Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (34)

32.
Рейналд

Първичният комплекс от гъбични рифове бе кацнал върху масивния ствол на едно световно дърво, препълнен с хиляди обитатели. Почернялото от слънцето лице на Рейналд грейна в широка усмивка, когато той се обърна към цветните тронове на майка Алекса и отец Идрис. Не бе сигурен дали да посрещне решението им с радост или вълнение, но то не бе неочаквано. От седмици не преставаха да му го намекват.

— Разбери, сине мой — каза Алекса с приятна усмивка, — ти си достатъчно добре подготвен да поемеш тази отговорност. Какъв по-подходящ момент бихме могли да очакваме?

— Ти можеш да бъдеш по-изискан и космополитичен, отколкото сме майка ти и аз. — Идрис почеса квадратно подстриганата си брадичка. — Толкова се гордеем с теб. Убедени сме, че ще си наш достоен наследник, и затова е време да започнеш. Има много работа за вършене.

— О, той ще ни надмине. — Алекса постави ръка върху китката на мъжа си. — Хората много бързо ще приемат промяната.

Рейналд се поклони.

— Двамата ме оставяте с огромно наследство, но… защо взехте това решение толкова неочаквано?

— Просто усетихме, че е настъпил моментът — отвърна Идрис величествено.

Алекса се усмихна с нескрито вълнение.

— Освен това следващия месец Сарейн пристига с дипломатическа мисия от Земята, а нямаме никаква възможност да узнаем кога ще може отново да посети своя дом. Какъв по-подходящ момент за коронацията?

— Тази ли е причината да слезете от престола?

Беше типичният начин, по който родителите му вземаха решенията си.

— Да. И е твърде жалко, че и Бенето не може да бъде тук — отвърна Идрис.

Вече знаеше как ще минат предстоящите няколко седмици. Един месец за приготовления и репетиции. Щяха да се стекат хора от цял Терок. А родителите му щяха да се радват повече от всички.

— Е, щом е така — въздъхна Рейналд, — по-добре да не разочароваме сестра ми.

Отец Ютеър и майка Лиа бяха управлявали Терок три десетилетия, преди да предадат управлението на дъщеря си Алекса и нейния съпруг. Възрастната двойка се бе оттеглила преди трийсет и една години, без да покаже никакво съжаление по този повод.

Рейналд много обичаше баба си и дядо си, с които можеше да разговаря за управлението, за илдирийците и за Теранския ханзейски съюз. Въпреки че уважаваше родителите си, Рейналд усещаше, че Ютеър и Лиа имат по-широки политически схващания.

Беше седнал до топлото сияние на фосфорния огън в покоите на баба си и дядо си във високата част на главния град от гъбични рифове. Двамата бяха поканили Рейналд и Естара на вечеря. Макар да се преструваха, че това е спокойно семейно събиране, Рейналд знаеше, че Ютеър и Лиа искат „да поговорят“ за нещата след официалното обявяване на предстоящото му коронясване.

Ютеър и Лиа обичаха да седят на своя украсен балкон, да се взират в лабиринта от световни дървета и да наблюдават летящите насекоми и преливащите от багри цветя. Двамата старци можеха да разговарят часове — все още бяха съхранили интереса си един към друг, въпреки че бяха женени доста повече от половин век.

Естара се занимаваше със сервирането на задушена риба с гъби и подправки и шишчета от кондорово месо.

— Приготвяш най-прекрасната супа, бабо — възкликна тя, след като я опита.

— Мое задължение е да те науча как да я правиш, — начумери се престорено Лиа. — Вече си достатъчно голяма, Естара. На цели осемнайсет години! Вече си голяма… макар родителите ти да те глезят като момиченце.

Ютеър се усмихна.

— Ти се отнасяше с Алекса по същия начин, докато не стана на двайсет и осем, скъпа.

— Това е привилегия на майката.

Старецът се приближи до масата, като се направи, че не забелязва как Рейналд е готов да му се притече на помощ. Докато се хранеха, нито Ютеър, нито Лиа бързаха да обявят причината за поканата за вечеря. След това Рейналд и Естара прибраха масата, а баба им и дядо им взеха два музикални инструмента от рафта и пак излязоха на балкона.

Ютеър засвири на измайсторена от него резонираща арфокитара, а Лиа на флейта. Откакто се бяха оттеглили, двамата отделяха време да измислят музикални инструменти от горски материал. Раздаваха ги на децата, които тичаха къде ли не и надуваха свирки, дрънкаха по струните и думкаха по барабанчетата. Нищо не доставяше по-голяма радост на Ютеър и Лиа.

Накрая баба им пристъпи към деловата част.

