Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (61)

59.
Крал Питър

Изборът на съпруга за крал Питър би трябвало да е радостно събитие, но със самодоволната си надменност и властнически маниери Базил Венцеслас развали всичко.

— Би трябвало да си доволен — каза той, като огледа лукаво Питър, — тъй като и без това нищо не можеш да промениш.

Младият крал се бе отпуснал в удобното кресло в кабинета на председателя. Беше си сложил короната, но бе достатъчно Базил да щракне с пръсти и кралската гвардия щеше да избута краля през подземните коридори чак до пирамидалния корпоративен щаб.

— Защо си се навъсил, млади човече? Ханзата гледа на това като на заслужена награда за многогодишната ти служба. Заслужаваш свенлива младоженка, която да стопля с очарователното си тяло леглото ти нощем, когато си свободен от кралските си задължения.

Въпреки неколкогодишните опити да изтрият паметта му, Питър вече не се впечатляваше от разкошния живот с всичките му удобства, изискана храна и развлечения.

— Хайде да не се преструваме, че награждаваш мен, Базил. Всичко, което правиш, е заради Ханзата. Мислиш ли, че ще ме манипулираш по-лесно с кралица? Тя твой агент ли е, който ще ме намушка в гърба някоя нощ, ако си ми ядосан?

— Естара от Терок? — Базил се разсмя и размаха пръст. — Питър, бъдещата ти съпруга и произтичащите от това предимства — както за теб, така и за Ханзата — нямат нищо общо с държането ти под опека. Ти просто играеш ролята си под моя команда. Не забравяй кой си.

Питър присви изкуствено сините си очи.

— Няма да забравя.

„Аз съм това, което ти направи от мен. Ти осъществи тази промяна, Базил. Независимо дали ти харесва, или не, вече не съм Реймънд Агуера. Аз съм крал Питър.“

— И коя е Естара от Терок? — попита Питър, преструвайки се на примирен.

— Предложена е като твой брачен партньор за постигане на съюз с Терок. Може да звучи средновековно, но такива неща се случват в политиката, откакто съществува цивилизацията. Всъщност някой би го нарекъл достойна за уважение традиция, предотвратила огромен брой войни.

— В такъв случай защо ни ми уредиш брак с принцеса на хидрогите?

— Не ме изкушавай, за да не направя тъкмо това — отвърна председателят и се усмихна без капка чувство за хумор. — Току-що присъствах на церемонията, на която Рейналд, братът на посланик Сарейн, бе провъзгласен за отец на Терок. По-младата му сестра Естара вече е достатъчно голяма за брак и ти подхожда великолепно. Повярвай ми, тя е прекрасна.

„Повярвай ми?“

— Доколкото си спомням, крал Фредерик никога не е имал кралски брак. Нито пък Бартоломю, макар един-двама от по-ранните крале да са имали символични кралици.

Базил се наведе над бюрото. Лицето му беше строго.

— Никой от тях не е царувал по време на война. Повече от пет години търпим лишения, откакто бе наложено ектиембаргото. Този брак ще укрепи духа, от което можем да се възползваме месеци наред. Сарейн остана на Терок, за да присъства на няколко важни събития, но скоро се връща — с Естара. Доколкото мога да преценя, тя е абсолютно… — той направи грациозен жест — прелестна и очарователна. Народът ще я хареса.

— Колкото мен — допълни насмешливо Питър. — Това си го уредил. — Съзнаваше, че е победен, и понеже искаше да обсъди проблема с ОХ, въздъхна тежко. — Позволи ми да видя как изглежда.

Базил му подаде плосък екран, върху който едно подир друго се появиха и изчезнаха няколко изображения — някои официални, други непринудени. Естара имаше вирнато носле, заострена брадичка и бледокафява кожа. Косата й бе опъната в прическа от деликатни, елегантно подредени къдрици и украсена с цветни нишки. Очите й бяха огромни и пленителни. Дали поради някакъв фотографски трик, или оптически ефект, на Питър му се стори, че го гледа право в очите. Беше удивителна. Изглеждаше невинна, но в никакъв случай банална или глупава. Това поне го успокои.

— Красива е, Базил, признавам го. Очаквам с нетърпение да я видя… и ще се възползвам максимално от ситуацията.

Председателят дръпна плоския екран от ръката на Питър, сякаш не искаше младият крал да оглежда годеницата си от прекалено близо.

— Трябва да се влюбиш в нея, млади момко. Това ще е най-добре за всички.

Питър усети да го обзема негодувание, но отговори спокойно:

— Щом така ми нареждаш, Базил.