Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (81)

79.
Престолонаследникът Джора’х

Налегнат от съмнения, Джора’х проучваше тайната история, която бе узнал. Преди години бе посетил извисяващата се величествена световна гора на Терок и бе усетил пулсиращото съзнание на свързаните помежду си дървета, потънали в размисъл за всичко научено от тях. Нима някога тази огромна гора бе воювала с хидрогите?

Отново се замисли за очарователната Нира, която бе обсебила сърцето му. Като зелена жрица тя носеше със себе си част от съзнанието на гората. Може би щеше да му разкрие много повече за древната война, само да бе останала жива. Как копнееше да си поговорят двамата, да усети докосването на кожата й до своята, да потъне в ясните й очи. Само да не бе загинала в онзи трагичен случаен пожар, докато той беше на Терок…

Заобиколен от мистериозни разкрития, Джора’х внезапно трепна от проблесналата в мозъка му неканена мисъл. Прекалено удобна случайност. В прекалено удобен момент.

Колко още измами му предстоеше да разкрие? Нима магът-император бе погребал истината, за да защити сина си… или за да го контролира по-добре?

Диамантените листове паднаха от ръката на Джора’х и се плъзнаха по пода като ледени отломки. Почувства се изтощен от сложните въпроси, тайните и лъжите. Взел категорично решение, престолонаследникът грабна древните документи и излезе от покоите си. Повече никакви колебания. Трябваше да се срещне с баща си и да узнае цялата истина.

Многоцветни стъклени стени препречваха входа към личните покои на мага-император. Макар светлината да проникваше през тях, багрите и неравностите върху стъклото деформираха образа и нищо отвътре не се виждаше.

Плещестият страж Брон’н бе застанал пред входа и държеше заострената си кристална катана пред гърдите си. Грубоват и изпълнителен, Брон’н дори не помръдна при приближаването на Джора’х.

— Магът-император не може да бъде безпокоен.

В други случаи Джора’х спокойно се оттегляше. Сега обаче нямаше намерение да изчаква.

— Трябва да го видя.

— Заповедите му бяха категорични, престолонаследнико. Наредено ми е да не пускам никого.

Джора’х се изправи непреклонно пред масивния страж.

— Аз съм твоят следващ маг-император, Брон’н. Ако вътре се провежда важна среща, би трябвало да присъствам. — Той се приведе и стражът се дръпна. — Или допускаш, че магът-император крие тайни от мен?

Буря от недоумение мина по лицето на Брон’н. В същия момент вратата се открехна и се показа неприветливото лице на Удру’х, губернатора на Добро, който го изгледа със смутено раздразнение. Отвътре се чу звучният глас на мага-император:

— Пусни го, Брон’н. Трябва да разговаряме и с Джора’х.

Джора’х мина край телохранителя и се закова на място, щом вратата се затвори зад гърба му. Твърде много въпроси бушуваха в главата му. Бледият дебел маг-император в какавидения трон изглеждаше ужасно. Дългата му плитка потрепваше в конвулсивни гърчове, а болката от туморите бе изписана върху лицето му.

Но Джора’х не усети никакво съчувствие — не и сега. Без да обръща внимание на Удру’х, той вдигна документите с цензурираните части от Сагата.

— Несъмнено има някаква сериозна причина да ми покажеш тази част от нашата история, нали? Познаването на половината отговор само увеличава степента на невежеството, татко.

— Понякога истината може да бъде унищожителна — отвърна магът-император. — Не всеки е достоен за нея.

— Истината си е истина! С какво право лишаваш илдирийците от тяхното наследство?

— С моето право. Аз съм магът-император, порталът към Извора на светлината. Аз контролирам тизма. Аз контролирам истината. — Той поуспокои глас. — Никой, освен мен — а не след дълго освен теб, Джора’х — не може да реши кое е най-добро за нашия народ.

Губернаторът на Добро се доближи от едната страна на баща си.

— Човешкото безумие разбуди отново хидрогите, но ние винаги сме знаели, че те ще се завърнат. Сега вече може би си готов да проумееш съществената работа, която вършим на Добро.

Почувствал се още по-измамен, Джора’х се обърна към мага-император.

— Значи мен си държал на тъмно, татко, а с Удру’х си споделял тайните си?

— Единствено онези, които той трябваше да знае. Брат ти бе натоварен да ръководи най-тежките и важни проекти на Добро.

Удру’х го изгледа самодоволно и надменно.

Джора’х успя да овладее гнева си, макар да изпитваше усещането, че се дави.

— Какво още си скрил от мен, татко? Кажи ми… — В последния миг се поколеба, но продължи, твърдо решен да узнае всичко: — Кажи ми истината за случилото се с Нира и другата зелена жрица.

— Защо мислиш, че не знаеш? — намеси се губернаторът на Добро.

— Не си играй с думите! — викна му Джора’х. — Кажете ми. Те наистина ли са мъртви?

Магът-император се замисли за момент.

— Възрастната зелена жрица действително е мъртва.

Фиданките наистина изгоряха. Младата жена обаче продължава да служи на Империята. Тя има по-велика цел.

Завъртя го вихрушка от зашеметяваща радост.

— Жива е! Къде? Трябва да я видя.

— Не би било особено умно — каза губернаторът на Добро.

Джора’х се втренчи в него.

— Не ти вземаш решенията тук, братко.

Магът-император изглеждаше развеселен.

— Хайде, кажи му, Удру’х. Кажи му за всичко, което правиш на Добро. Той трябва да узнае, щом ще става водач.

Губернаторът се поколеба за миг, после кимна в знак на съгласие.

— Нира Кали не е мъртва, нито твоето дете от нея.

— Моето… дете?

— Чудесна здрава дъщеря с невероятни таланти и потенциал. Нарекохме я Осира’х. Вече навърши шест години.

И губернаторът обясни на замаяния Джора’х как Нира е била откарана в лагерите за разплод на Добро, където векове наред човешките пленници са подложени на генетични експерименти с различни илдирийски раси.

— Правим подбор. Успяваме да усилим някои качества и да създадем илдирийско-човешки мелези с много по-големи възможности.

Смаяният Джора’х стоеше с наведена глава. Не можеше да помръдне.

— И всичко това сте го крили от мен… цял живот?

Какво още би могло да понесе сърцето му?

— Джора’х, няма да можеш да проумееш нюансите, докато не заемеш моето място, докато не видиш всичко през кристално прозрачните лещи на тизма. Все още не виждаш всички фасетки. — Магът-император говореше със спокоен тон. — Трябва да ми се довериш. Аз имам своите основания.

— Никога не съм се съмнявал, че имаш своите основания, татко — отвърна Джора’х с шушнещ като натрошен лед глас. — Но не мога да се съглася, че те са правилни и почтени.

Сайрок’х положи доста усилия да му обясни мотивите си и да го убеди. Когато стана ясно, че това не му се удава, магът-император заяви:

— Щом застанеш на моето място, ще разбереш причините. Моите причини.

Но за Джора’х тази ужасяваща измама от страна на собствения му баща бе променила всичко завинаги.