Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (100)

98.
ДД

Спускаха се все по-надолу и по-надолу… прониквайки в непознатите адски дълбини на газовия гигант. ДД изпитваше ужас от неконтролираното спускане, но още по-силно се страхуваше от онова, което възнамеряваха да му направят кликиските роботи.

За да се успокои, той си прехвърляше спомените за първата си собственичка Далия Суини, когато тя беше още момиченце. Спомни си щастливите времена, когато приготвяше вкусна храна за Маргарет и Луис Коликос, докато им служеше в археологическия лагер. ДД винаги бе полагал максимални старания, без да клинчи от задълженията си.

Но сега неприятните събития нямаха край. Кликиските роботи нямаха намерение да го пуснат.

Сирикс се бе заел с програма да проникне с техния износен кораб дълбоко в атмосферата на Пторо. От нагръдника на бръмбароподобния робот се подаваха манипулационни крайници. Оптическите му сензори искряха в яркочервено, докато обясняваше с бръмчащия си менторски глас на плененото компи:

— На тази височина в тропосферата вихровите движения са много силни, но въздухът е толкова разреден, че не съществуват никакви навигационни рискове. Не се притеснявай.

ДД завъртя глава и огледа тромавата машина.

— Не това ме притеснява. Не искам да слизам там долу.

— Въпреки това ние искаме да те вземем.

Пторо беше отдалечена студена планета, по-дребна и по-плътна от повечето супергиганти. Имаше пет тънки сребристи пръстена около екватора. В база данните на ДД нямаше никакви записи за наличие на небесни мини тук.

Докато корабът на Сирикс продължаваше да прониква през сгъстяващите се атмосферни пластове, температурата се покачваше. Промъкваха се през водородни слоеве с малки количества хелий. Прекосиха облачен воал от амониеви кристали и ДД трябваше да се хване здраво, та силното друсане да не го метне встрани.

— Къде отиваме, Сирикс? И защо е необходимо да го правим?

— За да се срещнем с бойните си другари.

Древният робот не продължи с обясненията си.

Навлязоха в истински коктейл от ацетилен, метан и фосфин. Атмосферата се превърна в супа от червеникавокафяви облаци и корабът се замята от мощни течения. ДД си помисли, че всеки момент ще катастрофират.

След което събитията придобиха още по-невероятен характер.

Сред облаци от амониев сулфид някакво подпухнало и прозрачно като медуза създание размахваше огромните си пипала. Сребристите подутини върху желатиновата му мембрана приличаха на десетки очи, които проследиха кораба, докато профучаваше покрай него.

Обрасла с козина стоножка от стъклоподобна тъкан се мяташе като камшик. На друго място в безбрежното небе ДД забеляза проблясващи ръбести кристали в преливащи основни багри, сякаш живи летящи скъпоценни камъни. Навсякъде се носеха планктонови мехури, които преработваха горещината в атмосферата на Пторо и поглъщаха химическите съединения от облаците. Един от мехурите се удари в спускащия се кораб и разпръсна зеленикавосиня струя върху наблюдателния люк.

Корабът ревеше и се тресеше. ДД знаеше, че е подсилен да издържи на невероятното налягане. Макар да не беше го искал, кликиските роботи бяха осъществили конструктивни подобрения в тялото му, което му даваше възможност да понесе тежките условия на заобикалящата го среда. ДД си даваше сметка, че ако корабният корпус не издържи, самият той ще съхрани функционалността и съзнанието си безброй години, мятан и влачен от ураганите сред лепкавата атмосфера на този сатанински свят. Трудно можеше да си представи по-отвратителна участ.

Но поне би се отървал от Сирикс и всички тези кликиски роботи.

Мъглите най-после се разтвориха като листчета на цвят. Червените оптически сензори на Сирикс проблеснаха.

— Стигнахме местоназначението.

Пред тях сред облаците на Пторо висеше грозд от гигантски сфери с диамантени корпуси. ДД бе виждал корабите на хидрогите, нанесли неизчислими поражения из целия Спирален ръкав, но те бяха ситни точици в сравнение с тези гигантски конструкции.

— Сферичните градове на хидрогите могат да се придвижват из газовите гиганти във всички светове през трансвходовете в ядрата.

ДД запечатваше всичко.

— Впечатляващо.

Луис Коликос често бе използвал тази нищо неозначаваща уклончива фраза. Сега ДД осъзна колко полезна може да бъде тя.

През прозрачните стени на колосалните сферични градове ДД виждаше въртящи се конструкции — архитектурата, материалите и технологиите им нямаха никакви допирни точки с използваните от хората. Сирикс насочи кораба към непроницаемата стена на най-близката сфера и проникна през диамантената повърхност, сякаш беше от желе. Озоваха се във фантастичната метрополия.

— Сега ще разбереш колко умно постъпихме, сключвайки съюз с хидрогите преди много време. Всички останали раси са обречени на изчезване.

— Но това ви е принудило да се обърнете срещу собствените си създатели.

— Несъществена подробност. — Черният робот приземи кораба на издадена платформа от прозрачен блестящ метал. — Всичко, което правим, е за запазването и развитието на нашия вид.

Тромавият робот нареди на дружелюбното компи да го придружи в естествената обстановка на хидрогите. Всяко човешко същество би загинало на секундата, но модифицираното тяло на ДД се приспособи към налягането и високата температура в сферичния град. Наоколо прелитаха странни вещества, наподобяващи кашообразни мъгли живак, които се движеха и образуваха всевъзможни форми, сякаш бяха от течно кристална глина.

— Хидрогите ще разговарят с нас — обяви Сирикс.

