Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (126)

124.
Крал Питър

За огромна изненада и задоволство на чуруликащите служители от протокола крал Питър проявяваше определен интерес към парада по повод на медения месец. Истината бе, че след като Естара му сподели подозренията си относно кралската яхта и завоалираните предупреждения на Сарейн, Питър реши да изиграе ролята си и да си държи очите отворени.

Хванал Естара за ръка и придружен от предания ОХ, кралят тръгна в бавната процесия към кея доста време преди определеното за отплуване време. Служителите от протокола моментално привикаха представителите на медиите, които бяха във възторг от неочаквано предоставената им възможност. Кралят и кралицата им се усмихваха с необичайна готовност.

Питър обаче не смяташе, че това ще е достатъчно за умилостивяването на Базил.

Всичко блестеше от чистота. По водата се носеха розови и бели божури, напоени с тежки парфюми.

Кралят се усмихваше благосклонно. Работниците и дворцовите служители просто не бяха на себе си от одобрението му. Кралица Естара махаше на народа, притиснала се до Питър. И двамата отлично се справяха с ролите си на току-що женени млади влюбени…

Предишната нощ се бяха любили с повече страст и всеотдайност от всякога. Той я целуваше по страните, по притворените клепачи, искрено изненадан от силните си емоции. Шепотът му в ухото й я галеше като истински целувки.

— От момента, в който ме отвлякоха и ме докараха в Двореца на шепота, винаги съм се чувствал заплашен. Не можех да не изпитвам съмнения към всеки, който се кълнеше, че ми е приятел.

Тя го притисна към себе си.

— Все трябва да се доверяваш на някого, Питър.

— Да. Сега вече мисля, че има на кого.

На Естара.

Тя беше интелигентна и възприемчива и не се чувстваше по-щастлива от положението, в което се бе озовала, също като него. Притиснал я плътно до себе си, Питър продължи да й шепне за малките си братя, за трудолюбивата си майка и дори за скъсалия със семейството им баща, който бе избягал на Рамах. Всички те бяха избити, за да се прекъснат всички следи за произхода му… Сълзите му капеха по възглавницата. Естара избърза лицето му с пръсти…

Двамата стояха на вълнолома и се любуваха на празничните знамена.

— ОХ, качи се на яхтата — каза Питър на учителското компи и то послушно мина по мостчето.

Няколко работници бяха застанали мирно на носа на церемониалната яхта. Питър се обърна да помаха на тълпите. Докато сбирщината надути сановници се канеше да се качи с краля и кралицата, Питър докосна долната си устна и се престори, че му е хрумнала внезапна идея. Обърна се към началника на протокола и каза високо:

— С Естара бихме искали да се качим сами на яхтата, за да я огледаме.

— Ваше величество, това е крайно неочаквано…

Питър се усмихна успокояващо.

— Обещавам, че всички ще се присъедините след броени минути. Сигурен съм, че никой от присъстващите не би попречил на краля да остане няколко мига насаме с красивата си младоженка, нали? Утре по време на церемониалната процесия няма да ни се удаде възможност дори за една-единствена открадната целувка, не съм ли прав?

Естара се засмя и се притисна до ръката му.

Всички се разсмяха и заръкопляскаха. Някои храбреци дори засвиркаха и задюдюкаха от задните редици. Публичната демонстрация на взаимната им обич имаше въздействието на въздишка на облекчение в тези трудни времена.

Питър погледна умоляващо началника на протокола. Той изглеждаше сащисан от промяната в разписанието, но усети несъмненото одобрение на тълпата. Беше удобен момент за печелене на точки.

— Добре… но само за няколко минути. Вие сте кралят, ваше величество, и би следвало да спазвате определени условности на публично поведение.

Питър му намигна и се усмихна.

— Няма да се забавим скандално дълго.

Екипажът слезе от борда и капитанът каза:

— Бъдете наш гост, крал Питър. Ще се уверите, че всичко ще ви удовлетвори.

— Сигурен съм, след като такива всеотдайни мъже и жени като вас са се посветили на това.

Кралят поведе уверено кралицата си по мостчето. ОХ вече бе потънал в машинното отделение на долната палуба.

През първите няколко мъчителни минути, докато оглеждаше горната палуба, Питър се възхищаваше престорено на знамената, блестящата златиста полировка и дървените инкрустации. После обгърна кръста на Естара и я привлече към себе си — знаеше, че всички ги наблюдават. В следващия миг двамата се скриха от погледите на публиката.

Но веднага се разделиха и бързо и съсредоточено започнаха да отварят вратите и да оглеждат каютите, да тършуват из шкафовете, да надничат под леглата и масите.

— Не знаем какво е правил Пелидор, но доста хора са проверявали яхтата — каза Питър. — Каквото и да е направил, няма да е лесно за откриване.

Следвайки инструкциите, ОХ претърсваше машинното отделение, аналитичните системи, оглеждаше апаратурата и контролните уреди. Предишния ден Питър тайно бе качил подробна програма в и без това претоварената памет на учителското компи и сега ОХ познаваше отлично точните спецификации на кралската яхта и имаше представа как да различи саботажни действия.

