Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (14)

12.
Базил Венцеслас

Искрата избухна в пламък и се развихри в огромен пожар, който погълна цяла планета. Беше само научен експеримент на преоткрита извънземна технология.

„По дяволите, никога не сме имали намерение да започваме война!“

В служебния си апартамент на върха на държавната сграда на Ханзата Базил Венцеслас преглеждаше изображения от първия опит с кликиския факел. Не откъсваше поглед от архивните кадри, в които спираловидните облаци на Ансиър просветнаха, заискриха и пламнаха. Кой би могъл да знае, че дълбоко в ядрото се спотайва извънземна цивилизация?

Като ответна мярка извънземните разрушиха една научна наблюдателна станция, изпариха четирите луни на Ансиър, съсипаха безброй скитнически небесни мини, унищожиха част от Илдрийския слънчев флот и убиха стария крал Фредерик. Дали беше достатъчно?

През изминалите почти шест години екипи експерти бяха анализирали записа от Ансиър секунда по секунда. Базил не очакваше да види нещо ново, но продължаваше да го впечатлява гледката на тотално разрушаване на планетата на хидрогите. Не изпитваше нито угризения на съвестта, нито състрадание.

Извънземните не желаеха да приемат никакви извинения, нито дори да контактуват. И в момента Базил не очакваше нищо от последната помирителна експедиция до Дасра — корабите много закъсняваха и имаше опасност да са се загубили, — но поне бе опитал. Нищо друго не можеше да измисли, никакви магически решения. Само да…

Кликиският факел бе изглеждал като истинска благодат, с която да открият необитаеми дотогава луни за колонизация. Извънземната технология бе открита от двама ксеноархеолози, които ровичкаха из античните руини на Кликис. Тази насекомоподобна цивилизация навремето била огромна между планетна империя, но преди десет хиляди години бяха оставили празни градове като боклукчийски купчини из слънчевите системи.

Базил се усмихна замислено. Може би Маргарет и Луис Коликос можеха да открият и друго чудо, някакво изумително изгубено кликиско приспособление, което Ханзата да използва като средство да принуди хидрогите да се молят за мир…

Но от години не се беше чувал с археолозите. Последното, което си спомняше, бе, че са на Рейндик Ко с малък екип, включващ и един зелен жрец. Коликос не бяха прахосници и председателят беше разпоредил да не се предприема никакво издирване. Не се налагаше да ги следи.

Отново потекоха кадрите на взривяващия се Ансиър, този път по-бързо, и красивата планета избухна в звезден пожар.

Усетил любопитство, Базил отпрати запитване по служебния терминал за последните съобщения относно дейността на Маргарет и Луис Коликос. Наскоро бе получил писмо без адрес от сина им Антон със запитване за местонахождението им. Бе се забавило по бюрократичните канали. Антон Коликос беше някакво университетско доцентче и очевидно не отправяше запитване за първи път…

Базил с изумление узна, че всякакви контакти с двамата Коликос са прекъснали не много дълго след ултиматума на хидрогите. Рейндик Ко не бе на нито едно от продоволствените трасета и ако някой не изпратеше спешна заявка за помощ, никой контрабандист не би подал съответните формуляри. Ксеноархеолозите пък имаха на разположение зелен жрец за моментална връзка при възникване на кризисни обстоятелства.

И все пак… пет години тишина? Нищо чудно, че синът им се бе обезпокоил. Базил усети, че му става студено. Възрастните изследователи бяха изчезнали безследно. Защо зеленият им жрец не бе изпратил съобщение?

Изпита ужас, че може да са загинали от глад на този изоставен свят. И никой не бе обърнал внимание. Председателят ненавиждаше да се пренебрегват подробностите.

Възстанови последните официални доклади, които бяха представили. Докато четеше сводките на Маргарет с растящия й ентусиазъм при разбулването на кликиската загадка, изпита вълнение. Може би на Рейндик Ко наистина имаше нещо важно. Нима бе пропуснал изключителна възможност?

Маргарет Коликос бе открила древна връзка между изчезналата кликиска раса и хидрогите — изумително откритие само по себе си. Твърдеше, че са открили друга оригинална и удивителна технология, но не уточняваше каква.

След което докладите бяха секнали.