— Рейналд, ако ще сядаш на трона като отец на Терок, крайно време е да си намериш съпруга. Хората го очакват. — Лиа остави флейтата в скута си. — Вече си по-голям, отколкото беше майка ти, когато се омъжи за Идрис. Баща ти беше достоен и способен млад вожд на червеен кошер. Тяхната връзка създаде прекрасно потомство. Те управляваха добре и хората ги обичат. — Тя въздъхна. — Но мирните времена и удобният живот ги направиха малко… кротки.

— Иска да каже мекушави — добави Ютеър. — Терок е независим и не разчитаме на търговията нито с Ханзата, нито с илдирийците. Въпреки това Алекса и Идрис грешат, като си мислят, че можем да пренебрегваме войната с хидрогите. Немислима е политика на неутралитет по отношение на извънземен враг, който убива безразборно.

Лиа се намеси:

— Дори не съм убедена, че хидрогите правят разлика между илдирийци и хора.

— Родителите ти предпочитат да не правят нищо — продължи Ютеър — с надеждата проблемът да отмине. Ето вече месеци наред ние с Лиа се опитваме да ги убедим да те оставят да поемеш отговорността в тези трудни времена. Най-после ни послушаха.

Лиа потупа внук си по ръката.

— Ти ще си много по-добър владетел, скъпи. Имаш и сърце, и глава за това.

— Защо ми казвате всичко това? — попита Рейналд.

— Защото след месец ставаш следващия отец и възлагат надежди на теб — намеси се Естара. — Не се главозамайвай.

Ютеър се засмя под мустак.

— Чуй какво казва сестра ти. Тя май е най-мъдрата от цялото семейство. Може да е прекалено рязка, но казва истината.

При друг случай Рейналд вероятно би сръгал Естара в ребрата. Сега обаче се замисли над думите й.

— Е, добре, поканихте ни на вечеря, за да ме съветвате. — Той кръстоса ръце на гърдите си. — Разкажете ми за предизвикателствата пред един управник.

Ютеър вдигна ръката на съпругата си и се усмихна широко.

— Една от най-големите тайни, Рейналд, е да се ожениш за свястна съпруга.

Възрастната жена изгледа първо Рейналд, а след това Естара.

— Крайно време ти е, Рейналд. Вече си на трийсет и една.

Ютеър продължи:

— Същото се отнася и за теб, Естара. И ти си достатъчно голяма за женене. Двамата трябва да обмислите възможностите си. За начало свикнете с мисълта, че трябва да си изберете партньор по причини, които не са подчинени на емоции и хормони. Изберете точния човек, като преценявате с разум, а ако имате късмет, може да се появят и чувства.

Лиа размърда пръсти по флейтата.

— Едно по едно, скъпи. Нека най-напред помислим за Рейналд. Повечето хора очакват да вземеш дъщеря от добро теранско семейство, но в такива времена може би е добре е да разсъждаваш по-широко.

Рейналд вече бе мислил за това, но все пак попита:

— Какво имате предвид?

— Галактиката е огромна, Рейналд — отвърна Ютеър. — Може би е разумно да направиш по-мощен съюз, отколкото само с няколко терокски семейства.

На Рейналд не му се искаше да зададе въпроса, но нямаше как.

— Имаш ли нещо наум, дядо?

Той вече бе направил своя избор.

Лиа заговори с наставническия тон, който той помнеше от своето детство, когато имаше кошмари с горски шумове.

— Чакай, чакай, ние само разговаряме. Ние с Ютеър вече не управляваме Терок, а само ти мислим доброто. — Тя отново се върна към кулинарната тема. — Ще направя чай. Засега този разговор е достатъчен. Просто помисли върху това, което ти казахме. Спиралният ръкав е по-голям от Терок.

Останалата част от вечерта Естара посвети изцяло на баба си и дядо си, докато Рейналд си припомняше всевъзможни хора, които бе срещал при пътуванията си из Спиралния ръкав. Най-ясно си припомни красивата интелигентна и очарователна Ческа Перони, която бе станала говорителка на скитниците. Той ценеше мнението на Ютеър и Лиа и след като вече знаеше, че те няма да се противопоставят, може би трябваше най-накрая да й направи предложение.

Терокците и скитниците имаха много общо — и най-вече независимостта си от Ханзейския съюз. Преди пет години Ческа учтиво бе отклонила деликатните подпитвания на Рейналд за плановете й за женитба. След това той бе научил, че нейният годеник е убит при едно от първите нападения на хидрогите.

Сега образът й се завърна с пълна сила в съзнанието му. Нямаше никаква представа дали това е жената, която имат предвид Ютеър и Лиа, но се зае с преценката на множеството предимства на подобен съюз.

Отпиваше от чая си, заслушан в музиката, която изпълняваха баба му и дядо му. От многото мисли започна да му се вие свят.