Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (9)

7.
Ческа Перони

Жега, неописуема жега — достатъчна да размекне скала и да изпари леките елементи, както и да стопи за миг всяка органичната плът.

Исперос беше ужасно място, пълно с опасности. Но за скитниците жегата бе суровина. Тежко укрепената колония произвеждаше достатъчно чисти метали и редки изотопи, за да си заслужава риска да живеят и работят тук.

Като говорител на клановете, Ческа Перони бе пристигнала да поздрави Кото Окая заради находчивостта му при изграждането на обект на ръба на ада.

— Никой не би могъл да повярва, че е възможно, но ти прозря онова, което други бяха слепи да съзрат. Успехът тук е поредната подкрепа за нашата съсипана икономика.

Ексцентричният инженер изслушваше притеснен хвалбите й в подземния бункер. Кото беше гений, но така и не бе успял да се научи да приема комплиментите с изящество.

Тъй като нямаше търпение да впечатли гостенката си, той я поведе по дълбоките тунели, като бършеше струйките пот по червендалестите си скули и почесваше влажната си къдрава коса.

— След ниво две става по-хладно. — Той почука по керамичните плочи на изпечената стена. Отекна глух звук. — Три керамични пласта с допълнителен изолационен скалноклетъчен слой. Вакуумирани кухини за спиране на термичния трансфер.

— Никой друг не би могъл да се възправи срещу мощта на цяло слънце. Образец на скитническа изобретателност.

Похвалата й бе искрена. Той я прие със скромна усмивка.

— Огромният слънчев енергиен поток доставя голямо количество енергия за функциониране на генераторите, атмосферните процесори и охладителните системи. — Той посочи конструкцията от покрити със скреж тръби, които се изопваха като кръвоносни съдове покрай стените на тунела. — Създадох неортодоксална енергийна поточна система, която усвоява повърхностните енергийни излишъци и ги отвежда в масивни стабилизатори, които излъчват ненужната топлина. Е, поне част от нея. Просто едно от откритията ми.

Преди години, когато хидрогите забраниха небесния минодобив, Ческа бе призовала всички кланове за изнамиране на иновационни технологии за събиране на водород из Спиралния ръкав. Кото беше истински извор на идеи. Докато се създаваше станцията Исперос, прокопаваха тунелите и изграждаха топилните, той успя да препроектира процесорната верига на ектиреакторите, за да ги направи по-ефективни. Тъкмо той измисли и мълниеносните кораби, загребващи водород от облаците на газовите гиганти чрез светкавично проникване и оттегляне.

Скитниците все някак успяваха да направят дори невъзможното. Тя пое дълбоко дъх, доволна от постигнатото. „Да, действително невъзможното.“ Както връзката й с Джес. Но след толкова време Ческа бе успяла да хвърли мост над пролома, който я разделяше от мъжа, когото обичаше…

Преди години, когато бе сгодена за Рос Тамблин, се бе влюбила в по-малкия му брат. След като хидрогите убиха Рос, на двамата с Джес им бе предоставена възможността да бъдат щастливи заедно. Но когато избраха Ческа за говорителка, а Джес наследи семейния воден бизнес, двамата обърнаха гръб на чувствата. Бяха единодушни по въпроса, че говорителката трябва да е силна и абсолютно съсредоточена, поне докато не отмине кризата.

Тогава това решение им се стори разумно.

Година по-късно станаха тайни любовници, а сега най-после бяха решили да обявят намеренията си да се оженят след около шест месеца. Шест дълги месеца… но краят вече се виждаше. Щеше да получи малкото щастие, където можеше.

Дотогава трябваше да се съсредоточи върху задълженията си на говорителка.

Кото я въведе в един защитен контролен бункер, облицован с керамични плочи.

— Наричаме го Луксозния салон.

Осем скитници бяха седнали пред пултове и следяха от екрани дейността на корабните екипажи върху сенчестата страна на планетата.

Исперос се къпеше сред яростната корона на непостоянното слънце като отломък в пещ. Гигантски мобилни минни машини и повърхностни топилни функционираха само в неосветената зона оттатък терминатора, доскоро изложена на слънчевото обгаряне. Машините изгребваха повърхностния пласт и го претопяваха в метали, като отделяха полезните изотопи с къс живот, създадени от потоците космически лъчи.

— Нашите кланове винаги са били изкусни в разработването на астероиди извън системата — каза Кото, — но там скалите съдържат ненужни леки елементи, ледени късчета и газове. Тук на Исперос слънцето върши цялата преработка вместо нас. Остават само най-чистите тежки метали. — Той разпери ръце. — Ние само ги оформяме в кюлчета и ги зареждаме в транспортното оръдие. Съвсем просто.

Ческа се съмняваше, че изобщо нещо на Исперос може да е „съвсем просто“, но бе очарована от техническата дързост. Голямата гъска никога не би поела подобен риск.

Върху напуканата повърхност навън прокарани преки пътища отвеждаха от минните съоръжения по терминаторната граница. Автоматични транспортьори откарваха палетите с преработени кюлчета до дълго един километър транспортно оръдие, задвижвана с електрическа енергия система, която ги изстрелваше в пространството със скорост, едва достигаща точката на преодоляване на гравитацията. На безопасно разстояние от яростното слънце товарните кораби на скитниците събираха изстреляните съкровища. Търговци доставяха металите до други обекти на скитниците или до носещите по-големи печалби ханзейски колонии, чиято промишленост се нуждаеше от черноборсаджийски ресурси.

Кото посочи на един екран гора от нажежени до вишневочервено гигантски керамични стабилизатори, извисяващи се като вятърни мелници над вече изгребаната повърхност.

— Строим повече топлинни радиатори, за да понижаваме вътрешната температура в станцията с един-два градуса, но винаги съществува избор между разходване на времето за собственото ни удобство или за производство на повече метали.

Транспортното оръдие изстрелваше матовосребристи цилиндри с еднакъв размер, форма и обем на всеки две секунди. Те отлитаха като снаряди. Всеки месец преместваха оръдието, за да е винаги в пълзящата сенчеста зона. Загубваха се по няколко заблудени кюлчета, чиито траектории се изкривяваха поради привличането на астероидите или грешки в изчисленията, но товарните мрежи прихващаха повечето метални цилиндри.

Като гледаше какво е успял да направи Кото на Исперос, Ческа се почувства истински горда. Това й вдъхна необходимата увереност, че скитниците ще надживеят войната с хидрогите. Някак си. Както и те двамата с Джес.