Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (108)

106.
Ческа Перони

Вождовете на най-изтъкнатите скитнически фамилии се срещнаха с Ческа Перони, за да обсъдят предстоящото си сътрудничество с терокците. След като годежните им кораби посетиха тучната световна гора, отец Рейналд отправи официална покана за ответна среща на Рандеву.

Но вождовете на клановете имаха сериозни възражения по повод поканата на чужденци на изолирания им астероиден комплекс. Не бе лесно да загърбят стародавните традиции и предпазливостта си. Особено сега, когато малките скитнически кораби изчезваха по трасетата, клановете бяха по-притеснени от всякога.

— Нашите тайни са твърде ценни, за да ги рискуваме с лекота. — Алфред Хосаки беше представител на голям брой търговски кораби. — Налага се да решим дали терокците възнамеряват да бъдат наши съюзници срещу Ханзата или срещу хидрогите. И двете или нито едно?

— Една от дъщерите на Терок току-що се омъжи за крал Питър — напомни Ана Пастернак. — Това не бива ли да ни притеснява?

Докато Ческа се колебаеше как да отговори, Крим Тайлар добави:

— Какво ще кажете да изпратим скитнически кораб със затъмнени прозорци и да не предоставяме на терокците достъп до навигационните системи и пилотската кабина? Така ще видят астероидите на Рандеву, но няма да придобият никаква представа къде са и как биха могли да ги открият. Това не е ли най-благоприятният компромис?

— Не е редно да им се доверим наполовина — отвърна Ческа. — Не искам да поставим такова начало на сътрудничеството си с терокците. Предстои ми да стана съпруга на техния вожд.

Ихи Окая въздъхна, сякаш си бе припомнила защо бе предпочела да се оттегли като говорителка.

— Вероятно никой няма желание да се срещаме всеки път, когато се налага да вземем решение дали да разкрием някоя несъществена подробност от своето битие. Това би било ужасно обременително. Скитниците са изправени пред фундаментален политически избор. Решението, което вземем по този въпрос, ще предопредели всички по-нататъшни последици.

— Именно — отсече многозначително възрастната Ана Пастернак. — Тъкмо затова първото ни решение трябва да е внимателно обмислено.

— В такъв случай многото приказки са излишни. — Торин Тамблин въздъхна с явно нетърпение. Четиримата братя бяха хвърлили чоп кой от тях да представлява клана на Рандеву. — По-нататъшното мотаене няма да направи избора по-точен. Какво ни сочи Пътеводната звезда?

Ческа прокара пръсти през гъстата си кафява коса. Едно мятане на ези-тура можеше да им предложи правилния отговор със същата ефективност.

Преди да успеят да стигнат до някакво заключение, един дотърчал пратеник прекъсна обсъжданията със съобщение. Дъхът на Ческа заседна в гърлото й, след като прочете спешното искане на Кото Окая. Тя вдигна тревожен поглед към бившата говорителка.

— Исперос загива. Колонията се разпада. Ихи Окая, синът ти моли за незабавна помощ, тотална евакуация и спасителна група.

Всички вождове на кланове скочиха на крака — даваха си сметка за неотложността на проблема. Сватбените планове и политическите решения можеха да изчакат още някой ден.

— Имам два кораба тук — каза Ана Пастернак.

Крим Тайлар запресмята наум.

— Имам един товарен кораб. Побира само петима пътници, но мога да натоваря голямо количество съоръжения и продоволствие. Исперос… какво отвратително местенце.

Ческа огледа вождовете.

— Добре, вие двамата отлитайте възможно по-бързо. Искам списъка на всички съдове, които се намират на Рандеву — особено на тези, които могат да отлетят незабавно.

Тя отново прегледа съобщението. Много добре си спомняше посещението си на изключително знойната планета.

— Няколко от подземните помещения вече са рухнали. Два от животоподдържащите генератори са спрели да функционират и лавата е започнала да прониква през стените. Кото не разполага с много време.

Главите на фамилиите се оттеглиха. Скитниците отдавна живееха на ръба на бръснача и многократно се бяха сблъсквали с подобни ситуации. Въпреки дребните караници, всички кланове се обединяваха, когато се налагаше да помогнат на своите братя и сестри.

Ихи Окая се опитваше да не даде израз на тревогата си за своя най-малък син.

— Кото ще се справи с проблема, докато екипите ни стигнат дотам. Той е гений.

— Никой не се съмнява в това — отвърна Ческа, макар да си даваше сметка, че дори скитническата изобретателност не е в състояние да се справи, когато лавата може всеки момент да разтопи стените. — Ако се плашехме от рискове, нямаше да сме такива, каквито сме.

Ихи Окая се засмя с пресъхнало гърло.

— Ческа, изразяваш се като говорителка дори когато разговаряш с мен насаме. — Тревогата отново се изписа върху лицето й. — И все пак Кото не би искал помощ, ако ситуацията не бе излязла от контрол до такава степен, че да не може да се справи сам.