Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (120)

118.
Престолонаследникът Джора’х

Болката от загубата го разтърси, докато стоеше на площадката за излитане на върха на един от дворцовите куполи, вече приключил подготовката за бягството си.

Като престолонаследник, Джора’х тайно бе назначил един готов да му се подчини капитан и бе осигурил достатъчно голям кораб и екипаж за светкавичен полет до Добро. Болката, че е изоставил Нира да страда толкова години, бе нетърпима. Магът-император го възпрепятстваше вече дни наред по всички възможни начини, но Джора’х не можеше да отлага повече.

Длъжен бе да спаси Нира… и отново да я прегърне, да я помоли за прошка за всичко, което бе преживяла. Джора’х знаеше, че трябва да действа светкавично, преди магът-император да е усетил какво възнамерява да направи.

Когато видя охраната да се появява от асансьорите в дъното на площадката, разбра какво ще поискат от него. Връзката му с тизма се бе скъсала и баща му отново щеше да го спре, но той се закле, че този път няма да изостави Нира.

— По-бързо! — викна той и наетият екипаж се втурна по рампата към кораба…

И в същия миг сърцето му се разкъса от болка.

Джора’х се олюля и извика, пронизан от разтърсващо страдание. Никога през живота си не бе затрупван от такава лавина от празнота и разруха, която сграбчи душата му.

Замаяният престолонаследник се опита да запази равновесие. Капитанът на кораба залитна и рухна на колене. Всички членове на екипажа едва дишаха, някои бяха паднали на площадката и безпомощно се гърчеха.

Цялата илдирийска вселена се сгромолясваше.

От балконите на Призматичния палат поклонници, служители и благородници надигнаха отчаян вопъл на потрес и недоумение. Стражата, която маршируваше по площадката към Джора’х, неочаквано се олюля стъписана.

Тизмът се бе разкъсал. Сложно преплетените духовни нишки, които държаха цялата илдирийска раса в една огромна мрежа, се изопнаха… и се скъсаха. Изворът на светлината помръкна.

— Не! — изкрещя Джора’х, внезапно осъзнал какво се е случило. — Магът-император е мъртъв!

И се запрепъва с несигурни крачки към Призматичния палат. Дългата му коса се мяташе като побесняла. Той не забелязваше никого, не мислеше за нищо, освен по-скоро да стигне до съзерцателната стая на баща си…

Противният Брон’н се бе изправил до заключената врата със зловещото си копие. Но се бе превил и се подпираше на оръжието си като старец, сякаш и неговите жизнени нишки бяха прекъснати. Злобните му очички гледаха Джора’х укорително. Острите му зъби блещукаха през зейналата му уста.

— Какво става? Къде е баща ми?

— Заповяда ми да стоя тук и да ви чакам. — Брон’н пое мъчително въздух. — Каза ми да не пускам вътре никого, никого, освен вас. Знаеше, че ще дойдете.

Джора’х гледаше стража и не можеше да повярва.

— По собствено желание ли го направи? Ти си знаел какво възнамерява и не си го…

— Аз служа на мага-император — отвърна Брон’н, сякаш думите бяха последното му спасение — Не задавам въпроси.

Джора’х се втурна в стаята и видя отпуснатото бледо туловище на баща си в какавидения трон. Мъртвият Сайрок’х приличаше на сивкав плужек с провисналите гънки тлъстина върху мускулите му. Беше ясно, че магът-император е изразходвал огромно количество енергия, за да издържи до самия край. Сега обаче плътта му бе победена от неумолимата гравитация.

Джора’х грабна отпуснатата му ръка, сякаш все още имаше някаква надежда, но отекванията на разпокъсания тизм му нашепваха, че баща му е мъртъв. Магът-император се бе върнал при Извора на светлината.

Джора’х грабна празния мускал и се вгледа в последната капчица яркосиня течност.

— Но защо? — допита той безжизненото тяло. — Защо постъпи така, татко? Аз се нуждая от твоите напътствия. От твоите съвети. Сега как ще управлявам народа? Не съм готов.

В същия момент разбра всичко и се хвана за края на какавидения трон, за да не падне. Баща му беше осъществил отчаяния си план. Щом нишките на тизма се фокусираха върху него, щом Джора’х поемеше сам мрежата и се свържеше с потоците на Извора на светлината — едва тогава щеше да осъзнае много повече, отколкото би могъл да го научи той.

— Трябваше да му попречиш, Брон’н.

Стражът стоеше съкрушен до вратата.

— Аз служа на мага-император — отново изрече като мантра той.

— Аз съм магът-император сега!

— Не още — отвърна Брон’н. — Не и преди да извършите церемонията и да поемете контрола над тизма. Дотогава нямаме маг-император.

Съкрушен и объркан, Джора’х започна да осъзнава всичко, което предстоеше да се случи, и всичко, което му предстоеше да направи. Докато нямаше маг-император и тизмът оставаше разкъсан, илдирийската раса щеше да е разединена, объркана… и с времето положението щеше да се влошава. Народът щеше да изпитва невероятни психически страдания. Всички дори можеха да се побъркат.

Нямаше никакъв избор, освен да поеме ролята си колкото е възможно по-скоро, макар че щяха да са нужни няколко дни, за да събере всички губернатори в Миджистра. Така или иначе, длъжен бе да го направи.

Джора’х пак стисна ръката на баща си. Сайрок’х бе умрял съзнателно, но това внезапно решение, което принуждаваше престолонаследника да застане начело на Илдирийската империя, бе прекалено тежко.

Ужаси се — даде си сметка, че със съпротивата си по въпроса за Нира и настойчивостта си да отлети за Добро въпреки строгата забрана на баща си, сам го бе подтикнал към този фатален акт.

Сега вече не можеше да отиде да й помогне. Длъжен бе да остане и да положи всички усилия да спаси Империята.

Докато престолонаследникът скърбеше над тялото на великия владетел, Брон’н стоеше на пост пред стаята.

Бе спазил нарежданията, бе изпълнил задълженията си… но си даваше сметка за своя дял от вината. Обърна катаната и насочи кристалния връх срещу себе си. Внимателно го допря до долния край на гръдната си броня. Натисна достатъчно силно, за да може върхът да прониже ризницата и да проникне през кожата му. Бликна кръв и той усети остра болка.

Спря, колкото да се увери, че е избрал точното място.

Опрял дръжката на копието в стената, Брон’н натисна напред с цялата си животинска сила. Изкашля кръв през устата, после натисна още по-силно, докато острието на катаната не прониза сърцето му. Непоколебимата му решимост и напрегнатите му мускули не го изоставиха, докато окървавеният връх не изскочи през гърба му.

Щом чу шума от падането му в коридора, Джора’х изскочи от стаята. Видя какво е направил Брон’н и вдигна умолително очи към блесналите в небето слънца.

Но не видя светлина и не усети топлина.