Джеймс Патерсън, Ричард Дилало
Магазинът (68)

66

— Има ли нещо ново? — пита старецът.

— Все още не, сър — отговаря сериозна млада жена, облечена в кафяви къси панталонки и туристически обувки. На гърба си носи раница „Оспрей“. В лявото й ухо има слушалка. Тя е асистентката на стареца и рядко се отделя на повече от няколко метра от него.

Старецът, който вероятно наближава осемдесет, е в забележително добра форма. Всички в антуража му са на това мнение. Той е висок и изпънат като струна. Бялата му брада е добре поддържана. Сивата му коса е гъста и обемна.

Снощи старецът летя с личния си самолет до Флагстаф. Тази сутрин се разхожда по хълмовете до Супай в периферията на национален парк „Гранд каньон“. Той не е сам. Антуражът му се състои от асистентката му, от двама екскурзоводи, петдесетгодишния му син и тридесет и три годишната му съпруга. Също така е взел със себе си готвач (всъщност е шеф диетолог), инженер и личния си лекар.

— Обадете се в Ню Бърг. Искам да знам какво се случва — нарежда старецът. Гласът му е настоятелен, но не и неприятен. Толкова много е свикнал да бъде богат и да командва, че няма нужда да се прави на благосклонен. — Веднага! — изрича строго.

— Няма нужда да го правим, сър. Ню Бърг ни звънят — отвръща асистентката. Докато натиска различни бутони, за да приеме обаждането, старецът поглежда към планините под и над него. Палитрата от червено, кафяво, жълто и корал го изумява с красотата си. През главата му преминава добре познатата мисъл: Аз съм щастливец. Никой не би оспорил това.

— Аз ще приема съобщението — казва на асистентката си. Тя му подава слушалката и той я приближава до ухото си.

— Какво става? — пита бързо.

Обаждащият се отговаря:

— Всичко свърши. Край. Работата е тип-топ.

— Хах! — отвръща старецът и след малко добавя: — Без никакви проблеми. Само една книга. Само една глупава електронна книга.

— Можеш ли да си представиш? — пита асистентката си и й подава слушалката. — Само една книга.

Томас П. Оуенс се разсмива. Поглежда отново планините. Притежава хиляди декари от тази земя. Облива го топла вълна. Смехът на обичния основател става още по-гръмък. Цветовете на планините са някак си по-наситени.

Прекрасната му съпруга го докосва по рамото. Личният му лекар не го изпуска от поглед. Асистентката му отново слага слушалката в ухото си. Шефът диетолог разопакова обяда.

Оуенс притежава толкова много земя в този район. Не само земята, на която стои, но и много земя от тази страна и от онази страна…

Смехът му се носи с вятъра. Гласът му е твърд, сърдечен и радостен.

— Без никакви проблеми. Книга. Само една книга.

Старецът отпива глътка вода от бутилката, която прекрасната му млада съпруга му подава.

— Искам да се покатерим още малко, преди да обядваме — заявява той.

Никой не смее да се противопостави на решението му. Неколцина забърсват потта и мръсотията от лицата си. Други пият вода. Готвят се да продължат.

— Всичко ще е готово, когато се върнете, сър — обещава шефът диетолог.

— Чудесно — отвръща старецът. — Да тръгваме.

И тогава.

— Почакайте секунда, сър — спира го асистентката. — Има още едно съобщение за вас.