Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (134)

132.
Базил Венцеслас

НИЩО Друго не разстройваше така председателя Венцеслас, както осуетяването на добре обмислени планове. Да въдворява ред сред обхванатия от бъркотия Спирален ръкав бе единственото, което му осигуряваше усещането за увереност и сигурност. Разписанията следва да се спазват, начинанията трябва да се довеждат до успешен завършек и деловата дейност на Ханзата трябва да продължава — това беше кредото му.

Но понякога и най-прецизно подготвените замисли рухваха и от най-лекия полъх на вятъра. Крал Питър трябваше вече отдавна да е покойник, скитниците да бъдат натикани в бърлогите си и Ханзата да продължи да си върши работата, непритеснявана от безвредния Даниъл.

Базил отпи от кардамоновото си кафе и се замисли. Все още не можеше да разбере как Питър бе предотвратил опита за покушение. Плазменото взривно устройство бе неутрализирано. Изкупителната им жертва скитникът Ден Перони набързо и без много шумотевица се бе отървал от добре забърканата бюрократична каша, чиято цел бе да го задържат под арест, докато „непростимият инцидент“ ликвидира краля и кралицата.

Господин Пелидор бе подготвил доказателствата грижливо и хитро бе обвързал покушението със скитниците. На Базил му се наложи спешно да анулира подписаните заповеди, които бе разпратил до бойните групи на ЗВС. Вече не можеше да ги изпрати да проследят и да задържат всички скитнически съдове, та насила да постави циганските кланове под контрола на Ханзата.

Очертаваше се лесна победа, която би укрепила Ханзата и целия човешки род. Но кралят отново провали всичко.

Тъкмо затова бе крайно наложително Питър да бъде сменен с по-предвидим наследник.

Но за момента председателят нямаше никакъв друг избор, освен да поддържа илюзията, което го вбесяваше повече от всичко. За да може да си върши работата безпрепятствено, му се налагаше да се сработи с крал Питър.

Загледан в отразената от куполите на двореца слънчева светлина, той закопня за дните, когато „кралстваше“ старият Фредерик. Понякога Базил се бе държал зле с него, унизяваше го при частни срещи и не му обръщаше дължимото внимание. Въпреки всичко старият крал бе приел ролята си и с готовност му служеше като фигурант, което вдъхваше успокоение на тълпата.

За разлика от Питър.

Уличният хитрец Реймънд Агуера му се бе сторил съвършеният кандидат, но готовността му да е послушен се бе изпарила. Базил не можеше да проумее къде бе сгрешил. Питър го бе провокирал безброй пъти, опитваше се открито да подрони властта му, опитваше се да си измисли въображаеми основания да налага волята си и да приписва отговорности.

Базил хвърли поглед на блесналия, украсен с месингови куполи Дворец на шепота. Хората толкова лесно се заслепяваха от видимостта. Единствено посветените схващаха, че реалната власт е съсредоточена в деловата държавна сграда на Ханзата, а не в пищния Дворец на шепота.

Председателят знаеше, че трябва да направи нещо, да постигне нещичко — дори в края на краищата това да се окажеше пирова победа.

Непреклонен, но и неспокоен, Базил бе издал най-накрая заповед за конструиране на нов кликиски факел и за избор на следващия газов гигант. Разгромът на ЗВС на Оскивъл и последвалите непровокирани набези на хидрогите срещу Гарванов пристан и Терок окончателно го убедиха да захвърли всякакви задръжки.

Кликиският факел беше единственото ефикасно оръжие, с което разполагаха хората, дори ако след това настъпеше Страшният съд. Използването на древната извънземна технология гарантираше заличаването на един цял свят на хидрогите. Но и действията на врага не му бяха оставили никакъв друг избор…

По интеркома се чу сигнал. Беше Франц Пелидор:

— Господин председателю, току-що пристигнаха двама души от земния космодрум. Твърдят, че с готовност ще ги приемете.

— Не им липсва смелост, щом смеят да заобикалят предписаните канали. — Базил се навъси. „Особено днес“.

— Те наистина имат вашите пълномощия, сър — добави Пелидор. — Жената е търговката Рлинда Кет, а мъжът — някой си Дейвлин Лотце. Отказват да ми съобщят какво…

Базил тресна чашата си върху прожекционния плот на бюрото.

— Прати ги при мен. Може би носят добри новини. Може би ще настъпят по-добри времена.

Той включи поляризационния слой на прозорците и скри гледката на Двореца на шепота. Точно сега не му се занимаваше с Питър. Самодоволният млад крал бе направил цяло представление, за да го покани на церемониалната яхта, като знаеше, че Базил е сигурен в бомбата. Да, знаеше за бомбата! И председателят се бе хванал на уловката. Наистина беше унизително.

