Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (72)

70.
Ческа Перони

Скитническите сватбени кораби нахлуха сред вихрушка от цветове и маневри в атмосферата на Терок. Парадни совалки. Дванайсетте съда бяха с уникални ексцентрични конструкции, окичени с екзотични знамена по украсените с отличителни знаци корпуси. Водеха представители от най-главните кланове: Окая, Келъм, Сандовал, Пастернак, Тайлър, Соренгаард, Чен, Бейкър, Ковалски и естествено клана Перони.

Огромната свита костваше разточителна загуба на екти, но всяка скитническа фамилия държеше да демонстрира своето задоволство и ентусиазъм от събитието. Не се случваше много често да се омъжва говорителка.

Изумени терокци се закатериха по дърветата и се запромушваха през листака, за да наблюдават по-удобно. Други тичаха към поляната за кацане, за да приветстват спускащите се совалки. Объркан от необяснимото нахлуване на всички тези странни съдове, отец Рейналд дотича без дъх до площадката, наобиколен от няколко зелени жреци.

От първата совалка се появи Ческа Перони, облечена в блестяща дреха от многоцветни кръпки и със завързана с празнични ленти коса. Рейналд я позна моментално.

— Ческа!

Забелязала задоволството и объркването върху лицето му, тя тръгна напред. Усмивката й грейна като лунен изгрев, докато протягаше дясната си ръка. И изрече добре отрепетираните думи без никакво колебание:

— Тъй като мина доста време, пристигам лично, за да приема предложението ти за брак, отец Рейналд. Ако предложението продължава да е в сила, разбира се.

Рейналд я гледаше като ударен с чук по главата. След което се усмихна момчешки.

— Разбира се, че предложението е в сила! — Той грабна двете й ръце, прегърна я с въодушевление, след което се отдръпна смутено. — За мен ще е голяма чест да станеш моя съпруга, Ческа Перони, говорителко на скитническите кланове. Нашите два народа могат да си дадат много един на друг, както и ние двамата с теб. Лично, имам предвид.

На площадката продължаваха да кацат совалки. Скитниците бяха отлични пилоти и маневрираха така, сякаш бяха отрепетирали упражнението специално. От совалките заизскачаха облечени в шарени носии темпераментни мъже и жени, удивени от пищния зелен пейзаж. Застанали на открито, представителите на различни кланове оглеждаха високите дървета и вдишваха ароматната влага, толкова различна от рециклирания хладен въздух на изкуствената среда.

Ческа вдигна ръката на Рейналд и викна на вождовете на клановете:

— И двамата сме съгласни! След толкова премеждия, най-после имаме добър повод да празнуваме.

Скитниците засвиркаха и задюдюкаха. Зелените жреци и застаналите на групи терокци си дадоха сметка за случващото се и също започнаха да аплодират. Най-после се появиха Идрис и Алекса, смутени, но и въодушевени от неочакваното многоцветие и възторг.

— Всичко това е прекрасно — моята малка сестра Естара току-що отлетя за Земята, за да сключи брак с крал Питър. А сега ти прие моето предложение. В какво прекрасно време живеем!

Тя го изгледа учудено, но положи усилия да скрие изумлението си. Кралят ще се жени за терокска дъщеря? Не трябваше ли да бъдат уведомени за тази новина? Сред скитниците настъпи объркване. Ческа се запита какви размествания биха могли да настъпят в политическите съюзи. Брачни връзки между скитници, терокци и Ханзата. Трябваше й време да обмисли сериозно всичко това.

Ческа се обърна към един мъж с изпито строго лице, който бе слязъл след нея от совалката. Имаше вълниста тъмна коса и сходни с нейните черти.

— Това е баща ми Ден Перони. Всичките ми чичовци са в кораба.

Рейналд представи родителите си. Идрис оглеждаше новопристигналите като зашеметен.

— Някой ще ми каже ли какво става тук?

Съпругата му го погледна със светнали очи.

— Замисли се за момент, Идрис. Сам ще отгатнеш.

