Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (3)

1.
Джес Тамблин

Пръснатите из Спиралния ръкав гигантски газови планети криеха тайни, опасности и съкровища. В продължение на век и половина добиването на космическо гориво от облачните светове беше доходоносен поминък за скитниците.

Но преди пет години всичко се промени.

Като зли кучета-пазачи хидрогите бяха забранили на всички небесни мини да се доближават до газовите гиганти — обявиха ги за своя територия. Ембаргото бе парализирало едновременно икономиката на скитниците, на Теранския ханзейски съюз и на Илдирийската империя. Много храбри или глупави предприемачи бяха пренебрегнали ултиматума на хидрогите. И бяха заплатили с живота си. Бяха унищожени десетки небесни мини. Обитаващите дълбоките ядра извънземни бяха неумолими и безмилостни.

Но когато изпадаха в безнадеждна ситуация, скитниците не се предаваха, а непрекъснато сменяха тактиките и оцеляваха — и дори заякваха благодарение на изобретателността си.

— Старата говорителка винаги повтаряше, че предизвикателствата очертават нови параметри на успеха — каза Джес Тамблин по включения комуникатор, докато издигаше наблюдателния си кораб над измамно миролюбиво изглеждащия газов гигант Велир.

— По дяволите, Джес — изсумтя малко с нотка на раздразнение Дел Келъм, — ако исках да се глезя, щях да си живея на Земята.

Келъм, стар вожд на клан и ловък индустриалец, даде сигнал на приближаващите скоростни загребващи кораби. Модифицираните „светкавични“ небесни мини и сбирщината от малки наблюдателни съдове се групираха на безопасно — поне според преценката на пилотите им — разстояние над бакърената планета. Никой нямаше представа на какво разстояние хидрогите могат да засекат облачните бракониери, но всички отдавна се бяха отказали да действат на сигурно. В края на краищата целият живот е хазарт, а човешката цивилизация не можеше да оцелее без космическо гориво.

Екипажът за събиране на екти форсира двигателите на огромните загребващи кораби и контейнери, готови за едновременно гмурване в плътните облачни пластове. Удари и бягай. Свръхпретоварените двигатели се нажежиха. Пилотите плувнаха в пот.

Сам в наблюдателния си кораб, Джес изпъна ръце върху контролното табло.

— Пригответе се да влезем от всички посоки. Вмъкнете се светкавично, захапете максимална хапка и се оттеглете на безопасно разстояние. Не знаем колко време ще ни оставят на мира тия мръсници.

Масивните кораби-комбайни потвърдиха и се спуснаха като ястреби върху плячката си. Което по-рано представляваше рутинен производствен процес, сега напомняше командоска операция във военна зона.

След предявяването на ултиматума от хидрогите дръзките скитнически инженери бяха префасонирали традиционните съоръжения на небесните мини. За пет години бяха свършили доста работа. Новите мълниеносни загребващи кораби имаха огромни двигатели, свръхефективни ектиреактори и подвижни товарни цистерни, наподобяващи грозд. Пълните цистерни можеха да бъдат прехвърляни и разделени, без да се губи целият товар от добито екти, ако — и когато — хидрогите се спуснеха по петите им.

— Голямата гъска си мисли, че сме безпомощни разбойници — предаде Келъм — Да ги вземат дяволите, нека и хидрогите останат със същото впечатление.

Ханзата — „Голямата гъска“ — и империята Илдира плащаха скъпо и прескъпо за всяка капка космическо гориво. Тъй като доставките на екти с всяка година намаляваха, цените бяха достигнали такива космически нива, че скитниците смятаха риска за приемлив.

Пет от префасонираните загребващи кораби се разпръснаха, след което се гмурнаха в облаците, ураганните кладенци и течения на Велир. Профучаха с рев през ураганните системи със зейналите фунии на стомасите си. Налапваха лакомо суровината, като компресираха излишъка във водородните цистерни, докато вторичните ектиреактори консервираха газа.

Джес насочи подвижните сензори към гъстите като супа облаци на Велир. Детекторите щяха да усетят всеки масивен надигащ се из дълбините кораб. Сензорите можеха да дадат само няколкоминутно предупреждение, но храбреците бяха в състояние да се изтеглят мълниеносно.

Джес знаеше, че не си струва да влизат в битка. Илдирийският Слънчев флот и ханзейските ЗВС го бяха демонстрирали неведнъж. Още при първия знак за появяване на противника неговите хора щяха да изчезнат с колкото екти бяха успели да задигнат. Първият бърз загребващ кораб напълни една цистерна и се издигна на достатъчна височина, за да я откачи, като остави следа в разредения въздух. По комуникацията отекна радостен възглас и конкуриращите се скитници се занадпреварваха кой ще се справи по-добре. Оставената без екипаж цистерна с гориво се устреми надалеч от Велир към сборния пункт. В безопасност.

