Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Forest of Stars, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 38 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Гневът на хидрогите

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ИК „Бард“, София, 2003

ISBN 954–585–469–3

История

  1. — Добавяне

104.
Тасия Тамблин

Най-тежко ранените войници и най-зле пострадалите кораби в битката при Оскивъл бяха закарани в Нова Португалия, най-близката ханзейска колония, оборудвана със съоръжения на ЗВС. Тасия остави деветнайсет ранени членове от екипажа на крайцера. Двайсет и осем вече бяха замразени в контейнерите в моргата на мантата. По-късно на Земята щяха да им бъдат отдадени пълни военни почести. Още десетина души от екипажа бяха погълнати от космическия вакуум, засмукани от пробойните в корпуса.

Оцелелите бойни кораби се прибраха един по един със скорост, каквато можеха да си позволят след приключване на наложителните спешни ремонти. Предстоеше им основен ремонт и пълен преглед на базовите космически докове на ЗВС.

Тасия бе подложена на цялостен медицински контролен преглед и лекарите я обявиха за напълно здрава, като се изключеха няколко пришки и обгаряния, които вече бяха заздравели, доколкото бе в състояние да прецени, до завръщането й на базата на Марс.

Експертите и психолозите на ЗВС интервюираха всички оцелели, което за нея бе чиста загуба на време. Те се опитаха да й обяснят с деликатност и разбиране, че скептицизмът й няма да ускори психическото й възстановяване от преживяната травма. Никой не се бе погрижил да й предложи лечебно възстановяване след убийството на Рос, нито след смъртта на баща й на Плумас. Никой не бе особено загрижен по повод на героичната, но абсолютно безсмислена смърт на Роб Бриндъл.

Генерал Ланиан прояви максимална щедрост и пусна завърналите се военни в едноседмичен отпуск. Тасия получи инструкции да почива.

Вместо това потърси родителите на Роб.

Това не беше особено трудно чрез документацията на ЗВС. Родителите на подполковник Бриндъл бяха офицери от кариерата. Макар от петнайсетина години да работеха в частния сектор, след избухването на войната с хидрогите и двамата бяха привлечени на военна служба. В момента служеха като инструктори, но ако ЗВС продължаваше да губи офицери толкова бързо, колкото на Оскивъл, родителите на Роб можеха да получат активни бойни отговорности.

Тасия ги откри в някаква антарктическа база, тренировъчно съоръжение в лагер на Южния полюс. Въпреки суровите упражнения и бойни учения, които провеждаха върху ледниците, офицерите разполагаха с уютни бараки. Антарктическият комплекс беше отлично затоплен и не му липсваха удобствата на цивилизацията. На всеки скитник те биха се сторили абсолютен лукс.

Преди да се срещне с майката и бащата на Роб, Тасия облече военната си униформа. Роб Бриндъл несъмнено щеше да получи посмъртно цяла шепа награди и медали за доброволната си героична постъпка. Сякаш това имаше някакво значение…

Лицето на Натали Бриндъл, майката на Роб, бе изтощено и лишено от емоции. Баща му Конрад беше раздразнителен и напрегнат, макар раздразнителността му да не беше насочена към Тасия. Така или иначе, Конрад Бриндъл полагаше явни усилия да контролира нервите си.

— Напразно пристигате чак тук, командващ Тамблин. Вече бяхме информирани, че синът ни е един от загиналите при Оскивъл.

Натали напъха ръце в джобовете.

— Да, получихме съобщение, подписано от самия генерал Ланиан.

— Не пристигам на официално посещение. Просто… Роб ми бе приятел — промълви Тасия. — Най-близкият ми приятел.

Без да даде възможност да я прекъсват, тя разказа как бе настоявал да получи рискованата мисия при минималния шанс да убеди извънземните да го изслушат.

— Какво е зърнал там долу… Последните му думи бяха, че е красиво, много красиво. Никой няма представа нито какво е видял Роб, нито какво е искал да ни каже.

— Ние не сме първото военно семейство, което преживява подобна трагедия — измърмори Конрад Бриндъл. — Нито ще сме последното, разбира се. Синът ни изпълни дълга си. Доброволно и без страх. Гордеем се с него.

— Роб винаги е искал да служи в ЗВС — добави майка му. — За него това бе въпрос на чест.

— Да. И успя — отвърна Тасия. — Просто исках да го знаете.

 

 

След като се върна в квартирата си в марсианската база на ЗВС, Тасия научи тревожната вест, че ЕА все още не се е завърнала от тайната си мисия до Рандеву. Очевидно бе успяла да предаде съобщението на говорителката Перони, след като бойната група не успя да забележи укритите скитнически корабостроителници на Оскивъл. Но и очевидно компито не се бе завърнало.

Знаменитият скитнически търговец Ден Перони наскоро бе пристигнал на спешен полет за продоволствия до земната луна. Според попълнените от него документи за полета, Перони имаше намерение веднага да отпътува, тъй че Тасия не разполагаше с много време. Изписа една бърза ремора от базата на Марс и посвети последните часове от отпуската си, за да се срещне с него.

Откри побеснелия Ден Перони в кратерната космическа площадка върху тъмната страна. Застанал във вътрешността на купола, той крачеше нервно пред кораба си и търсеше да срита нещо или да се заяде с някого.

Тасия го приближи, облечена в работен костюм на ЗВС, и Перони се навъси, забелязал униформата й. Тя вдигна ръка, за да го успокои.

— Аз съм Тасия Тамблин, дъщерята на Брам Тамблин.

Перони примигна, после я позна.

— Да, сестрата на Рос! Чух, че служиш при зевесетата. По-добре стой настрана, защото точно в момента съм готов да застрелям някой от тях.

— Какво е станало?

Перони поклати глава.

— Някаква гадост. Попълних всичките необходими документи, но не са ги обработили правилно. Сега трябва да седя и да чакам до конфискувания си кораб, докато направят „проверка“. Дори не ми казват колко ще продължи всичко това.

Тасия му изказа съчувствията си.

— Голяма гъска — голяма бюрокрация. Бих искала да помогна, но военните нямат нищо общо с търговските разпореждания.

Перони махна пренебрежително с ръка.

— Трябва да те попитам нещо. — Тасия заговори по-тихо. — Изпратих персоналното си компи ЕА до Рандеву с предупреждение до Дел Келъм на Оскивъл.

Перони се ухили.

— Направи огромна услуга на всички кланове. След случилото се с дрогите там, не би ми се искало зевесетата да си изкарат яда на нас.

Тасия се намръщи.

— Но компито ми все още не се е върнало.

Търговецът не изглеждаше особено разтревожен.

— Компитата не са кой знае колко съобразителни, както знаеш. И най-добрите не могат да се измъкват от сложни ситуации. Така или иначе, останах с впечатление, че ЕА няма нареждане да се бави дълго. Би трябвало да спази инструкциите.

— Именно. Но я няма в базата на ЗВС. А и не е отбелязано да се е върнала.

— Напоследък доста скитнически кораби изчезват по трасето — отвърна Перони. — Възможно е ЕА да е пътувала със съд, който се е натъкнал на „непредвидени обстоятелства“.

— Дано не е. — Загрижена, Тасия му благодари. — Късмет с бюрокрацията.

Той се навъси.

— Аман от неприятности.