Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (4)

2.
Крал Питър

Провеждаше се поредното от спешните заседания на върховния щаб, свиквани доста често, откакто бяха започнали атаките на хидрогите. Този път обаче крал Питър настоя то да се проведе в Двореца на шепота в избрана от самия него зала. Това, че предпочете второстепенната банкетна зала, не бе от особено значение за него. Младият крал просто искаше да демонстрира независимост… и да подразни председателя Базил Венцеслас.

— Продължаваш да ми повтаряш, че моето управление се основава на привидности. — Изкуствено сините очи на Питър блеснаха, щом срещна неумолимия сив поглед на председателя. — А не е ли редно да се срещна с моя щаб в Двореца, а не в главната квартира на Ханзата за твое удобство?

Питър знаеше, че Базил не понася, когато той използва собствените му тактически прийоми срещу него. Бившият Реймънд Агуера бе научил да играе ролята си по-добре, отколкото бе очаквала Ханзата.

Надменното изражение на Базил явно трябваше да напомни на Питър, че като председател на Теранския ханзейски съюз той се е справял с много по-тежки кризи от капризите на някакъв млад крал.

— Твоето присъствие е просто формалност, Питър. Всъщност то изобщо не е наложително.

Но Питър много добре знаеше, че това е блъф.

— Ако мислиш, че медиите няма да забележат отсъствието ми на едно спешно заседание, ще отида да поплувам с моите делфини.

Отлично осъзнаваше несъществената си значимост и я разширяваше по малко, когато му се удадеше възможност. И все избягваше да пренебрегва ограниченията, които му налагаше Базил. Пристъпваше към всяка дребна битка хитроумно и изкусно. И знаеше кога да спре.

Накрая Базил си даде вид, че всичко това не е от особено значение. Най-близките му съветници — приближеният кръг от лесни за манипулиране, но различни представители като военни експерти и служители на Ханзата — се събраха при закрити врати около осветена от свещници маса, на която бе сервиран лек обяд. Безмълвната прислуга подреди бързешком букети, бродирани салфетки и сребърни прибори. В три ниши ромоляха фонтанчета.

Питър бе седнал в богато украсено кресло начело на масата. Добре съзнаваше ролята си и изслуша с почтително мълчание представянето на дневния ред от председателя.

Металносивата коса на Базил бе подстригана и сресана безукорно. Идеалният му костюм бе скъп, но същевременно удобен и той се движеше със суховата грациозност, неочаквана за седемдесет и трите му години. До този час на деня бе хапнал съвсем малко: пиеше единствено леденостудена вода и кардамоново кафе.

— Настоявам за точна преценка на положението на нашите ханзейски колонии. — Той обходи с поглед съветниците, адмиралите и колониалните емисари. — За петте години, откакто хидрогите убиха крал Фредерик и наложиха ултиматума си за небесните мини, имахме предостатъчно време, за да си направим някои заключения и да очертаем реалистични проекти. — Той погледна главнокомандващия на земните въоръжени сили. Като председател на Ханзата, Базил бе и технически ръководител на ЗВС. — Генерал Ланиан, каква е цялостната ви оценка.

Генералът бутна настрана цифрите и статистическите данни, които един адютант му представи в бележник с документи.

— Тя е твърде лесна, господин председателю. Имаме сериозни проблеми, въпреки че от началото на кризата ЗВС са поставили ектипродоволствието под строг режим. Без тези крайно непопулярни мерки…

Питър го прекъсна:

— Бунтовете причиняват не по-малко щети от дефицита, особено в новите колонии. Вече се наложи да обявим военно положение в четири колонии. Хората изпитват лишения и глад. Смятат, че съм ги изоставил.

Той огледа месото и плодовете в блюдото си и реши, че няма апетит. Нали знаеше за лишенията на другите.

Спрял по средата на изречението, Ланиан го изгледа, без да отговори, и отново се обърна към Базил.

— Както бях започнал да казвам, господин председателю, единствено суровите мерки гарантират поддържането на най-насъщните услуги. Така или иначе, резервите ни са на изчерпване.

Тира Препускащия кон, една от планетните емисарки, бутна блюдото си настрана. Питър се опита да си припомни на коя колония е представител. Не беше ли Реджак?

— Водородът е най-често срещаният елемент във вселената. Защо не започнем да го добиваме някъде другаде?

— Сгъстеният водород не е така леснодостъпен другаде — отвърна един от адмиралите. — Газовите гиганти са най-добрите резервоари.

— Скитниците продължават да добиват известни количества екти чрез своите високо рискови похвати — обади се емисарят на Релекер, като се мъчеше тонът му да прозвучи оптимистично. С бледата си кожа и черти на патриций много напомняше статуите покрай стената на малката банкетна зала. — Нека да продължат с рискованото си начинание.