Призрачната лунна светлина и блещукането на звездите проникваха през горския балдахин над града на гъбения риф. Песните на насекомите и звуците на екзотичните музикални инструменти превръщаха нощния мрак в мистерия. Скитниците с техните безкрайни песни и балади се надпреварваха да демонстрират достойните си за възхищение дарби.

Ческа, която се намираше в центъра на вниманието, умело се преструваше, че всичко това я забавлява.

Клановете бяха домъкнали с корабите си такова огромно количество изпълнители и екзотични подаръци от далечни планети и астероиди, че сватбената церемония заприлича на истински карнавал. Всички се смееха и танцуваха, възхитени от новите си приятели.

Застанал до нея, Рейналд изпитваше искрена гордост.

— Не бих се изненадал, Ческа, ако тази нощ още няколко двойки от нашите два народа решат да сключат брак.

Тя държеше покорно ръката му и се усмихваше.

— Това би укрепило нашия нов съюз.

Когато времето напредна, той я отведе до един скрит балкон, от който можеха да се взират в сенките на дърветата и да се вслушват в случващото се наоколо.

— Мислиш ли, че Терок ще ти хареса?

Гореше от желание да я зарадва.

— И двамата ще трябва да свикнем с много неща. Скитниците са номади, а членовете на моето семейство имат славата на пътешественици и на странстващи между системите търговци дори сред скитническите кланове. Баща ми не слиза от корабите си, посещава стотици складове за припаси, небесни мини и ектисъоръжения, за да търгува с гориво с Голямата гъска и с илдирийците или дори… — тя понижи глас — направо с някои колонии, макар това да е в разрез с търговската политика на Ханзата.

— Сигурен съм, че Ханзата би могла да разбере, ако някоя колония изпитва такива нужди — отвърна Рейналд.

Наивността му я изненада. Ческа въздъхна.

— На моя народ ще му трябва известно време, за да стане толкова откровен, колкото сте вие.

— Разкажи ми за скитниците. — Той я погледна с невинна усмивка. — Какво ви е направило толкова… потайни? Толкова недоверчиви?

— Научили сме се да бъдем такива в продължение на много поколения. Тук на Терок сте щастливи с вашия изобилен свят с процъфтяваща колония. А когато нашият заселнически кораб „Канака“ пристигнал на Ява, реколтата загинала. Били много тежки времена и се наложило да разчитаме единствено на собствените си ресурси. След това сме се научили да произвеждаме екти най-напред като наемници на илдирийски съоръжения, а по-късно на собствените си небесни мини. И за всеки успех плащаме с потта и кръвта си. И ние като вас не сме подписали Ханзейската харта, но Голямата гъска без съмнение иска да ни държи под контрол.

— Току-що предоставихме деветнайсет зелени жреци за военните действия…

Ческа го погледна със сериозно изражение.

— Това е друго. Зевесетата не могат да измъкнат нищо от зелените жреци без тяхното желание, но от нас могат просто да крадат екти — както вече са го правили, без да се съмняваш. Подозираме, че тайно нападат наши товарни кораби и ги унищожават, след като вземат необходимото от тях.

— Но това е ужасно!

— Добре че повечето ни складове не са отбелязани на нито една карта. Скитниците може и да са малко параноични в това отношение, Рейналд, но пък вие… вие сте може би прекалено доверчиви?

Звуците на тържеството отекваха в нощния мрак. Ческа се запита дали някой е забелязал отсъствието им. Баща й и чичовците й сигурно се споглеждаха и се усмихваха многозначително.

Действителната сватба щеше да се състои след една година. Междувременно скитниците и терокците щяха да засилят контактите си. До гористата планета щяха да прелитат кораби с нелегално продоволствие. Рейналд и други членове на семейството му щяха да посетят грижливо подбрани скитнически обекти. Постепенно двете различни култури щяха да започнат да се сливат.

Застанала до Рейналд на лунната светлина, Ческа си каза, че всичко ще тръгне на добре, че това е правилното решение. Рейналд изглеждаше толкова щастлив, че тя взе ръката му в своята и се приближи до него, като се мъчеше да не мисли за Джес.