Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (74)

72.
Базил Венцеслас

Председателят на Ханзата се намираше на върха на света в своя мансарден апартамент. Той дърпаше конците, вземаше важните решения, командваше богатствата и ресурсите на шейсет и осемте разпръснати и относително свързани планети.

Но въпреки това усещаше безсилие. Понякога ясната и неумолима истина — без увъртане, без смекчаващи и оневиняващи обстоятелства — беше непоносима за всяко човешко същество.

Загледан през огромния прозорец, той отпиваше кардамоново кафе в блажена тишина. Залезът бе прострял метален воал от златисти лъчи над Дворцовия квартал. Дворецът на шепота сякаш бе облян с разтопен бронз. Върху куполите и по постовете на свързващите мостици проблясваха факли като мигащи очи. Но днес помръкващият залез бе твърде символичен и потискащ.

Детайлните анализи на грижливо подбрания екип от експерти не оставяха място за съмнения. Беше пределно ясно: Ханзата бе обречена и щеше да рухне съвсем скоро, освен ако не се случеше някакво чудо.

Базил извърна глава, тъй като не искаше да гледа издължаващите се в сумрака сенки. Как да предотврати гибелта?

Довърши кафето, наслади се на последната капка върху езика си и се върна до масата, от която бе почистил разхвърляните хартии.

Един от предишните председатели на Ханзата, Малкълм Станис, бе намерил великолепна формулировка в посмъртно публикуваните си мемоари: „Бизнесът е война, а войната е бизнес“.

Екраните на плота на масата засияха. Поклащайки глава, Базил заоглежда статистическите графики, картите на заселените колонии, хранителните продоволствени ресурси, транспорта, луксозните стоки. Обобщената картина за състоянието на Ханзейския съюз не бе никак добра.

Някои колонии бяха по-зле от други. През изминалите десетилетия Релекер се бе развила като успешна курортна планета, но сега никой не можеше да си позволи да обикаля из космоса, когато му скимне. Сега Релекер постоянно отправяше молби за помощ и продоволствия, които Базил чисто и просто не можеше да осигури.

Облачният Дремен се нуждаеше от слънчеви огледала и оранжерийни усилватели за стимулиране на културите, които едва оцеляваха под слабата слънчева светлина. Иреканците вече бяха прибягнали до необмислен бунт и сега ближеха раните си. Хидрогите бяха унищожили горската промишленост на Буунов брод и въпреки че обединяването около трагично оцелелите беше полезно, сега бегълците гладуваха.

Базил бе написал подходящите оптимистични речи на крал Питър, в които изопачаваше действителното положение, но крехките лъжи нямаше да издържат дълго на напрежението. Той сви юмруци, втренчен в изображенията, сякаш искаше да промени общата рекапитулация със силата на волята си.

За нещастие, цифрите бяха точни и анализите не подлежаха на съмнение.

Всичко бе в зависимост от ключовия ресурс: екти. Всички драстични спешни мерки, които бяха предприели ЗВС, неумолимите програми за икономии, принудителното стимулиране на скитническите кланове — всичко това бе довело единствено до тъничка струйка космическо гориво. Теранският ханзейски съюз просто не можеше да оцелее без екти. Колониите вече гладуваха, а проклетите хидроги абсолютно отказваха да преговарят. Ноздрите му трепереха.

На всичко отгоре Дейвлин Лотце изобщо не се обаждаше докъде е стигнал с издирването на изчезналите ксеноархеолози Коликос, поради което Венцеслас предполагаше, че и там има провал. Все пак разстоянието до Рейндик Ко беше огромно.

Може би обитаващите ядрата извънземни най-после щяха да получат урок на Оскивъл. Бойните компита, зелените жреци, пълният състав на бойния флот на ЗВС… и пратеник за последен опит за установяване на контакт. Толкова много неща бяха вложени в тази операция.

