Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Forest of Stars, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 38 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Гневът на хидрогите

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ИК „Бард“, София, 2003

ISBN 954–585–469–3

История

  1. — Добавяне

43.
Джес Тамблин

Джес нае от корабостроителницата на Оскивъл двуместно корабче и отиде да посрещне Ческа Перони при завръщането й от кометните добивни облаци. Полагаше огромни усилия да скрие момчешкото си нетърпение, макар от последната им среща да не бе минало много време.

Предаде по открития канал:

— Говорителко Перони, разрешете да ви придружа. Още дванайсет загребващи кораба са готови да потеглят, опаковани в балистичните си пашкули. Гледката си заслужава.

— Оставям я на теб, Джес — отвърна Дел Келъм и Джес забеляза на лицето му дискретна усмивчица, сякаш подозираше нещо. — Имам си работа.

— Естествено. Сигурно акулите ти са гладни. Скъсват се да отварят уста, когато някое скитниче мине покрай тях.

Изтръпнал от сладостно очакване, Джес спусна крана. Въздушната ключалка изщрака и Ческа влезе, красива… но смутена и разтревожена. Той моментално усети, че нещо не е наред.

— Грижи се добре за нея, Джес — викна Келъм от пилотската каюта. — Налага й се скоро да се върне на Рандеву.

Джес не можеше да откъсне очи от печалното лице на Ческа, но не каза нищо, преди да затвори люка и да потеглят. Щом двата кораба се разделиха, Ческа го прегърна и се притисна безмълвно към него. За да не я притеснява, той услужливо не й зададе въпрос, а само я целуна по челото, по ъгълчето на окото и накрая по устата.

Тя го привлече с отчаяна жажда към себе си и се отпусна върху седалката до него. Джес я погледна с безмълвен въпрос в очите и тя най-после промълви:

— Рейналд предстои да бъде коронясан за новия отец на Терок и предлага съюз между нашите два народа. Предлага ми… брак.

На Джес му се стори, че го удрят с юмрук. Целият му свят се бе съсредоточил върху мига, когато двамата щяха да заживеят заедно. За частица от секундата тази надежда се стопи като бучица захар в чаша горещ чай.

Не бе необходимо Ческа да му обяснява политическата изгода от брак с Рейналд. Джес имаше отлична представа за тежкото положение на разпръснатите скитнически кланове: недостиг на кораби, продоволствен дефицит, занижени ектидоставки. Много от родовете се съмняваха, че хидрогите са виновни за всичко — вместо това бяха убедени, че алчните ЗВС са се захванали с пиратска дейност.

Джес прошепна прегракнало:

— Прав е. Съюз между скитниците и терокците може да се окаже достатъчно силен, за да оцелеем в тази война без подкрепата на Голямата гъска. Да… Мисля, че предложението е съвсем разумно.

Двамата се вторачиха един в друг. Вцепенението от шока постепенно преминаваше в болезнено осъзнаване на неумолимата действителност. Джес имаше усещането, че пропада. Ческа го гледаше с отчаяна безпомощност.

— Джес, не искам да се омъжвам за него.

Той отпусна рамене и от гърдите му се откъсна тежка въздишка. Съзнаваше, че я губи завинаги.

— И аз не искам. Всъщност, ако имах такава възможност, в момента вероятно щях да го удуша.

На лицето й се появи скръбна усмивка.

— Бих предпочела да не го правиш.

— Длъжна си да погледнеш реалността, Ческа. Ти си говорителката на всички кланове. Рейналд ще стане вожд на цял Терок заедно със зелените жреци и световната гора. Пътеводната звезда сочи ясно.

— Знам го, Джес, но те обичам. Това не е просто… делова среща.

Той я изгледа строго.

— Ческа, ако ти можеше да пренебрегнеш общото благо на всички скитник, за да мислиш единствено за собствените си желания, пренебрегвайки задълженията си, нямаше да си жената, която обичам.

Макар и разстроен, той продължаваше да пилотира през изпълнените с опасности развалини на корабостроителницата. Рискованият полет му помагаше да потисне отчаянието си. И той виждаше Пътеводната звезда в настоящата ситуация.

Тя се загледа към звездите навън.

— Ще се откажа от отговорността да съм говорителка, Джес. Нека я поеме някой друг…

— Кой? — В гласа му прозвучаха гневни нотки. — Говорителката Окая ти се довери. Всички кланове ти вярват. А и кой друг би могъл да постигне съюз с Терок? Не можеш да изоставиш скитниците на произвола на съдбата. Длъжна си да ни помогнеш да се справим с трудните времена.

И докато изричаше тези неопровержими думи, си даваше сметка, че точно по този начин — изричайки ги на висок глас — те стават абсолютна и неизбежна реалност.

