Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (38)

36.
Генерал Кърт Ланиан

Честите доклади за кръстосващи хидроги силно безпокояха земните въоръжени сили. От командната база на Марс генерал Ланиан разпрати допълнителни патрули във всички десет квадранта, макар никой да не вярваше, че дори отлично въоръжените разузнавателни флоти могат да се защитят от директна атака на бойни кълба.

Генералът не можеше да си намери място. В момента преглеждаше докладите на разузнавателните екипи — те постоянно му напомняха за нарастващия списък от повикани на задължителна военна служба пилоти, които просто „изчезваха“ по време на изпълнение на акциите. Беше убеден, че всички до един са дезертьори, страхливци… отрепки.

— Твърде много опасности има в космоса, генерале — подхвърли командващ Патрик Фицпатрик. — Хидроги, астероиди, радиационни урагани. Корабите лесно изчезват безследно.

След завръщането си от Ирека той временно беше прехвърлен под прякото командване на Ланиан в марсианската щабквартира на ЗВС. Поради политическото влияние на семейството на Фицпатрик генералът бе взел решение да подготви хлапето за по-висока длъжност по възможност по-близо до дома.

— Сигурен съм, че пилотите знаят всичко за опасностите в космоса. Не можем да си губим времето да ги търсим, макар да ми се иска да докопам някого за врата и да дам пример на всички. — Ланиан отмести документите встрани, изключи екраните и се надигна. — Чувствам се като евнух във военна униформа. Не разполагаме с никакви оръжия срещу хидрогите, а Ханзата е бабичка, която едва диша. За пет години нямаме никакъв напредък.

Той удари с месестия си юмрук по бюрото.

Макар да му съчувстваше, Фицпатрик не отговори нищо. Като разчиташе на синята си кръв, момчето се надяваше да се изкачи по военната стълбица с няколко побутвания с лакът и бележчици, адресирани до подходящите командващи офицери. Нямаше никакво съмнение, че напредва по-бързо, отколкото позволяваха уменията му, но се справяше с предизвикателствата сравнително добре. По време на война дори на най-богатите и привилегировани кандидат-офицери не се възлагаха безсмислени задачи. Фицпатрик искаше фотосите му да се появят в публичното пространство, изправен в целия си висок ръст в красивата си униформа, за да даде възможност на семейството си да извлече политически изгоди от храбростта на сина, „ярък пример за гражданска отговорност във времена на криза“. Генералът също можеше да се възползва от това, стига Фицпатрик да не направеше някаква глупост.

— Всъщност имам едно предложение, сър.

— Ако можеш да ми кажеш как да спечелим тази война, командващ, ще те предложа за поста бригаден командир.

Фицпатрик се усмихна под мустак.

— Може би няма да спечелим войната, генерале, но предложението ми може да понамали тревогите ви. Защо сам не поемете командването на един от разузнавателните флотове? Излезте за един месец и дръжте очите си отворени. Мотивирайте се с това, че искате да направите непосредствено разузнаване какво точно става. — Усмивката му се разшири. — Ханзата може да оповести, че сигурността на нейните граждани е от такава огромна важност, че самият генерал на ЗВС се заема с проблемите по сигурността и с преценка на заплахата от врага.

— Добър политически ход — отвърна Ланиан.

Фицпатрик посочи отрупаното с документи бюро.

— Това не е за вас, сър. Оставете бюрократичните задължения на адмирал Стромо. Той не става за действащ офицер след поражението на Юпитер.

— Не проявявай неуважение към по-висшите офицери, командващ.

Младият мъж понижи глас, но очевидно не бе свикнал да бъде подчинен на някого.

— Сами сме в кабинета ви, генерале, а и отлично знаете, че казвам самата истина.

— Така е, по дяволите.

Ланиан погледна с ненавист документите, които чакаха подписа му. Не бе вземал важно решение вече от половин година. Щеше да е истинско удоволствие да остави всичко това на „домашаря“ Стромо.

— Добре, ще се възползвам от съвета ти, Фицпатрик. Уреди да поема командването на следващата разузнавателна група, която предстои да отлети.

— В квадрант три, сър.

— Идеално. Ще оставя на адмирала целия този боклук. — Той се усмихна навъсено. — Може би така ще го лиша от възможността да кръшка.

 

 

След двуседмични разузнавателни полети около системите в квадрант три генерал Ланиан разбра, че не се чувства по-добре, кръстосвайки празното пространство, без да прави нищо, отколкото да седи зад бюрото си на Марс, пак без да прави нищо.

Дефицитът на екти бе ограничил космическия трафик до възможния минимум и разузнавателният флот не срещаше никакви ханзейски или илдирийски кораби. Сега, на мостика на дреднаута, Ланиан въздъхна дълбоко.

— Все едно че Спиралният ръкав е закрил сезона.

Застаналият до него Фицпатрик кимна.

— Обичайната търговия е почти замряла. Колониите са оставени без гащи на студения вятър.

Наскоро Ланиан бе чул някакво предложение за построяване на нови заселнически кораби, огромни тромави съдове, използващи конвенционални горива, макар че прелитането им от колония до колония би отнело цял век. На него това му намирисваше на отчаяние, с което все още не искаше да се примири. Примиряването с подобна безизходност би означавало приемането на факта, че този конфликт никога няма да бъде спечелен и че хората — или илдирийците — никога вече няма да прекосяват светкавично Спиралния ръкав. Самата мисъл за това бе непоносима, отказ от идеята за прогрес и изследователска дейност.

Не, трябваше да продължат битката, докато не натикат проклетите хидроги обратно там, където им бе мястото.

— Генерале, долавя се отделяне на газове от космическо гориво. Кораб отпред, на границата на обсега.

