Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (54)

52.
Рлинда Кет

Дневният цикъл на Рейндик Ко беше два часа по-дълъг от стандартното терокско денонощие. Но Рлинда се хранеше и спеше според часовниците на „Ненаситно любопитство“. Като кръстосващ между планетите търговец отдавна бе престанала да се съобразява с местните времеви цикли. Планетите можеха да се движат по техните си досадни разписания, но Рлинда се придържаше към своето.

Дейвлин Лотце обаче нямаше точно определен цикъл. Просто през цялото време работеше с максимална енергия и концентрация, без да обръща внимание нито на дневните горещини, нито на студените и ясни пустинни нощи, докато проучваше, анализираше и изследваше до пълно изтощение, което го принуждаваше да подремва за кратко — често в самия призрачен град, където продължаваше да издирва улики.

Обикновено Рлинда го придружаваше до обектите. На практика бе приключила задълженията си, докарвайки го тук, но предполагаше, че с нейна помощ той ще свърши работата си по-бързо. Така можеха да се върнат на Земята по-рано и тя да получи възнаграждението си. Затова продължаваше да му прави компания… независимо дали му бе приятно, или не.

Бяха ремонтирали рухналото скеле по надвисналата канара, където откриха тялото на Луис Коликос в пещерата. Рлинда пъшкаше и се задъхваше, докато изкачваше металните стъпала, но знаеше, че това упражнение може да й е единствено от полза. Докато Дейвлин работеше с аналитичните си уреди и търсеше отговори, тя се занимаваше с по-прагматични задължения като инсталиране на светлинни панели и въздушни рециркулатори. Освен това приготвяше храната, въпреки че Дейвлин, изглежда, така и не долавяше разликата между най-изисканите й ястия и полуфабрикатите.

В ярко осветеното помещение, където бе намерил смъртта си Луис, Дейвлин остърга петънце засъхнала кръв от повърхността на трапецоидния каменен прозорец и го постави върху аналитичния тампон. Бяха заключили двете тела в замразителни торби, които качиха на „Любопитство“. Все още не бяха открили никакви следи от Маргарет Коликос, компито и кликиските роботи.

Докато Дейвлин чакаше резултата, Рлинда подхвана разговор.

— И какво те накара да станеш агент? Поредица от нещастни обстоятелства или традиционната момчешка мечта? А какво си мисли майка ти за тази професия?

— Предпочитам да ме наричат специалист по неразгадаеми подробности, а не агент. Председателят Венцеслас знае, че мога да откривам неочаквани отговори при неуспех на обичайните канали. Освен когато няма нещо особено за откриване, както на Крена.

— Това значи ли, че Ханзата има Бюро за специалисти по неразгадаеми подробности, или си самоук?

Той я погледна иронично.

— Ако наистина мислиш, че съм шпионин, какво те кара да предполагаш, че ще ти разкажа биографията си?

— Защото ако не го направиш — ухили се широко тя, — аз ще ти разкажа моята. — Той въздъхна дълбоко и тя го насърчи: — Какво губиш? Нямам никакво намерение да пиша биографията ти!

Лотце заговори с монотонен глас:

— Добре. Избягах от къщи, когато бях на четиринайсет. Имах арогантна майка и безразличен баща. Реших, че няма да е по-трудно да се справям сам… и се оказах прав. Доволен съм, че нямам братя и сестри, с които да се захванат родителите ми, така че вероятно са се нахвърлили един срещу друг. Не знам дали все още са женени, не знам дори дали са живи.

— Колко тъжно — каза Рлинда.

— Щастлив съм, че се отървах. — Той се усмихна едва забележимо — първата усмивка, която Рлинда виждаше на лицето му — и се обърна към резултатите от кръвния анализ. — Следи от ендорфин и адреналинова утайка. Следователно нападението не е било нито изненадващо, нито светкавично. Луис Коликос е бил уплашен известно време преди настъпването на смъртта и е изпитал значителна болка.

Рлинда преглътна буцата в гърлото си. Опита се да си представи случилото се през последните мигове от живота на възрастния мъж.

— Да разбирам ли, че си учил биохимия и съдебна медицина?

Той я погледна и тя отново се впечатли от белезите върху бузата му, които приличаха на одраскване от нокти.

— Учил съм всичко. Нямах никакви пари, но успях да подправя документите си. Промених самоличността си. Кандидатствах и получавах малки помощи и студентски заеми. Ако не искаш много пари, не се ровят много надълбоко — особено ако попадаш в определени категории, за да може университетът да те причисли към желаните си статистически данни. Маскирах се като представител на преследвано религиозно малцинство, а понякога като изпаднал в затруднение. А ако си извадиш подходящо медицинско, академичните фондове се изтрепват да ти отпуснат пари за обучението.

— Ах, ти, преструвай такъв! — възкликна Рлинда.

— Нямаше как. Следвах курс след курс по свой избор. Пет пъти сменях самоличността си.

Рлинда се озадачи.

— В такъв случай как получи степен?

— Имах знанията. Защо ми е степен?

— Предполагам, че би могло да се погледне и така. Значи си следвал… шпионаж и криптография?

