоти.

— О, тегобите на престолонаследника. Доволен съм, че не съм първородният!

Тор’х бе напрегнат и неспокоен. Дългата му коса бе оформена в сложна прическа, украсена с дребни скъпоценни камъни, блещукащи като утринна роса. Бе нагизден в свободна шарена дреха и Джора’х се изненада от слабостта му, странно контрастираща с дундестия Руса’х. Двамата се хранеха добре и често почиваха, но Тор’х вероятно си позволяваше шайинг и други стимулиращи хапчета, докато губернаторът явно предпочиташе само да яде и да спи. Хирилка бе известна най-вече с производството на стимуланта шайинг, дестилиран от млечния сок на насекоморастението ниалия.

„И аз ли изглеждах така, когато бях по-млад?“, запита се Джора’х.

Като страничен ефект от шайинга образът на сина му в тизма беше неясен. Макар престолонаследникът да можеше да усеща Тор’х, щом се съсредоточеше, в момента мислите му бяха неясни и Джора’х бе в състояние да ги тълкува единствено по изражението му.

„Как би могло това момче да стане някога маг-император? Както и аз самият всъщност?“

Губернаторът на Хирилка ги помъкна по дълги часове представления и безкрайни приеми, където бяха обслужвани от очарователни жени от екзотични раси, които мятаха прелъстителни погледи към Джора’х. Имената им бяха добавени към съставения от Руса’х списък и престолонаследникът знаеше, че ще се наложи да обслужи някои от тях.

Трима хрисими философи в свещенически одежди очакваха с готовност да заразказват за Извора на светлината и да разтълкуват знаците на тизма. Кротките им изражения подсказваха, че отдавна никой в Хирилка не е имал проблеми.

„Само ако знаеха какво предстои на Империята.“

Палатът беше с високи колони и открити вътрешни дворове с градини, пълни с огромни червени цветя. Умереният климат не налагаше необходимостта от покрити пространства, а прогонващите дъждовете полета пазеха от дъжда при лошо време. Всъщност палатът напомняше древен храм, обрасъл с храсти.

Поради някакъв странен ботанически каприз на Хирилка нямаше високостволи дървета, а предимно нискостеблена и пълзяща растителност, която покриваше неравния терен. Висящите градини на Хирилка се смятаха за едно от чудесата на Империята — провиснали по стръмни канари оплетени масиви с огромни цветове сред влажната мъгла на водопадите. Четирикрили птички се хранеха с плодчетата им и кацаха на зиналите като фуния на тромпет цветове.

Джора’х се бе изтегнал в банкетния вътрешен двор и вдъхваше упоителните ухания на растенията и вкусните кулинарни аромати. От време на време се намръщваше, но се стараеше никой да не забележи потиснатото му настроение. Щом синкавобялото слънце залезе, а оранжевото изгря, адар Кори’нх направи демонстрация с изтребителите и два бойни лайнера. За подсилване на празничната пищност запалиха цялото оформено в геометрични фигури осветление на земята.

Джора’х използва момента, за да отведе Тор’х настрана, но младият мъж се възпротиви:

— Искам да видя въздушното шоу, татко.

— Виждал си го вече. Трябва да поговорим насаме, за да ти обясня защо съм дошъл.

— Вече знам. Искаш да напусна Хирилка и да дойда да живея в Призматичния палат.

— Да, но не знаеш защо.

Джора’х седна на една гладка пейка в рамкирана с цветя ниша, но Тор’х не се приближи, неспособен да застане на едно място от нервно напрежение.

— Но на мен ми харесва на Хирилка, татко. Искам да остана. С губернатора се разбираме много добре.

— Обстоятелствата се промениха. Вече няма такава възможност и аз не мога да не те взема със себе си.

— Разбира се, че можеш. — Тор’х се завъртя рязко и съвършено подредената му прическа се разлюля. Изражението на младия мъж беше като на хищник. — Ти си престолонаследникът. Можеш да имаш всичко, което пожелаеш. Трябва само да наредиш.

Джора’х отвърна унило:

— Наскоро разбрах, че понякога възможностите ми са точно толкова ограничени, колкото на най-бедните слуги.

Тор’х сплете пръсти, след това разпери широко ръце, сякаш искаше да улови и да изяде нещо. Изглежда, щеше да продължи да спори, но баща му не му даде възможност:

— Магът-император умира, Тор’х. Много скоро ще заема мястото му — и престолонаследникът ще си ти.

Тор’х замръзна и го погледна с широко отворени очи.

— Не още. Не съм готов.

— Аз също. Но хидрогите са навсякъде и империята е заплашена — никой вече не може да си позволи да живее безгрижно. Години наред се ползваш от привилегиите на произхода си. Време е да поемеш отговорностите си.

Тор’х отвърна рязко:

— А ако не искам?

— Тогава ще те убия със собствените си ръце. — Гневният отговор изскочи от устата на Джора’х, преди да успее да се овладее. — И ще издигна брат ти Зан’нх, нищо че не е от чист благороднически произход. Империята не може да си позволи глупав престолонаследник като теб.

Тор’х го изгледа ужасено, но Джора’х не можеше да се откаже от думите си. И добави с помирителен тон:

— Трябва да престанем да мислим за себе си — и двамата.