— Някой от нашите или илдирийски съд?

— Трудно е да се каже от такова разстояние, сър. Не отговаря на нито една стандартна конфигурация.

Генералът подпря квадратната си брадичка на кокалчетата на ръцете си. Фицпатрик се наведе по-близо.

— Нямаме какво друго да правим, генерале. Може би този капитан би могъл да ни каже нещичко. Можем да използваме вътрешната връзка.

Тъкмо този бе мотивът, който искаше да чуе генералът.

— Добре. Може да е някой от нашите дезертьори. Нека сме добронамерени.

Дреднаутът се придвижи, за да засече самотния кораб, тръгнал неизвестно накъде. Странният съд напомняше жилищен комплекс с огромна конструкция от двигатели върху рамка от ферми около товарни сфери.

— Никога не съм виждал такъв кораб — каза Ланиан.

— Скитнически кораб — обясни Фицпатрик. — Задигат части и ги сглобяват. Нямам представа как успяват да управляват тези боклукчийски гемии.

Непознатият капитан отначало се опита да им се измъкне, но след като Ланиан пусна реморите да го изпреварят и обкръжат, се отказа.

Брадатото изображение на скитника изникна на екрана. Покритата му с кръпки униформа беше толкова шарена, че обиди свикналия с военния ред генерал.

— Казвам се Рейвън Камаров и пилотирам скитнически товарен кораб. Защо ме спирате в свободно интерпланетарно пространство? Пренасям товар.

Ноздрите на Ланиан се разшириха.

— Не приемате ли защитата ни, капитан Камаров? Навсякъде кръстосват хидроги.

Капитанът се навъси.

— Напълно сме наясно с хидрогите. Скитниците са загубили десет пъти повече хора от всеки друг.

— Сърцето ми направо кърви — промълви тихичко Фицпатрик.

— Моля да обявите товара си, капитане — настоя Ланиан.

— Доставяме продоволствие от крайна необходимост до скитнически предни постове и ханзейски колонии. Можете да проверите собствената си база данни, генерале. Търговските ми документи са наред.

Техническият офицер на дреднаута приключи със сканирането и се обърна към генерала.

— Превозва екти, сър. Цистерните са пълни догоре.

— Екти! — възкликна Фицпатрик. — Колко?

Офицерът назова количеството и Ланиан го превърне в мерките, които познаваше.

— Значи… та това е повече, отколкото възстановеното на Ирека — достатъчно да свърши работа на целия разузнавателен патрул и още пет като него.

Ланиан срещна погледа на своето протеже. Той кимна.

— Капитан Камаров, знаете ли, че земните въоръжени сили са издали извънредна постоянно действаща заповед за вашите хора по отношение на превозването на всякакви количества екти?

— Както вече заявих, генерале — отвърна Камаров с невъзмутима физиономия, — намираме се в свободно междузвездно пространство и Ханзата не може да натрапва своите закони на клановете на скитниците. Ние не сме подписали вашата Харта. Нямате никакво право да ми устройвате засада. Скитниците вече доставят по-голяма част от произвежданото екти на ЗВС, но имаме и собствени нужди.

— Това се казва изненада — измърмори Фицпатрик. — Скитници да се запасяват с гориво. — След което каза по-високо в микрофона: — Откъде взехте всичкото това екти?

— Водородът е най-често срещаният елемент във вселената, както знаете.

— Капитан Камаров, според мен снабдяването с жизненоважно продоволствие на военните, които защитават всички хора, би трябвало да е главен приоритет — каза Ланиан. — Ще сме доволни да ви освободим от вашия товар, като ви оставим необходимото гориво, за да стигнете до Земята.

Наглата независимост на космическите цигани винаги го бе дразнила. Беше крайно време да се научат да спазват правилата като всички останали.

Въпреки възмутените протести на Камаров генералът изпрати ескадрила от ремори да обкръжат и пленят товарния кораб, след което откачиха пълните с екти цистерни. Докато наблюдаваше от командния мостик проклинащия ги брадат капитан, той изключи звука. Бързите ремори докараха и натовариха ектитовара на бойния кораб.

Докато се подготвяха за оттегляне, Ланиан отново включи канала и чу гръмките протести на Камаров по средата на изречението:

— … е пиратство, открито пиратство. Настоявам да получа компенсация за товара си! Сума ти скитници загинаха в светкавичните набези за придобиването на това екти.

— Във война сме, капитане — отсече иронично Ланиан. — Хора загиват по всевъзможни причини.

Фицпатрик зашепна тихо и неприятно предупреждение в ухото на генерала:

— Тези бродяги може да приложат репресалии за този акт, генерале. Ами ако ни отрежат изцяло? Вече не доставят кой знае колко екти, но са единствените ни доставчици.

— Имаш право, командващ. Оповестяването на този инцидент може да създаде неприятности.

— От друга страна, всичко това не се е случило, ако Камаров никога не съобщи на други бездомници. Вашите заповеди, генерале?

Ланиан се отпусна в стола си. Знаеше, че има само едно решение, с което обаче би стигнал твърде далеч. Погледна Фицпатрик, ревностния млад офицер, готов да поеме отговорност… а ако се наложи, и вината. И реши да запази ръцете си чисти.

Изправи се и каза:

— Ще отида да си почина. Командващ Фицпатрик, предоставям ви временно командването… и предполагам, че знаете какво трябва да свършите. Както вече обсъдихме, космосът гъмжи от всевъзможни опасности.

— Да, сър!

Ланиан напусна командния мостик. По-късно щеше да се обърне с подходящо изявление към екипажа.

Фицпатрик дори не изчака генерала да стигне до покоите си и издаде заповед дреднаутът да открие огън срещу товарния кораб на скитниците.