Развълнуван, Базил излезе от офиса си и се спусна в подземния пасаж, който го отведе през обширната ботаническа градина със статуи в Двореца на шепота.

По пътя срещна амбициозната красавица Сарейн.

— Базил, искам да поговорим. Може ли да се срещнем в квартирата ми?

— Не сега. — Той я огледа. Младата жена можеше да си намери колкото си ще красавци да лазят в краката й като слуги, но повече я привличаше богатството му и политическата му власт. — Разполагаш ли с някой зелен жрец? Искам да изпратя съобщение.

Тя сбърчи чело.

— Току-що видях Натон да отива към градината.

Базил закрачи бързо. Без да е поканена, Сарейн го последва.

От двете страни на лъкатушещите пътеки растяха цветя и храсти. Зеленият жрец обичаше да се разхожда из поддържаните папратови градини в оранжерията на Двореца на шепота. Сега бе клекнал до едно езеро, скрито зад провисналите златолисти клони на върбите.

— Натон, нуждая се от услугите ти. Да отидем до най-близката фиданка.

— Последвайте ме, господин председателю.

Петнайсет посадени в глинени съдове млади световни дръвчета бяха разпръснати из огромния Дворец, повечето в правителствени помещения, където най-често възникваше необходимост от комуникации.

Докато бързаха, Базил заобяснява:

— Преди няколко години изпратихме един археологически екип на планетата Рейндик Ко. Взеха и зелен жрец, който засади горичка със световни дървета за пряка връзка. Трябва да възстановя контакта с тях. Не сме ги чували от години.

— За какво е това бързане, Базил? — попита Сарейн и го погледна съзаклятнически.

— Просто не искам да закъснея за приема.

Натон най-после коленичи до една от посадените фиданки, обгърна с пръсти ствола и изпрати мислите си по телевръзката, свързвайки се със световната гора, обхващаща милиони мисловни канали.

— Казва се Аркас — каза Натон. — И наистина е посадил фиданките си там. — Татуираното му лице се навъси. — Всички дървета на Рейндик Ко са мъртви. Връзката е прекъсната. — Жрецът замига разтревожено. — Дърветата са мъртви… Защо… защо не ни е съобщила световната гора?

Първоначалното недоумение и безпокойство на Базил прераснаха в истинска загриженост, докато наблюдаваше неочакваната реакция на дворцовия зелен жрец. Натон сграбчи засадената фиданка и отново се включи в телевръзката, сякаш за да изпрати безчет спешни запитвания към мрежата на световната гора.

Дълбоко замислен, Базил закрачи към кабинета си. Сарейн бързаше до него.

— Какво има, Базил? Няма ли да ми кажеш?

— Остави ме да помисля, моля те. Това е нова информация. Все още не знам какво означава… но може да е изключително важно.

И ускори крачка. Тя изостана По-късно щеше да я успокои, а по-вероятно бе тя сама да дойде при него и да намери начин да му се извини.

Според последните бегли съобщения екипът Коликос очевидно се бе натъкнал на нещо важно, но след първите неясни намеци не бе последвал обстоен доклад. По дяволите, защо не бе повдигнал този въпрос досега? А и щом зеленият жрец така очевидно се бе паникьосал, значи действително се бе случило нещо необичайно.

С всички тези кризи в Ханзата подобен проблем не биваше да се изплъзне от вниманието му. Но сега случаят бе предизвикал подозренията му и бе събудил надеждите му. Може би археолозите наистина бяха открили ново технологическо чудо, по-значително дори от кликиския факел? Единствено Маргарет и Луис Коликос бяха способни на подобно нещо.

Базил не обичаше да оставя работите несвършени. Щеше да плати необходимото гориво и да намери някой малък кораб, който не се използваше за важни задачи.

Прокара замислено пръст по брадичката си. И си спомни за своя извънземен социолог и агент Дейвлин Лотце, изпратен на изоставената илдирийска колония Крена. Преструвайки се на обикновен колонист, Лотце подмолно проучваше всяко кътче и събираше незабележими сведения за илдирийската цивилизация. Бе разполагал с достатъчно време, за да приключи със задълженията си там.

Да, Лотце би свършил чудесна работа. Базил реши да го изпрати на Рейндик Ко, за да разбере какво се е случило с археолозите.