Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (21)

19.
Крал Питър

Питър се питаше съществува ли такова нещо като „незначителна загуба“. Излезе на балкона под слънчевата светлина на Земята, облечен в тъмна синьо-сива екипировка със сребърна гарнитура. Поредното ужасно задължение, въведено през последните години.

Тълпите се бяха струпали на площада, океан от хора, вдигнали нагоре бледи лица. Но днес липсваха възторжени крясъци. Днес те бяха неуместни. Долу пред обширния площад на Двореца на шепота архиотецът бе повел народа в дълга, тържествена молитва. Щом приключеше, главата на официалната Църква на единството щеше да остави краля да довърши политическите формалности.

Питър крачеше бавно, без да отделя поглед от тълпата — показваше, че споделя скръбта й. Усети затаения в очакване дъх, докато вървеше към украсената балюстрада на ръба на балкона. Дебелият топ от черен креп го очакваше като покрито с плащаница тяло.

— Правил съм го твърде много пъти — каза спокойно той.

Чу го единствено председателят, който се спотайваше в Двореца.

— И вероятно ще трябва да го правиш още много пъти, но хората искат да разберат колко си разтревожен. Погледни го откъм добрата страна: всяко бедствие създава нови герои, а това ни помага да засилим битката.

Питър отвърна с горчив смях:

— Ако имаме толкова много герои, Базил, хидрогите нямат никакъв шанс да спечелят тази война.

Застанал на ръба на балкона, той включи гласовия си усилвател и заговори на стихналата да чуе думите му публика:

— Неотдавна един военен разузнавателен екип и една тактическа ескадрила изследваха газовия гигант Дасра, където знаем, че живеят хидроги. Нашият екип пристигна с мирно послание и отново се опита да установи контакт с нашия враг, за да приключим тази война.

Изчака за момент и тълпата пое дъх.

— Отговорът на хидрогите бе брутален и безмилостен. Те унищожиха нашите разузнавачи до крак, като убиха триста и осемнайсет невинни човешки същества.

Щом тълпата замърмори, Питър дръпна панделката, с която бе завързано черното траурно знаме.

— С този акт почитаме паметта на онези, които загубихме на Дарса в знак на това, че няма да забравим нито тях, нито онова, което се опитаха да сторят за човешката раса.

Изтъканият със смазочни влакна и обработен с антимачкаеми химикали вимпел се раздипли по цялата височина на Двореца на шепота като огромна черна сълза.

Върху него беше изрисувана огърлица от златни звезди, емблемата на ЗВС, заедно с ханзейския герб, представляващ заобиколената с концентрични кръгове Земя. Знамето висна тежко благодарение на закачените на долния му край тежести, неподвластно на въздушни течения и ветрове.

По-късно същата вечер факлоносци щяха да се приближат с маршова стъпка до основата на провисналия черен плат и да го запалят. Знамето щеше да се сгърчи нагоре, блеснало в краткотрайното, но ярко сияние на пожара, който щеше да го погълне… за да освободи място за следващите траурни знамена.

Крал Питър вече бе подписал прокламацията за връчване на посмъртни медали на всички загинали на Дасра разузнавачи от ЗВС. Лично бе прочел всяко име и бе подписал всяко свидетелство. Отнемаше много време, но Питър смяташе това за важно. Винаги, когато вършеше нещо подобно, се питаше каква точно е ползата от всички тези безсмислени военни операции.

Крал Питър се поклони на тълпата и отстъпи назад, под прикритието на Двореца на шепота.

— Имаме още работа — каза Базил, докато се загръщаше в пелерината си. — Просителите те чакат в Тронната зала. Отговорите на молбите им вече са написани.

— Разбира се, че са написани.

Базил го изгледа намръщено, но Питър не му обърна внимание. Подобни прийоми бяха престанали да му въздействат още след първата година. Председателят добави:

— Крал Фредерик винаги оценяваше работата, която другите вършат за него, скрити зад сцената.

— Моля за извинение, ако понякога се опитвам да разсъждавам със собствения си мозък.

— Твоята работа е да говориш от името на Ханзейския съюз, а не да разсъждаваш.

Базил закрачи към Тронната зала и Питър го последва. Докато вървяха, Базил докосна слушалката си — получаваше спешно съобщение, — сивите му очи се разшириха и той побутна Питър да побърза.

Натон чакаше търпеливо до засадена в глинено гърне фиданка. Зад трона бе застанал ОХ, дребна крачеща машинка с база данни в случай, че кралят изпита необходимост от конкретни факти или съвети. Базил щеше да остане в коридора отвън и да се занимава с други дела, докато Питър изслуша просителите. Тук кралят трябваше да бъде център на вниманието, а не председателят.

Питър разтвори плътните завеси, влезе в добре осветеното помещение, осеяно в огледала и злато, и се усмихна по протокол. Чу внезапните фанфари и овациите и спря със смутена усмивка.

Видя пред себе си висока три метра тромава черна машина — сякаш извънземен бръмбар. Кликиският робот бе застанал на разстояние от трона — неподвижна и вдъхваща страх статуя.

Придворните и кралската стража чакаха в крилата. Наблюдаваха крал Питър с надежда, сякаш очакваха владетелят да знае отговорите. Охраната беше със заредени оръжия и се опитваше да изглежда заплашително… но кликиският робот като че ли изобщо не бе впечатлен.

Крал Питър преглътна с усилие, след което заговори, като се опитваше да прикрие смущението си.

— Благодаря на всички, че ме изчакахте, докато бях ангажиран с печалните си задължения.