Питър следеше времето, тъй като им оставаха броени минути. До слуха му достигаха добронамерени и възторжени дюдюкания и свиркания. Той подвикна тихо, но настоятелно:

— ОХ, откри ли нещо?

Компито излезе от машинното отделение.

— Направих подробна и цялостна проверка на безопасността на системите. В една от горивните бобини е инсталирано опасно възпламенително устройство.

Питър не се изненада.

— Какъв вид?

— Плазменозапалителна бомба, малка, но изключително мощна. Може да взриви яхтата и да изпепели всичко на борда й. Нямаше да оцелеете.

— Мръсното копеле Базил! Дезактивира ли я?

— Да. Сега яхтата е абсолютно безопасна.

— Благодаря, ОХ.

На Питър му отне само момент, за да възстанови спокойното си изражение.

Учителското компи продължи:

— Още една озадачаваща подробност. Системната конструкция на плазменовъзпламенителното устройство има някои лесно идентифицируеми сигнатурни шипчета в молекулярния строеж. Такъв тип муниции произвеждат скитниците. Конфигурацията напълно съвпада с някои от изделията, намерени на пиратските кораби на Ранд Соренгаард, които ЗВС конфискуваха преди шест години.

— Скитниците ли? — възкликна Естара. — Брат ми се жени за тяхната говорителка след няколко месеца. Защо биха искали да ни причинят нещо лошо?

— Скитниците нямат нищо общо — отвърна Питър. — Просто Ханзата умишлено използва позната скитническа технология, за да имат основания след това да арестуват някой нещастен търговец като изкупителна жертва. — Той се обърна към ОХ. — Ханзата или ЗВС предприемали ли са необичайни акции или да са задържали скитнически кораби напоследък?

ОХ направи пауза, за да прегледа последните новинарски емисии в база данните си.

— Да, скитнически търговски кораб е задържан на лунната база след доставка на провизии на Земята. Капитанът се казва Ден Перони.

Естара се намеси:

— Но това е бащата на годеницата на Рейналд!

— И важен вожд на скитниците — добави Питър. — Какви са обвиненията?

— Неясни — продължи ОХ. — Твърди се за някакви дребни неточности в документацията и превозвания товар. Но аз прегледах документите и не открих нищо нередно.

— По дяволите! Значи ще го задържат до „трагичния инцидент“. След което ще открият веществени доказателства и ще предявят обвинения срещу него. Няма съмнение, че ще бъде „ликвидиран при опит за бягство“. — Питър стисна зъби от гняв. — Отлично знам как решава проблемите Базил.

Естара не можеше да повярва на ушите си.

— Значи Ханзата ще използва предполагаемия опит за убийство като мотив да обяви война на скитниците, за да конфискува тяхното екти и продоволствията им, така ли? Как би се отразило това на бедния Рейналд и сватбата му с говорителката?

— Накъдето и да се обърнем, е заредено с мини — изсумтя Питър. — Като тръгва срещу скитниците, Базил си избира враг, когото смята, че ще победи лесно — за разлика от хидрогите, срещу които няма никакъв напредък. По същата причина беше толкова неотстъпчив на Ирека. Да не мислиш, че тази нищожна колония си заслужаваше битката за нея?

— Трябва да предупредим бащата на Ческа — каза Естара. — Трябва да го освободим. Не мога да си представя какво ще се случи, ако…

— Спокойно. — Питър вдигна ръка. — Едно по едно. Все още имам известно влияние като крал, забрави ли? Мога да обявя кралска амнистия. — Той се замисли за миг и на лицето му се появи усмивка. — Да, мога да обявя, че „в нов дух на добронамереност“ — не само Базил може да изрича подобни фрази! — моята съпруга желае да установим по-тесни връзки със скитниците, които стават част от голямото й семейство на Терок. Ще заявя, че е излишно да се създават бюрократични усложнения за честни скитнически търговци като Ден Перони. Ще обявя амнистията едновременно с нашето „сватбено пътешествие“, когато никой няма да прояви особено внимание. — Той се обърна към учителското компи. — Всъщност, ОХ, искам лично ти да го съобщиш. Никой няма да постави под въпрос мотивите ти.

Естара размаха пръст на старото компи.

— Но Перони трябва да замине възможно най-бързо — веднага след като го освободят.

— Ще се погрижа за това, кралице Естара — отвърна ОХ.

Питър си пое дъх и привлече Естара до себе си.

— Вече се забавихме достатъчно дълго. Трябва да излезем и да застанем пред всички. Усмихнати. Можеш ли да скриеш това, което знаем, за да не усети никой подозренията ни?

— Когато съм до любимия си съпруг, мога да покажа удовлетворението си от всичко, което ме заобикаля — отвърна Естара. — Но не трябва ли лично да обявим на председателя Венцеслас онова, което сме разбрали? Той няма да има къде да се скрие след подобен опит за покушение срещу нас. Народът ще го разкъса на парченца.

Питър присви очи и за момент се замисли. После каза:

— Не. Засега двамата с теб само ще се повозим по време на великолепния си парад, точно както е заплануван. Да видим как ще реагира Базил. Искам, след като замислите му претърпят провал, да го погледна право в очичките. — Той я целуна. — От днес започва истинската война между нас двамата. Да се надяваме, че народът иска истински крал, а не скрита зад сянката на трона власт.