— Плюс политически науки, световна история, астрономия и космическо корабно инженерство. Вярвам във философията на непропорционалната ефективност по отношение на образованието.

— Това пък какво е?

— След определена граница на изучаване на дадена дисциплина допълнителните часове не допринасят за по-задълбочени знания. По-добре да започнеш да изучаваш нещо съвършено ново. — Той остави аналитичния тампон и се обърна към нея. — Например, да кажем, че не знаеш нищо за метеорологията. Ако отделиш сто часа за изучаване на предмета, ще придобиеш по-голямата част от знанията, които биха ти потрябвали някога, и ще се научиш как да намираш по-подробни отговори, ако се сблъскаш с по-сложни проблеми. А ако отделиш за метеорологията още сто часа, ефективността на знанията ти рязко спада. От друга страна, ако отделиш същите тези сто часа за нов предмет — да речем, икономика, — придобиваш нова солидна база. Реших, че е по-добре да придобия удобни практически познания за много предмети, отколкото да се опитвам да стана експерт само по един. По ирония на съдбата, с колкото повече парченца от пъзела се запознавах, толкова повече неочаквани връзки откривах. Кому би хрумнало да търси връзката между историята на изкуството, музикалната теория и бизнес икономиката, да кажем?

— А имат ли връзка?

— Абсолютно. Но ще ми е необходима цяла седмица за обяснения.

— Нека първо приключим с проучванията тук.

Дейвлин закрачи из стаята.

— Известно ни е, че екипът на Коликос е разхвърлил снаряжението си навсякъде из изоставените постройки. Може би са оставили нещо, което сме пропуснали да забележим.

Той се обърна с гръб към помещението, където бе починал Луис, и взе фенерчето си, за да освети всяка потънала в сянка цепнатина и ъгълче.

Рлинда тръгна след него.

— Значи си ренесансов тип. Ханзата ли те завербува?

— Постъпих доброволно — отвърна Дейвлин. — Беше въпрос на оцеляване. След шестата година някои университетски служители заподозряха, че има нещо нередно. Разбрах, че са получили достъп до документите ми, разкривайки три от предишните ми само личности, и че бързат да ме намерят. Знаех, че след броени дни ще ме докопат. Можех да избирам да стана или най-образования затворник на ханзейската наказателна планета… или да ги убедя в качествата си. Тъй че събрах документацията за всичко, което бях завършил, както и документите за всичките си академични отличия и всички предмети, които бях изучил. Отидох в Бюрото за разследвания и проведох разговори с цял куп вербовчици — дадох им достатъчно информация, за да привлека интереса им и да ме прехвърлят на по-висшестоящите. Когато най-накрая седнах в залата пред комисията, знаех, че или ще ме арестуват, или ще ме назначат. — Той тръгна по един тъмен коридор. — Учих, освен това риторика и дебати… всъщност това са най-силните ми специалности, макар обикновено да не предпочитам да съм център на внимание. Използвах максимално уменията си и им разкрих целия случай. Фактът, че се бях възползвал от сложната образователна система толкова много години, се оказа в моя изгода, докато обяснявах колко ценен мога да бъда в редица шпионски дейности. И още по-съществено, благодарение на основата ми по социология, антропология и съдебномедицински похвати можех да стана отличен изследовател под прикритие на извънземни култури. Дори след почти две столетия ние не знаем много неща за Илдирийската империя и абсолютно нищо за Кликис. Накрая успях да ги убедя, че ще допринеса много по-голяма полза на Ханзата, ако ме използват за работа, отколкото ако ме приберат.

Стигнаха почти пипнешком до някакви ниши и помещения. Стените бяха покрити с йероглифи и изчисления.

— И председателят те изпрати на някаква затънтена колония на Крена, а сега на пустинна планета да проучваш извършено преди пет години убийство. — Тя го тупна с тежката си ръка по рамото и Дейвлин трепна. — Струва ми се, че това всъщност е наказанието ти.

Светлинният сноп от фенерчето на Рлинда попадна в дълбока ниша и тя забеляза нещо необичайно. Взря се по-отблизо и видя втвърдена буца, вероятно някога била храна.

— Сякаш са я оставили за по-късно, но така и не са се върнали. — Тя кимна, но се сети, че уважаващи себе си археолози не биха захвърлили боклука си да се разлага в някой ъгъл на обекта.

Посегна да вдигне вече негодната за употреба храна и светлината й проблесна върху предмет, който бе още по-дълбоко. Увит базаданник. Сърцето й заблъска. Извади пакета и видя надпис на ръка „Записки“.

— Дейвлин, това може да ти е полза.

Той го взе и лицето му разцъфтя в неочаквана момчешка усмивка. Бе прекарал безброй часове сред разрушенията и бъркотията на лагера, опитвайки се безуспешно да възстанови компютърните файлове. Но този, който бе ликвидирал екипа на Коликос, беше направил и всичко необходимо, за да останат тайните им скрити.

— Всеки опитен ксеноархеолог би скрил всичките си записки на сигурно място. Твърде много природни катастрофи и непредвидени обстоятелства могат да унищожат трупани седмици и месеци наред анализи и документи. — Той държеше базаданника, сякаш беше самият Граал. — Това може би ще ни разкаже какво се е случило тук… до самия край.