Мозъкът му затърси подходящите дипломатически изрази, на каквито го бе учил ОХ, и накрая той си даде вид, че гледа на кликиския робот като на нещо съвсем обичайно.

Базил и ханзейските му сътрудници вероятно бързаха да съчинят някакъв отговор, но Питър реши да се възползва от възможността да го направи без чужда помощ.

— Щастлив съм да приветствам с добре дошъл представител на кликиските роботи. Какво мога да направя за теб?

Чула думите на краля, облицованата в черно машина се размърда. Рубиновите оптически сензори проблеснаха като многофасетъчните очи на паякообразно.

Никой не знаеше с точност какъв брой кликиски роботи са пръснати из Спиралния ръкав, но откакто бе започнала войната с хидрогите, машините се появяваха все по-често. Макар да не приемаха заповеди от човешки същества, понякога отделни черни роботи предлагаха услугите си за осъществяване на трудни проекти. Малки групи кликиски роботи докладваха за местонахождението на жизненоважни суровини или работеха на минни съоръжения в астероидни облаци или върху студени мрачни луни.

Кликиският робот проговори със скърцащ металически глас. Изричаше фрази, лишени от всякакви чувства.

— Името ми е Джоракс. Явявал съм се веднъж пред този трон, но кралят беше друг… и времената бяха други.

— Да, Джоракс, помним това. — Питър се приведе напред със загрижено изражение. — Надявам се, че не си тук, за да докладваш за нови злоупотреби на хора?

Преди няколко години един амбициозен кибернетик бе подмамил Джоракс в лабораторията си и се бе опитал да разглоби извънземната машина, за да изследва функционирането й. Злополучният опит му бе коствал живота, когато случайно бе задействал самозащитната система на робота.

— Не. Други причини ме доведоха тук.

Питър се намръщи. Недоумяваше какво всъщност се случва. ОХ слушаше съсредоточено, но не предлагаше нищо. Встрани от трона Натон препредаваше като стенограф чрез мрежата на световната гора. Питър зърна Базил да слуша съсредоточено от нишата.

— Кликиските роботи предпочитат да са неутрални, но вече не можем да си го позволим — продължи Джоракс. — Конфликтът с хидрогите засяга не само хората и илдирийците, а има отражение и върху целия Спирален ръкав. По тази причина сме обменяли данни, обсъждайки възможностите. Кликиските роботи не помнят какво се е случило с нашите предшественици, но не искаме хората и илдирийците да бъдат унищожени, както се е случило преди хилядолетия.

В Тронната зала се възцари тишина. Придворните и дворцовите стражи слушаха изумени. Оптическите сензори на Джоракс проблеснаха.

— Благодаря ти за загрижеността, Джоракс.

Питър предпазливо изчакваше роботът да изложи намеренията си.

— Ние, кликиските роботи, стигнахме до заключението, че най-добрият начин да помогнем на военните усилия на хората е като изследваме вашите аналогични роботи. Подходящо модифицирани компита могат да бъдат програмирани да действат като войници и работници, увеличавайки по този начин вашата производствена и военна мощ. В момента вашите компита са твърде примитивни, за да бъдат ефективни в това отношение.

Питър знаеше, че не може да отхвърли подобно предложение. Ако достатъчно обучени и самостоятелни бойни компита поемеха военни функции, много човешки същества — като загиналите на Дасра — щяха да бъдат спасени. От друга страна, самата идея го обезпокои. Кликиските роботи бяха винаги толкова… загадъчни.

Неспособен да се сдържа повече, Базил се измъкна от нишата и се изправи на подиума точно до трона, но след миг прояви благоприличието да слезе две стъпала по-надолу, за да застане по-ниско от Питър.

— Господарю, предложението на кликиските роботи ми се струва превъзходно и добронамерено. Трябва да приветстваме тази възможност. Настоятелно ви съветвам да приемете съветите и помощта, които ни предлагат кликиските роботи.

Питър се навъси и реши да се възползва от публичността на ситуацията.

— Ще имам предвид позицията на ханзейската администрация, господин председателю, но това следва да е изцяло кралско решение.

И в този момент кликиският робот направи такова безпрецедентно предложение, че Питър се отпусна изумен върху облегалката.

— За да дадем израз на нашата искреност, с настоящото искам да предложа доброволно услугите си като обект за анализ на вашите кибернетични инженери. — Роботът направи пауза, след което продължи: — Множество загадки на нашите създатели остават скрити дори за нас, а кликиските роботи искат да ги разберат не по-малко от хората. Затова давам съгласието си да бъда дисектиран — разглобен — с надеждата, че хората могат да извлекат полза от изучаването на кликиската технология.

Из Тронната зала се понесоха възклицания. Досега кликиските роботи бяха отказвали да отговарят на каквито и да било въпроси относно функционирането и способностите си и винаги бяха скривали подробната информация за системите си.

— Ще бъдат ли в състояние твоите роботи партньори… да те сглобят отново, след като приключим изследванията? — попита Питър.

— Не. Механизмите могат да бъдат възстановени, но общото функциониране на системата ще бъде преустановено. Завинаги. Въпреки това, след хиляди години сме убедени, че е дошло време да обогатим с нов смисъл нашето съществуване.

— Господин председателю? Това удовлетворява ли ви?

Питър зададе въпроса почтително — искаше одобрението на Ханзата, преди Базил да му нареди да даде съгласието си. Базил кимна енергично. За Ханзата това беше златна мина, която откриваше нови възможности за технологическо развитие.

— Чудесно, Джоракс — обяви кралят. — Теранският ханзейски съюз с удовлетворение приема предложението ти.