Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (85)

83.
Росия

След като сплашващите наказателни сили на ЗВС приближиха пръстените на Оскивъл, всички скенери бяха разгърнати, а проучвателните и разузнавателни кораби изстреляни да изследват системата и да планират операцията. Знаеха, че хидрогите се спотайват някъде там под облаците. ЗВС трябваше само да ги принудят да се покажат.

Генерал Ланиан издаде заповед от огромния флагман „Голиат“:

— Това не е учение. Извършваме опасна мисия. Надявам се, че всички сте готови за нея.

Брадичката му излъчваше непоколебимост, кокалчетата на ръцете му бяха побелели, а очите му проблясваха решително.

Зеленият жрец Росия винаги усещаше реалността на опасностите. След като научи за стародавното съперничество между хидрогите и световната гора, усещаше заплахата съвсем осезаемо. А сега се бяха отправили направо към гнездото на гибелните създания. Древните врагове.

Много отдавна хидрогите бяха унищожили почти напълно дърветата и световната гора нямаше никакво желание да се сражава отново. Струваше му се, че дърветата приемат с неохота да участват в акцията и се надяват единствено да установят контакт с врага. Но Росия таеше слаба надежда.

Изолирана на Терок, световната гора беше пасивна и изпитваше страх от ново избухване на конфликта… но сега хидрогите явно се бяха надигнали и унищожаваха всеки горист свят по пътя си. Росия усещаше тревогата да пронизва цялата световна гора. Последните оцелели световни дървета се криеха от хидрогите цели десет хиляди години. Едва неотдавна дърветата бяха започнали да се разрастват и разпространяват и върху други планети.

Може би подполковник Бриндъл щеше да постигне онова, на което се надяваше. Но Росия се съмняваше.

Изпълнен с тревожни предчувствия, зеленият жрец бе седнал в един хладен полимерен стол, заобиколен от твърди метални уреди. Държеше своята любима фиданка при себе си в станцията. Макар засаденото растение да представляваше странен анахронизъм сред компютърната технология на ЗВС, за ирония телевръзката на Росия бе по-ефикасна от тази на всички системи на „Голиат“.

От мостика на дреднаута Ланиан полагаше максимални усилия да изглежда непоколебим и неустрашим.

— Ще направим последен дипломатически опит. Ако и той не успее, ще изпробваме новите бойни компита и ще покажем на хидрогите, че сме твърдо решени. — Ланиан погледна Росия. — Чрез директната ни връзка председателят Венцеслас и стратезите ни на Марс също ще ни оказват съдействие. На път сме да спечелим най-голямата си победа в тази война.

— А ако се провалим? — попита Росия.

— Ако се провалим, никой от нас няма да е в състояние да се притеснява особено.

Росия бе наблюдавал бойните приготовления и настроението на войските и имаше ясното усещане, че макар привидната им настройка да е за преговори, всъщност очакват сражение. Очакваха го. Сърцето му изтръпна при тази мисъл.

Бледожълтите облаци на Оскивъл напомняха езеро от разлято мляко с каймак и се различаваха от всичко, което бе виждал на Терок. Там долу сред заобиколената от пръстените супа от газове се спотайваха хищници, много по-смъртоносни от уайверните.

Росия побутна стъблото на фиданката. Свърза се чрез телевръзката с дърветата, намери партньорите си върху останалите бойни кораби на ЗВС, пръснати из десетте квадранта, останалите в родния Терок зелени жреци и Ярод, който следеше всички действия от базата на Марс. Изпрати мислите си и получи потвърждение.

— Генерале, Ярод съобщава, че на Марс всички са готови. Председателят Венцеслас е пристигнал и очаква да му изпратим съобщение.

Ланиан кимна, удовлетворен от директния отговор.

— Дръж ги в течение какво правим тук.

С енергични и точни думи Росия описа всичко, което виждаше, и обрисува необикновената планета с нейните смайващо красиви пръстени. Съзнанието на световната гора погълна всичко и разпространи познанието до най-отдалечените си дървета, където и да се намираха.

Росия разтърка настръхналата кожа на ръцете си. По традиция жреците носеха малко дрехи, за да могат листата да докосват сензорните рецептори на кожата им, докато се разхождат сред тях. Сега обаче бе облякъл униформа на ЗВС с къси ръкави, за да му пази топлина. Стерилизираният въздух на „Голиат“ винаги беше студен.

— Разгръщаме разузнавателните компита, сър — докладва един от офицерите.

Росия така и не можеше да запомни объркващите чинове и звания.

Зеленият жрец се приближи до най-близкия прозорец, за да проследи отлитането на бързите кораби пред бойната група и плъзгането им над полюсите на Оскивъл. Управляваните от роботи ремори бяха едва забележими точици сред воалите на мъглите.

— Направи необходимото да навлязат достатъчно дълбоко в облачните слоеве, за да предоставят надеждна информация за близостта на хидрогите — нареди Ланиан. — Дистанционните ни сензори никога не са наред. Дано тези компита свършат по-добра работа.

Яките бойни компита понасяха високо налягане и високи температури, тъй че бяха способни да проникват по-дълбоко от всеки човешки разузнавач. При необходимост разузнавателните компита можеха да се спускат, докато атмосферата на Оскивъл не сплеска корабите им, и да продължават да изпращат съобщения докрай.

— Зелени жрецо, съобщи на командния център на Марс, че пристъпваме към фаза едно — каза нетърпеливо Ланиан към насадената фиданка.

Росия премигна с кръглите си очи, след което докосна стъблото и заговори чрез телевръзката. Всички включени зелени жреци получиха едновременно съобщението: в Двореца на шепота на Земята, на базата на Марс, по разпръснатите из Спиралния ръкав бойни кораби и чак на Терок.

— Председателят потвърждава предприетите действия.

Ланиан застана на мостика. Дишаше учестено. След това, най-после удовлетворен, кимна.

— Добре, пригответе посланическия кораб и извикайте подполковник Бриндъл на площадката за излитане. Да дадем последен шанс на дипломацията. А след това да сме готови за всичко.