Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (29)

27.
Престолонаследникът Джора’х

Когато баща му го извика за личен разговор, престолонаследникът Джора’х не подозираше, че целият му свят ще се промени.

Магът-император Сайрок’х бе управлявал почти цял век. Правеше го с цялото милосърдие и мъдрост, необходими за запазването на древната цивилизация. Илдирийската златна епоха продължаваше вече хилядолетия, както бе записано в Сагата за седемте слънца.

Като най-голям син и престолонаследник, Джора’х често се срещаше с баща си, за да обсъждат проблеми на политиката и управлението. Макар да се радваше на удобствата и облагите на благородническия си произход, Джора’х имаше добро сърце и искаше да постъпва справедливо и своевременно. Историята и провидението бяха тежки, неумолими шлепове, които се носят по течението на спокойна река, която не бърза за никъде.

Джора’х влезе в съзерцателната стая, доволен, че ще остане насаме с баща си, и любопитен за всичко, което все още му предстоеше да научи за Империята. Бе прекарал сутринта с очарователна нова любовница от род, който се специализираше в приготвянето на храна. Тя имаше великолепно чувство за хумор и той беше в отлично настроение.

— Заключи вратата, Брон’н — нареди магът-император с дълбок повелителен глас. — Не искам никой да ме безпокои.

Щом плещестият бодигард заключи, Джора’х забеляза сериозното изражение върху бузестото лице на баща си.

— Какво има, татко?

Брон’н, висок и навъсен, бе останал от външната страна на вратата.

Тъмните очи на мага-император искряха в гънките тлъстина.

— Чуй ме добре, Джора’х. Винаги си знаел, че този ден ще настъпи.

Престолонаследникът усети стомахът му да се свива от мрачно предчувствие.

— За какво става дума?

— Аз умирам. Тумори пълзят из цялото ми тяло и ще продължават да растат, докато не ме задушат и не умра. — Изричаше думите монотонно, сякаш диктуваше незначителна прокламация. — Вече се подготвям за последното пътуване до Източника на светлината. Но ти ще имаш още повече работа, защото оставаш след мен.

Джора’х се задъха и направи несигурна крачка напред.

— Но… това не може да е истина! Ти си магът-император. Нека извикам лекарите…

— Не губи време и усилия в детинско непослушание. Приказката на моя живот приближава своя край, а в твоята започва нова глава.

Джора’х се закова на място и пое дълбоко дъх. Преглътна мъчително, надявайки се да се поуспокои.

— Да, татко. Слушам те.

— Не съм в състояние да се помръдна от този трон вече десетилетия, и то не поради някаква глупава традиция, че краката на мага-император не бива да докосват пода. Дългогодишен коварен тумор разруши нервната ми система, гръбнака ми, мозъка ми. Главоболието ми вече е постоянно и непрекъснато се влошава. След около година, година и нещо ще отслабна толкова, че вече няма да мога да дишам и сърцето ми ще спре да бие.

— По това време ти ще бъдеш призован да станеш новия маг-император — продължи той. — Ще бъдеш подложен на ритуалната церемония и ще изгубиш мъжествеността си. Моят череп ще бъде отнесен в костницата и поставен да сияе до черепите на моите предшественици, но не се надявай да ти давам съвети оттам. Не очаквай и от философите свещеници да ти обясняват духовните нишки и проблясъци от Извора на светлината.

Джора’х полагаше усилия да не застене. Като престолонаследник той беше достатъчно самоуверен и рядко му се налагаше да се консултира с философите свещеници.

Магът-император продължи:

— В замяна на това ще владееш целия тизм. Ще разбереш всичко, което знам сега аз. Ще ти станат ясни мотивите и изтънчените методи, чрез които съм съхранил целостта на Империята.

Главата на Джора’х клюмна. „Но аз не го искам още!“ Знаеше, че баща му ще го смъмри заради проявената незрялост. Никой не го бе планирал. Никой не искаше нещата да се променят — и все пак това бе негова отговорност. Винаги беше знаел, че той ще е следващият маг-император. Не можеше да очаква нищо друго.

— Обещавам ти да се подготвя, татко.

Това бяха най-смелите думи, които бе в състояние да изрече, и се надяваше да спази обещанието си. Усети смазващата тежест на гигантския призрачен палат, който сякаш всеки момент щеше да рухне върху него. Макар светлината да не се бе променила, му се стори, че вижда много повече сенки, отколкото бе забелязвал досега.

— Никога няма да си готов, Джора’х. Никой никога не е готов. След смъртта на моя баща, когато дойде моментът да се възкача, аз също бях неподготвен. Всеки маг-император изпитва същото.

Джора’х се опита да овладее обхваналата го тревога и да не зададе тежките си въпроси.

— Но войната с хидрогите! Това е ужасно време за смяна на управлението на Империята. Пред нас се възправя опасност с безброй гибелни вероятности. Татко, толкова съжалявам…

Магът-император се надигна, за да се настани по-удобно, и Джора’х видя колко е побелял и отслабнал. „Как не съм го забелязал досега? Нима съм бил толкова заслепен, заобиколен от своите наслади?“

— Няма време за това. Трябва да те приготвим. Имаш много да научиш и да проумееш, за да не рухне Империята в прахта.

Джора’х се опита да се възприеме като владетел и повдигна брадичка.

— В такъв случай трябва да използваме оставащото време, за да се подготвя колкото е възможно по-добре.

Магът-император се усмихна едва забележимо, сгушен сред възглавниците си.

— Отлична стойка. — После стана сериозен. — Отдавна те наблюдавам, Джора’х, и знам от какво си направен. Ти бе удовлетворителен престолонаследник и отговаряше на очакванията. Винаги си бил добросъвестен и добросърдечен, готов да постъпваш по най-добрия начин и всеотдаен на своя народ.

Похвалата вдъхна сили на Джора’х, но баща му продължи с нотка на укор:

— Но си твърде мекушав и наивен. Надявах се да продължа да те обучавам много десетилетия и да те направя по-издръжлив — един вожд има нужда от това. Сега нямам никакъв избор.

— Винаги съм постъпвал така, както съм считал за най-правилно, татко. Ако съм правил грешки…

— Не можеш да знаеш кое е най-доброто, докато нямаш цялата информация, на която да се основават решенията ти. Дори за престолонаследника има твърде много тайни, които не би могъл да разгадаеш. Единствено благодарение на абсолютния контрол над тизма би могъл да проумееш цялостния градеж на нашата империя. Трябва да втвърдиш сърцето си и да избистриш мозъка си.

Джора’х преглътна. Наистина му предстоеше година на големи промени.

— Дните ти вече ще са различни. Трябва да се съсредоточим изцяло върху довършването на обучението ти. Само се надявам времето да ни стигне.

Замаян и объркан, Джора’х се опита да си представи настъпващите промени.

— С какво ще започнем, татко?

Очите на мага-император се присвиха сред месестите гънки.

— Трябва да заздравиш връзките с твоите братя губернаторите. Иди на Хирилка. Никой не би могъл да знае, че здравето ми се влошава — засега, — но е наложително да доведеш Тор’х. Щом се възкачиш на трона, синът ти ще стане престолонаследник и трябва да започне да се обучава на своите отговорности.

Джора’х се съгласи.

— Да, губернаторът на Хирилка вече го глези достатъчно дълго.

Магът-император се отпусна изтощен в какавидения си трон.

— След това… трябва да започнем да планираме всичко.