При нормални обстоятелства го безпокояха по хиляда пъти на час, но сега беше разпоредил абсолютно блокиране на комуникациите, за да бъдат отклонявани всички посетители и съобщения. Напразно предполагаше, че би могъл да стигне до някакво решение, стига да се съсредоточи върху проблема достатъчно дълго. Явно не му се удаваше да насили въображението си.

Сигналът за посетители звънна. Базил знаеше кой е. Единствено Сарейн разполагаше с личния му код за достъп. Беше й го дал преди няколко години и за нейна чест тя го използваше рядко. Е, все пак можеше да си позволи кратка пауза.

Красивото й въодушевено лице изникна на екрана, измествайки сумарните данни. Базил винаги я намираше физически привлекателна и сексуално възбуждаща. Отначало си мислеше, че е прекалено млада, но Сарейн беше по-зряла от повечето жени, с които бе имал връзка. Беше съобразителна, въпреки че бе израснала на затънтена планета. Беше споделял с нея свои политически проекти и секретна информация, което не бе си позволявал с никой друг. Засега бе доказала лоялността си.

— Знам, че не желаеш да използвам този канал, освен при криза, Базил — каза тя. — И нека ти го кажа направо, че светът не се свършва — поне не днес. Но ние двамата трябва да останем за малко насаме. Позволи ми да организирам кротък обяд.

— Сарейн, денят не е подходящ за интимни срещи.

— Нямам това предвид, Базил. Имам предвид способността ти да вземаш решения и да обмисляш трезво въпреки напрежението. Позволи ми да бъда твой изповедник. Не доказах ли качествата си, като ти доведох всички тези зелени жреци?

Искаше да я отпъди, да й каже да го остави на мира, за да помисли, но това нямаше да помогне.

— Добре, успя да изиграеш картите си. От признание за онова, което свърши, ще проведем разговор. — Той посочи с пръст тъмноокото й изображение. — Но да не си посмяла да използваш същото тесте, дотрябва ли ти друга услуга.

В смеха й прозвуча очарователно лукавство.

— Ако реша да искам нещо друго от теб, Базил, чисто и просто ще измисля някой друг фокус.

Усмихна му се дяволито и Базил й прости, че го е прекъснала.

— Остави ме един час да приключа и ела в личното ми ниво. Поръчай, каквото ти се иска. Всичко ще е чудесно.

И той изключи образа й.

Генерал Ланиан беше включил деветнайсетимата нови жреци в пръснатия из десетте квадранта флот. Надяваше се мигновената комуникация чрез телевръзка да промени нарушения баланс на силите във войната с хидрогите. Може би операцията на Оскивъл щеше да обърне нещата към по-добро… или просто зелените жреци щяха да осигуряват малко по-бърза информация за всяко следващо поражение.

Ембаргото на хидрогите над газовите гиганти ги лишаваше от екти.

Без екти нямаше илдирийско космическо гориво.

Без по-бързи от светлинната скорост полети нямаше междузвездна търговия.

Базил отново вторачи сивите си очи в цифрите — виждаше как отслабват и рухват ханзейските колонии. Вече години наред си блъскаше главата. Единствената друга възможност, още по-невероятна, бе да открие съвсем нова система за бърз транспорт, която да не зависи от екти. И илдирийските, и човешките учени бяха работили над проблема, но просто не съществуваше алтернатива на горивото.

По-рано Земята бе използвала бавноподвижни заселнически кораби, които отнасяха хора в еднопосочни полети из Спиралния ръкав. Но продължаващо цял век пътуване изключваше възможността за какъвто и да било търговски обмен.

Главата му започна да пулсира от сграбчващата го мигрена — той се напрягаше да синтезира някакво всеобщо средство за поддържането на галактическата цивилизация, но дори най-гениалните му инженери едва ли биха могли да предложат решение. Не съществуваше ли никакъв друг начин за междузвездни полети?

Най-после изключи екраните и кристалният плот помръкна. Въздъхна и се приготви за обяда със Сарейн. Тя можеше да го разведри, да му помогне да забрави проблемите за около час било със секс, било с разговор.

Но и в двата случая Базил не очакваше да стигне до някакво решение.