Виждаше как тя се опитва да намери някакъв основателен аргумент, за да го убеди, че трябва да отклони предложението на Рейналд, и вдигна ръка. Сърцето му се сви болезнено от собствените му думи, но бе длъжен да ги каже:

— Трябва ли да ти напомня колко често си ми казвала, че сме длъжни да живеем за по-велика цел от собственото си щастие? Ако не ни беше грижа за благоденствието на нашия народ, щяхме да се оженим още преди години и да се оттеглим на Плумас.

— Може би трябваше да го направим — отвърна тя, но той знаеше, че не мисли така, че не би могла да мисли така.

Досега Ческа не си бе давала сметка колко дълбоко обича Джес.

Продължиха да спорят, но всички други решения им се струваха дребнави и изкуствени. Джес не отстъпваше, убеден, че тя разбира правотата му. Какъв друг съвет би могла да даде тя на човек в същото положение? Отговорът бе очевиден, като се имаше предвид всичко, на което бе обучавана и в което вярваше, и самата тя бе изненадана от нежеланието си да се откаже от мечтите си за споделено щастие с Джес. А и нямаше ли право да го иска?

Корабчето най-после кацна в главната резиденция на Оскивъл и Джес каза:

— Знаеш как трябва да постъпиш, Ческа.

 

 

Докато обикаляха корабостроителниците, Ческа бе като полумъртва. Реши да остане достатъчно дълго, за да наблюдава отлитането на новите мъглявинни загребващи кораби. След това щеше да се върне на Рандеву и да продължи работата си. Защо Ихи Окая не бе избрала друг?

Но не това искаше Ческа. Тези, които водеха спокоен, нормален живот, понякога можеха и да си мечтаят за значимост и власт, но повечето предпочитаха спокойствието пред величието. Макар сърцето й да се късаше, за Ческа не съществуваше друга възможност, освен да плати цената. Натам я водеше Пътеводната й звезда. За това беше предопределена. Трябваше да се съобрази със задълженията си и да приеме загубите, независимо колко големи бяха те.

Джес я избягваше — съзнаваше, че не е в състояние да й помогне. Присъствието му само би усложнило вземането на решение. Това беше разумен политически ход, който трябваше да се предприеме с хладен разум, а не със свито от болка сърце. Душите им бяха свързани, каквото и да се случеше. И нищо не можеше да разруши тяхната връзка.

Но Джес знаеше, че има само един начин, за да й помогне.

Дел Келъм се изненада, когато срещна младия мъж на площадката за излитане.

— Искам да поема управлението на един от новите загребващи кораби, Дел. Прати някой от пилотите със следващия. Просто трябва да потегля веднага. Ако не тръгна… Ческа ще се разколебае и ще бъде принудена да вземе неправилно решение.

— Това е прибързано решение, Джес. — Изглежда, Келъм разбираше огорчението му. Джес се изчерви. Нима всички знаеха какво изпитват един към друг? — По дяволите, цялото това време, докато си сам, ще посветиш на размисъл. Времето е и благодат, и проклятие, в зависимост от каква страна го погледнеш.

Джес бе неумолим.

— Не искам да се махна, Дел, но познавам Ческа твърде добре. Ако съм тук точно в този момент, ще й е прекалено тежко. Непоносимо тежко. Видях Пътеводната си звезда и трябва да я последвам.

Келъм въздъхна.

— Добре, ще направя, каквото трябва. Старият Брам явно ти е предал ината си.

Джес събра набързо багажа си от жилищния модул и прегледа припасите, преди да издигнат и инсталират кораба в елипсоидния балистичен пашкул, съдържащ нагънатия микроклетъчен слой.

Преди да затвори Джес в модула, Келъм каза:

— Искаш ли да й предам някакво съобщение? Тя ще наблюдава излитането.

— Кажи й, че бих искал нашите сърца да бъдат Пътеводните ни звезди. Но не са. — Джес стисна очи. — Ческа ще постъпи правилно. Винаги го е правила.

Застанала на площадката до Дел Келъм, Ческа щеше да отбележи излитането на новите загребващи кораби. Това бе нейно задължение като говорителка и тя щеше да се справи добре.

Във вътрешността на уютния модул Джес слушаше като замаян разпорежданията, списъците, резюметата. Скоро балистичните пашкули щяха да литнат в открития космос като издухани спори от гъба. Той щеше да прелети светкавично до газообразното мъглявинно море, където пашкулът щеше да се разтвори и да разпростре венчелистчетата си.

На огромно разстояние от Оскивъл.

Искаше да прогони всяка мисъл и чувство от съзнанието си, но щеше да разполага с прекалено много време — и щеше да обмисля всичко. Отново и отново.

Бе убеден, че още преди да достигне целта си в ядрото на мъглявината, Ческа ще направи необходимото и ще приеме да се омъжи за Рейналд.