Джеймс Патерсън, Ричард Дилало
Магазинът (4)

2

Да, определено бяхме загазили.

На външен вид все още изглеждахме преуспели — шантавият апартамент (пълен с интересни „естествени предмети“ на изкуството), двете добре изглеждащи хлапета и августовската резервация за Файър Айлънд.

Истината обаче беше друга — бяхме доста зле.

За наш огромен шок Ан Гутман отхвърли книгата, върху която двамата с Меган работихме почти две години. Проектът ни беше озаглавен „Корените на рапа“. Той проследяваше историята на рап музиката от създаването на блуса, през ранния рокендрол, после през ду-уапа^[2] до съвременните рап и хип-хоп от последните двадесет и пет години.

— Просто не разполагам с необходимите средства — беше отговорила Ан. — Имах пари, когато започнахте проекта, но бях изцедена прекалено лошо от интернет… Разбира се, можете да пробвате с „Магазинът“… Самата аз вече не мога да си позволя да поемам големи рискове… Можете да пуснете книгата в секцията самиздат, но момчетата от търговския отдел ми казаха, че ще сте истински късметлии, ако успеете да продадете петстотин бройки.

„Магазинът“. Онлайн колосът се беше превърнал в основен играч в издателската дейност. Както и във всяка друга сфера на консуматорския свят.

„Магазинът“ имаше всичко, от което хората се нуждаеха. Тъй като в основи контролираше цените, той направо ни казваше какво да купуваме. Всички пазарувахме тостерите, тракторите, праховете за пране, соевия сос, дънките и крушките си от него. Ако някой на планетата произвеждаше нещо, каквото и да е, „Магазинът“ го продаваше. Разсад, вино, автомобили… винаги бяха на по-ниска цена, отколкото ако се купят от друг източник.

Издателската ръка на „Магазинът“ беше заграбила безброй електронни книги и от време на време пускаше нещо наистина популярно. Добре, казахме си двамата с Меган, ако не можем да ги победим…

Веднага след като неприятното усещане от отказа на Ан отшумя, направихме единственото, което ни оставаше. Обърнахме се към врага: отворихме лаптопите си, бързо набрахме страницата на „Магазинът“ и кликнахме върху раздела „Независими публикации“. Нямахме друг избор. Защо пък да не го направим, по дяволите? Със съпругата ми бяхме сигурни, че разполагаме с бестселър.

След по-малко от минута след като се регистрирах, започнах първия си имейл разговор с „контакта“ ми.

Първоначално имейл комуникацията ни беше много мила и любезна, изпълнена с топли прегръдки и влажни целувки. Направихме няколко промени по ръкописа. Обещахме да си направим акаунт в Туитър, страница във Фейсбук и профил в Инстаграм — обичайното пътешествие около социалните медии, което щеше да ни отведе до списъка с бестселъри. Всичко вървеше чудесно… съвсем скоро двамата с Меган щяхме да разглеждаме предложенията за корица на книгата.

След това дойде неочакваното сритване в топките.

С едно натискане на бутона „Изпрати“ „Магазинът“ опропасти плановете ни. Ей така от нищото отхвърлиха „Корените на рапа“. Не ни обясниха каква е причината. Имейлът им звучеше като писмо за откуп: Проектът ви е спрян. „Магазинът“.

Показалецът ми полетя към бутона „Отговори“. Хей, приятели, какво става? Защо проектът е отхвърлен? Идеята е златна и само трябва да бъде публикувана. Тази книга може да пребъде онлайн. Става въпрос за музика. Сещате се, сваляне на музика. Клипове в YouTube. Препратки към…

Получихме отговор от едно изречение: Съжаляваме за спирането на проекта също толкова много, колкото вас. „Магазинът“.

Всичко беше повече от ясно: „Магазинът“ беше приключил с нас. Или поне така си мислеха пионките му.

Ние обаче не бяхме приключили с него. Никак даже.