Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Forest of Stars, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 38 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Гневът на хидрогите

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ИК „Бард“, София, 2003

ISBN 954–585–469–3

История

  1. — Добавяне

45.
Крал Питър

Всеки миг от деня, винаги и навсякъде, където някой би могъл да го зърне, трябваше да изглежда като крал. Без нито едно изключение и без секунда отдих. Питър седеше на трона със спокойно и мъдро изражение и съпричастен поглед. Хората търсеха у него утеха, достойнство и сила. Освен всичко останало кралят трябваше да притежава и всичко това.

Независимо какво си мислеше Базил Венцеслас.

Макар председателят да бе отишъл на Терок с посланик Сарейн, Питър въпреки всичко не разполагаше със свободата да мисли със собствените си мисли и да изрича собствените си думи. Беше едновременно крал и затворник, независимо че никой друг в Ханзата не го подозираше.

Адмирал Лев Стромо, главнокомандващ и представляващ Земните въоръжени сили в квадрант нула, бе пристигнал в Двореца на шепота, придружен от инженерния специалист Ларс Рурик Свендсен. В отсъствието на заминалия на маневри генерал Ланиан и на Базил Стромо, изглежда, не знаеше с кого да се срещне. Защото знаеше, че Питър не е в състояние да взема важни решения.

Въпреки това инженер Свендсен настояваше да се срещне с някой, който би могъл да поеме отговорност, и прояви необмислена настоятелност да поиска аудиенция с краля. Русият инженер не можеше да допусне, че е възможно Питър да не е упълномощен да взема собствени решения.

Двамата мъже прекосиха покритото с червен килим фоайе, продължиха по коридора с огледала и стигнаха до Тронната зала. Кралската гвардия и дворцовите вестители обявиха пристигането им, макар Питър да познаваше Стромо и Свендсен. Питър втренчи поглед в офицера за свръзка в квадрант нула и Стромо отвърна по същия начин. И двамата знаеха що за фарс представлява тази среща.

Инженерът забърза напред — мъкнеше недосглобен прожекционен апарат.

— Крал Питър, имам честта да докладвам за новите техники и открития, осъществени при разглобяването на кликиския робот. Резултатите от проучването потвърдиха основателността му.

Питър повдигна вежди.

— Съобразно чии стандарти?

Изглежда, Свендсен не забеляза предпазливостта на Питър.

— Всякакви стандарти, ваше величество.

Той запрожектира сложна бъркотия от изображения, показващи площадки за производство на компита, поточни линии и съоръжения за производство на роботи. Говореше толкова бързо, че думите му изпреварваха изображението.

— Ваше величество, анализите ни позволиха да вникнем в някои забележителни системи на роботи. Работим като бесни, за да преоборудваме и модифицираме производствените си линии, но мисля, ще се съгласите, че си заслужава. Трансформираме нашите съоръжения за производство на нов модел компи — много по-ефикасно и способно да поема действителни бойни отговорности. Тези компита ще са способни да вземат командни решения, вместо само да изпълняват строго определени инструкции. Могат да извършват нападателни и наблюдателни акции, да се справят сами с врага. Накратко, те са съвършени войници и много по ефикасни от настоящите компита.

ОХ, висок само четири стъпки, но много як, бе застанал до кралския трон. Питър хвърли поглед към учителското компи, след което погледна недоверчиво инженерния специалист.

— Компита като ОХ ни служат отлично от много години. Бих ви посъветвал да си спестите подобни твърдения, докато не сте в състояние да ги докажете.

— Можем да ги докажем, ваше величество — намеси се адмирал Стромо. — С подсказаните от кликиските роботи модификации тези военизирани модели притежават далеч по-голяма надеждност и обща целенасоченост. Те ще са непреклонни изпълнители на сложни задачи, а не само компетентни компютъризирани компаньони. Не играчки, а истински бойци.

— Точно така — потвърди Ларс Свендсен. — Тези военизирани компита притежават достатъчно умения, за да заместят… — Той се подвоуми. — Е, кой може да каже колко незначителни човешки същества има в редиците на ЗВС?

— Следователно — добави Стромо — можем да съкратим бройката на евентуалните загуби при следващия сблъсък с хидрогите. Няма да ви се наложи да спускате толкова много траурни знамена, колкото след инцидента на Дасра.

Питър заоглежда от трона прожектираните изображения на модифицирани производствени линии за компита. Не можеше да отхвърли въвеждането на сложните компита, но продължаваше да подозира някакво скрито намерение на кликиските роботи.

— Вие сте наистина въодушевен, инженер Свендсен. А не изпитвате ли някакви съмнения?

— Абсолютно никакви, ваше величество.

— Може би в края на краищата ще спечелим тази война. — Адмирал Стромо се поклони и заотстъпва, като оправяше парадната си ЗВС униформа. — Ще представим подробен доклад на председателя Венцеслас веднага щом се завърне от дипломатическата си мисия на Терок.

— О? — възкликна кралят. — Има ли още нещо, за което държите да ме информирате?

— Не, ваше величество — отвърна адмирал Стромо.

— В такъв случай не се налага втора среща с председателя Венцеслас. Казахте всичко, което имате да кажете.

Изкуственият син поглед на Питър стана строг. Стромо не знаеше как да реагира.

Инженер Ларс Свендсен не забеляза възникналото напрежение. Все така усмихнат, той събра документите и плановете и вдигна прожекционния апарат.

— Добре, продължавайте — отсече кралят. — Но бъдете предпазливи.