Допреди известно време небесните мини се носеха спокойно над облаците като хранещи се с планктон китове. Рос, братът на Джес, беше шеф на Синята небесна мина на Гол ген и имаше мечти, делови усет и всички надежди на света. Но хидрогите бяха унищожили съоръжението без никакво предупреждение — и бяха изтребили екипажа до крак…

Джес не откъсваше поглед от уредите. Макар сензорните шамандури да не долавяха никакво раздвижване на приближаващ се враг, той бе нащрек. Велир изглеждаше прекалено спокойна и кротка. Измамно спокойна.

Екипажите на загребващите кораби бяха напрегнати — съзнаваха, че това е единственият им шанс тук и че някои от тях неминуемо ще загинат, щом хидрогите се появят.

— Ето и втората. С най-висококачествено екти!

Комбайнът на Дел Келъм изстреля пълна цистерна. За няколко минути всичките пет скоростни загребващи кораба изстреляха по един товар екти. За по-малко от три часа бяха успели да направят отличен улов.

— Добър начин да дразним хидрогите — продължи Келъм: прикриваше притеснението си зад бъбривост, — макар да предпочитам да ги разпердушиним с няколко комети. Както направи ти на Голген, Джес.

Джес се усмихна мрачно. Неговата кометна бомбардировка го бе превърнала в герой сред скитниците и той се надяваше, че на планетата не е останало живо същество и че всички чуждопланетни врагове са унищожени. На удара с удар.

— Просто следвах Пътеводната си звезда.

Сега много кланове разчитаха на предложения от Джес план как да продължат репресивните мерки срещу безсмисленото ембарго на извънземните.

— Двамата с теб много си приличаме — обади се Келъм със съзаклятнически глас: беше превключил на личната честота. — Ако предприемеш нова бомбардировка, мога ли да ти предложа това място като цел?

— Какво имаш против Велир? Аха, нали мислеше да се жениш за Шейрин от клана Пастернак.

— Да, по дяволите!

Шейрин Пастернак беше началничка на небесна мина на Велир. Имаше язвително чувство за хумор и остър език, но Келъм я харесваше много. И за двамата това щеше да е втори брак. Но небесната й мина също бе опустошена още при първите набези на хидрогите.

Още три цистерни с екти бяха изстреляни от профучаващите загребващи кораби.

Триш Нг, пилотът на втория наблюдателен кораб, прекъсна разговора.

— Сензорните шамандури! Провери показанията, Джес. Той проследи стандартната радиовълна и забеляза малка точица във фона.

— Обикновена светкавица. Не се изнервяй, Нг.

— Таза светкавица обаче се повтаря на всеки двайсет и една секунди. Като по часовник. — Тя изчака едно потрепване. — Джес, това е изкуствен сигнал, възпроизведен, прихванат и отразен обратно към нас. Хидрогите сигурно са унищожили сензорните шамандури. Това е уловка.

Джес се вгледа внимателно и забеляза имитацията.

— Друго предупреждение няма да има. Всички да херметизират и да се омитат!

Сякаш осъзнали, че са разкрити, седем огромни бойни кълба изникнаха като кръвожадни левиатани от облачните дълбини на Велир. Скитниците събирачи не загубиха нито секунда, а се заоттегляха безредно през небесата на газовия гигант. От сферите се надигна гърлено бръмчене и от пирамидалните изпъкналости върху кристалните им повърхности затрещяха синкави светкавици. Скитническите храбреци вече бяха виждали стрелбата на разрушителните им оръжия.

Келъм запрати четири празни товарни цистерни като картеч срещу най-близкото бойно кълбо.

— Да се задавите дано!

Джес закрещя в уредбата:

— Не се бави. Махай се оттам!

Келъм бе успял да отвлече вниманието им. Извънземните насочиха сините си светкавици към празните снаряди и така оставиха още няколко секунди на скоростните загребващи кораби да избягат. Скитниците запалиха огромните си двигатели и четири от петте кораби-комбайни се вдигнаха в безопасна траектория.

Но един от новите съдове изостана само за момент, което бе достатъчно огнените стрели да го разцепят на разтопени късчета. Писъците на екипажа отекнаха по комуникационния канал и внезапно секнаха.

— Давай! Давай! — изрева Джес. — Пръснете се и изчезвайте.

Останалите командоски комбайни се пръснаха като мухи. Автоматичните товарни цистерни щяха да стигнат до координатите си, където командосите щяха да съберат улова на спокойствие.

Бойните кълба се издигнаха, като изстрелваха сини светкавици в пространството. Уцелиха един изостанал наблюдателен кораб и го унищожиха, но останалите се измъкнаха. Неприятелските сфери останаха още известно време над атмосферата, подобно на ръмжащи вълци, след което бавно се спуснаха обратно сред бакърените урагани на Велир, явно отказвайки се да предприемат преследване.

Независимо че бяха разстроени от загубата на един скоростен загребващ кораб и на един наблюдателен, нападателите вече изчисляваха събраното екти и колко ще спечелят от него на свободния пазар.

Сам в пилотската кабина на разузнавателния си кораб, Джес поклати глава. „Какво се е случило с нас, след като ни радва, че загубите ни не са прекалено тежки?“