Все пак добрата новина бе, че Питър отлично разбра, че Ханзата иска да се отърве от него. Предупрежденията на Базил не бяха вече празни заплахи. Може би това най-после щеше да го направи послушен и мирен… или пък това бе сложило началото на подмолна студена война? Във всички случаи бе сигурен, че Питър и Естара не разполагат с достатъчно власт и връзки, за да тръгнат срещу него.

Чу приближаващи се стъпки. Едрата тъмнокожа Рлинда Кет стигна до вратата първа. Усмихваше се широко. Зад нея бе високият екзосоциолог Дейвлин Лотце. Търговката и шпионинът носеха обикновени удобни дрехи. Нищо чудно. Нито един от двамата не се опитваше да го впечатли. Добре.

Базил не бе виждал Лотце, откакто го бе изпратил на изоставения илдирийски свят Крена. Шпионинът изглеждаше отслабнал и добре отпочинал. Лицето и очите му излъчваха ентусиазъм.

— И какво научихте? — попита Базил. — Забавихте се доста по-дълго, отколкото очаквах.

— Почакайте, докато разберете какво открихме! — обади се Рлинда. — И очаквам в отговор да ме възнаградите дяволски добре. Надявам се да имате подръка чисто бельо. Сигурна съм, че щом разберете за какво става дума, направо ще се надрискате от кеф.

Базил изгледа с недоверие Дейвлин Лотце.

Шпионинът кимна.

— Тя не преувеличава, господин председателю. Това откритие ще промени напълно Ханзейския съюз.

Базил повдигна вежди. Лотце никога не бе проявявал склонност към хиперболи.

— Разбрахте ли какво се е случило с Маргарет и Луис Коликос?

Лотце докладва с потиснат тон:

— Установихме, че Луис Коликос и зеленият жрец Аркас са убити. Не открихме никакви следи от трите кликиски робота, компито на екипа и самата Маргарет Коликос. Все пак допускаме, че тя е избягала в неизвестна посока.

— Избягала? А къде е отишла? Оставила ли е някакви записки? — попита Базил.

— Председателю Венцеслас, защо не го оставите просто да разкаже всичко? — изсумтя Рлинда. — Изчезването на някаква жена съвсем не е най-същественото в момента!

Дейвлин Лотце я изгледа продължително и каза:

— Всъщност тъкмо изчезването на Маргарет Коликос ми помогна да разкрия транспорталната система.

Базил скръсти ръце пред гърдите си от нетърпение.

— Каква транспортална система?

Лотце даде пояснения за извънземната транспортационна мрежа, която свързваше кликиските светове и изоставените градове на напълно обитаеми планети.

— Това е система от моментално прехвърлящи входове, които свързват десетки, а може би и стотици потенциални колониални светове. Всички до един празни, всички до един очакващи. А от онова, което успях да видя, повечето са съвсем лесно приспособими за човешко заселване. Колонизирали сме много по-лоши.

Рлинда Кет се наведе изчакващо напред, но не видя реакцията, на която се надяваше.

— Не схващате ли, господин председателю? Доберете ли се веднъж до транспортал, може да се прехвърляте от планета на планета за миг — без екти!

Базил внезапно обхвана мащаба на откритието. Стотици недокоснати светове, вече отчасти опитомени от древна и отдавна изчезнала цивилизация.

— Това отново ще направи възможно пътуването между планетите! Местоназначенията ще бъдат различни от предишните, но разширяването на Ханзата може да стане толкова светкавично, колкото самите ние успеем да го осъществим.

— А щом анализираме технологията, ще разполагаме с възможността да програмираме тези входове така, че да ни пренасят на собствените ни колониални светове и обратно тук на Земята — добави Лотце. — След една първоначална експедиция за изграждане на система и включване на нов транспортал в мрежата, вече няма да се нуждаем от екти, за да пътуваме.

Базил погледна чашата си с кафе, но видя, че е празна.

— Тази новина действително променя всичко. — Той закрачи из стаята, опитвайки се да сдържи възбудата си. — Ще публикуваме указ и апел! Ново начало! Хората трябва да се отправят към мащабни проучвания… а след това и към колонизиране на тези празни светове.

Един постоянен поток от дръзки първооткриватели щеше да тръгне към най-близките изоставени светове и да премине през кликиските транспортали, за да изгради нови аванпостове.

— Успяхте да схванете голямата идея, господин председателю — обади се Рлинда Кет, — но не мислите ли, че малко избързвате?

— Госпожо Кет, мога да ви уверя, че е чудесно от време на време да се мисли оптимистично за бъдещето. — Той тропна по плота. — Това ни предоставя огромна перспектива за заселване и експлоатиране. Вече нищо не може да ни спре.

Той се засмя, изключи филтъра на прозорците и те отново станаха прозрачни, за да може да погледне към хоризонта.

— Хидрогите и скитниците да вървят по дяволите! Вече няма защо да воюваме с тях за безценното им екти. Пред Ханзата се разкриват съвсем нови перспективи.