— Няма никаква алтернатива на по-бързото от светлината космическо гориво. Опитахме всичко — добави друг емисар. — Зависими сме от доставките на скитниците.

Намръщеният Ланиан поклати глава.

— Настоящите доставки на скитниците не удовлетворяват дори минимума на военните ни потребности, като оставим настрана обществените и цивилните нужди. Може да се наложи да прибегнем до допълнителни ограничителни мерки.

— Какви допълнителни мерки? — възкликна емисарят от Рамах. — В моя свят не е получавана доставка от месеци. Никакви лекарства, никаква храна, никакво оборудване. Разширихме земеделието и минната промишленост, но не разполагаме с необходимата инфраструктура, за да оцелеем откъснати по този начин.

— Повечето сме в подобна ситуация — добави призрачно бледият представител на Дремен. — Плюс това моята колония навлезе в климатичния цикъл на облачността и ниските температури. Зърнодобивът задължително спада с трийсет процента и сега ще бъде същото. Дори в най-добрите години Дремен се нуждае от подкрепа, за да оцелее. Сега…

Базил вдигна ръка, за да прекрати по-нататъшните оплаквания.

— Вече сме обсъждали всичко това. Въведете ограничения на раждаемостта, след като земеделският потенциал не може да изхрани населението. Тази криза няма да приключи за ден-два, затова започнете да мислите дългосрочно.

— Разбира се — подхвърли Питър с едва завоалиран сарказъм. — Нека да лишим плодовитите мъже и жени от правото сами да решават колко деца са им необходими, за да поддържат една колония, която са изградили, рискувайки живота си. Хората непременно ще харесат подобно решение. Предполагам, че ще ме накарате да се почувствам щастлив и да ги принудя да го приемат?

— Да, точно така, по дяволите — изруга Базил. — Това ти е работата.

Зловещата новина сякаш уби апетита на всички присъстващи. Прислугата влезе да разлива леденостудена вода и да предлага дебели лимонови резени с изящни сребърни щипци. Базил ги отпрати и затропа с пръсти по масата с необичайна нервност.

— Трябва доста да се потрудим, за да накараме хората да проумеят колко бедствено е положението. Разполагаме с минимално количество гориво, без да става дума за крайно ограничените комуникационни възможности, благодарение на продължаващия недостиг на зелени жреци заради нашите късогледи приятели на Терок. Нашите куриерски кораби могат толкова. Сега бихме могли повече от всякога да използваме максимален брой зелени жреци, за да поддържаме контакт между отдалечените колониални светове. На много планети няма дори един-единствен жрец.

Той хвърли поглед към Сарейн, мургавата посланичка на горския свят. Беше слаба и жилава, с тесни рамене и малки гърди, с изпъкнали скули и остра брадичка.

— Правя всичко, което мога, Базил. Знаеш, че терокците никога не са успявали да видят цялата гора заради отделните дървета. — Тя се усмихна, за да подчертае мъдрото си изказване. — От друга страна, Терок не получава обичайните доставки, технология и медицинска помощ, откакто започна тази криза. Много ми е трудно да искам от моя народ повече зелени жреци, след като Ханзата пренебрегва нашите потребности.

Питър следеше развоя на взаимоотношенията между Базил и хубавата терокка. Още от първите дни на управлението си бе усетил взаимното привличане между двамата. Преди председателят да успее да отговори, той изправи рамене и заговори с плътния тембър, към който бе прибягвал при много от речите си.

— Посланик, предвид трудностите, пред които са изправени голям брой наши ханзейски заселници, се налага да разпределяме ресурсите, като даваме най-голямо предимство на нашите колонии. Като суверенен свят Терок е много по-добре от повечето от тях.

Сарейн бе вбесена от тази словесна плесница, а Базил кимна с облекчение към Питър.

— Разбира се, кралят е прав, Сарейн. Докато ситуацията не се промени, се налага Терок сам да се грижи за себе си. Освен, може би, ако не поиска да се присъедини към Ханзата…

Лицето на Сарейн пламна и тя едва доловимо кимна.

Генерал Ланиан обходи емисарите с поглед, прерязващ като коса.

— Господин председателю, единственият ни избор е да предприемем известни крайни мерки. Колкото повече се бавим, толкова по-крайни ще бъдат тези мерки.

Базил въздъхна, сякаш предварително знаеше, че изборът ще се стовари върху него.

— Имате разрешението на Ханзата да сторите нужното, генерале. — Той прободе Питър с очи. — И ще го направите в името на краля, разбира се.