Три от необикновените носещи се създания се приближиха към платформата за кацане и като по сигнал се източиха едновременно на височина, образувайки различими физически силуети от сребриста материя. Накрая се установиха под формата на металически човешки очертания, облечени в симулативни дрехи, наподобяващи по стил скитническо облекло.

— Защо изглеждат така? — попита ДД.

— Такава форма са си избрали, докато трае настоящата фаза на конфликта. Тя възпроизвежда първото човешко същество, което са забелязали и погълнали. Служи за родов представител. Хидрогите не долавят разликите между отделните хора или илдирийци. Дори ние, кликиските роботи, се затрудняваме при установяване на недоловимите различия между тези раси.

— Може би защото не са изследвали достатъчно добре хората, за да ги разберат — предположи ДД. — Много проблеми могат да бъдат решени, ако се опитат.

— Понякога хидрогите анализират пленниците си, но не проявяват особен интерес в това отношение.

— Те имат ли човешки пленници?

— Няколко мостри — отвърна Сирикс. — За експерименти.

Неочаквано ДД усети искрица надежда.

— А знаят ли какво се е случило с моята господарка Маргарет Коликос, след като премина през кликиския транспортал? Хидрогите може да са я заловили…

— Маргарет Коликос няма нищо общо. Хидрогите не са я заловили.

Живачните извънземни тръгнаха върху изкуствените си човешки крака напред. Бяха все така злокобно безмълвни, като се изключеше странното пулсиране, вероятно недоловима за сензорите на ДД комуникационна връзка.

— Доведохме още едно произведено от хората компи — обяви Сирикс, сякаш горд с поднесения образец. — Искаме тези разумни механизирани роби да станат подобни на нас. Доказахме, че това може да стане.

ДД взе думата от свое име.

— Преценките ти са неоснователни, Сирикс. Никое компи не желае подобно нещо.

— Ти не осъзнаваш собственото си положение, ДД — отвърна подигравателно Сирикс. — Въпреки че компитата не схващат, че са роби, невидимите белезници си остават белезници. Ние ще ви обучим да схващате.

Трите хи дрога ги оглеждаха втренчено. ДД се опита да долови някакъв контакт от страна на живачните статуи, но виждаше срещу себе си само злонамерени погледи и неизречена заплаха.

Сирикс продължи да разговаря с тримата представители на извънземните. ДД си помисли, че масивният кликиски робот се държи като слуга, който се моли на надменен крал.

— Умоляваме за подкрепата на могъщите хидроги да се справим с тези човешки същества… така, както ни помогнахте при унищожението на кликиската раса. — Той изкриви геометричната си глава, за да погледне плененото компи. — След известно време ДД ще разбере и ще осъзнае мъдростта на нашите намерения. Ще продължим да го инструктираме.

Най-накрая наподобяващите скитници хидроги заговориха едновременно с отекващи от еднаквите им уста гласове.

— Хората не бяха замесени в настоящия конфликт, докато не унищожиха един от нашите светове. Сега техният живот е залог в тази война…

— Това беше нещастен случай — прекъсна ги ДД. — Знам, че това вече ви е обяснено. То не беше нападение срещу Ансиър. Моите господари се опитваха да затоплят ледниковите светове, като създадат нови звезди.

— Звездите принадлежат на фероуите — отвърнаха хидрогите. — Газовите планети са наши.

— Хората са се съюзили с древните ви врагове — обади се Сирикс.

— Станаха участници в битка, която не разбират. Тази война не ги засяга.

Извън гигантския сферичен град се появи ярка бяла линия — сякаш се взриви сплескана звезда. ДД видя през прозрачната стена бялата линия да се разтваря като уста, разделяйки устни във времепространството. Зад устните се виждаше гигантска вихрушка. През отвора като новородено се плъзна друг титаничен сферичен град, ескортиран от ято шипести бойни кълба.

Щом навлязоха в плътната атмосфера на Пторо, трансвходът зад тях се затвори с гръм. Новодошлият сферичен град се присъедини към останалите куполи в метрополията на хидрогите.

Хидрогите зажужаха и засъскаха, сякаш разговаряха, а Сирикс преведе на ДД:

— Тази сфера пристига от друг свят на хидрогите, където човешките военни сили са се опитали да ги победят с атомни оръжия, пуснати дълбоко сред облаците. Унищожили са няколко бойни кълба и са повредили шест гъстонаселени сферични града.

ДД слушаше с тревога.

— А колко хора са били убити?

Без да отговаря на въпроса му, кликиският робот се обърна към представителите на хидрогите.

— От само себе си става ясно, че хората трябва да бъдат наказани.

— Не, от това военните действия само ще се разраснат — предупреди ДД. — Може да бъде постигнат мир. Не може да няма основа за постигане на споразумение.

— Хората ни нападнаха — отвърнаха отново в абсолютна хармония хидрогите. — Отново.

— А вие разрушихте десетки техни небесни мини и дори изпарихте четири луни.

— Това няма значение — отсече Сирикс с наглостта на кръстоносец. — За онова, което сториха на хидрогите, за онова, което продължават да вършат по отношение на своите компита, те следва да бъдат елиминирани.

Трите живачни извънземни заблещукаха едно до друго.

— Няма място за взаимно разбирателство. Верданите продължава да се крият между тях.

— Какво означава това? — попита ДД. — За какво говорите?

Сирикс забръмча:

— Хидрогите са съсредоточили сферични градове и бойни кълба за ново масивно придвижване. Скоро ще предприемат нападения срещу всички човешки светове и ще ги унищожат един след друг. Ще разрушават всеки срещнат човешки кораб. Хидрогите ще постигнат бърза и абсолютна победа за нас. Не след дълго човешката раса ще изчезне. Както кликиската.